Решение № 1841 от 28.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. Пловдив, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330202446 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-003235/07.04.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Д. В. Г., ЕГН ********** е наложено наказание: т.1. глоба в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, т.2. глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т .3, б.“А“ от ЗДвП и т.3 глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т .3, б.“В“ от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Х. Д. оспорва НП като в жалбата посочва, че не липсват доказателства подкрепящи вмененото нарушение, както и прави възражение за изтекла давност по чл. 82, ал.1, б. „Б“от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените в производството разноски. Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, за неего се явява адв. Д..

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище с което преписката е изпратена в съда, моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба 1

№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С акт за установяване на административно нарушение серия АА бл. № 798637 от 09.03.2021 г., съставен от инспектор при ОД на МВР, сектор Пътна полиция, Й. К. е установено, че на 02.01.2021 г., около 20:00ч. в гр. Пловдив, ул. „Найчо Цанов“, на паркинг на спортен комплекс „Академик“ жалбоподателят Д. В. Г. управлява собственият си лек автомобил Мерцедес с рег. № ***** като при движение назад не се съобразява с паркирания зад нея лек автомобил Мерцедес с рег. № ***** и го удря в дясната му странична част, причинявайки ПТП с материални щети, напуска местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на вредите от него и без да уведоми органите на МВР за случая.

АУАН е бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетелите при установяване на нарушението и съставяне на акта П. К. и П. Д.. Бил подписан и предявен на нарушителя Г., която отбелязала в него че има възражения. В седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено от Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив процесното наказателно постановление № 21-1030-003235/07.04.2021 г. с което на Д. В. Г., ЕГН ***** са наложени посочените по-горе наказания.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля актосътавител Й. К., както и от приложените по преписката писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 година и допълващата я заповед № 8121з-825/19.07.2019 година, и двете на Министъра на вътрешните работи.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушенията, която да ограничава право 2 на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седем дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Относно възражението на жалбоподателят, че АУАН е съставен повече от два месеца след извършване на вмененото нарушение, следва да се има предвид, че на 04.01.2021 г. П.К. е подала заявление за издаване на протокол за ПТП. При това положение следва да се приеме, че датата на съставяне на същият е датата на откриване на нарушителя, което обосновава и извода, че АУАН и НП са съставени преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика нарушителят се счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по несъмнен начин. Така изрично Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3646 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. От дадената дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това е датата 09.03.2021 г.., когато е съставен протокола за ПТП. Действително от една по-ранна дата, контролният орган е разполагал с информация за извършено нарушение, но тази информация е крайно недостатъчна на контролните органи, за да извършат преценка за наличие на нарушение, което предполага установяване на неговия автор.

Неоснователно се явява и възражението, изложено в жалбата за изтекла давност по чл. 82 ЗАНН. Предвидената в чл. 82, ал. 1, б. "а" и б. "б" ЗАНН давност е по отношение на изпълнение на наложеното в административнонаказателното производство наказание. Съгласно ал. 2 на същата норма (чл. 82 ЗАНН) давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила и освен това да е изтекъл срока за неговото обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, едва тогава би започнал да тече давностният срок по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Видно от настоящето производство, НП още не е влязло в сила и към настоящия момент не е изтекъл давностният срок за изпълнение на наложените наказания по чл. 82 ЗАНН.

3

На следващо място не е изтекъл и предвиденият 3–годишен давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 11 ЗАНН, тъй като нарушението е било извършено на 02.01.2021 г.

По отношение на нарушението по точка 1: Разпоредбата на 40, ал. 1 от ЗДвП, разписва, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателят при движение назад не се съобразява с паркираният зад него лек автомобил, при което удря паркирано зад него МПС и извършва ПТП с материални щети. Така очертаните обстоятелства на нарушението, според настоящият съдебен състав, не изпълват фактическия състав на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Така изложените фактически обстоятелства, които се потвърдиха и от събрания доказателствен материал по делото, са неотносими към състава на административнонаказателната норма. Липсват данни при възникването на ПТП да е имало друг участник в движението, за когото жалбоподателят да е можел със своето поведение да създаде опасност или затруднения. По смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП "участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. На съдебното следствие, от разпита на свидетеля К. се установи категорично, че не е имало такъв участник в движението, защото жалбоподателят е блъснал паркирано МПС.

Този факт се потвърждава и от приложените писмени доказателства, абсолютно същото е посочено и в описателната част на АУАН и НП. Няма спор, че въпросното МПС - лек автомобил Мерцедес с рег. № ***** не е участник в движението. Посочената, като нарушена законова разпоредба изцяло противоречи на установените фактически обстоятелства, при които е било извършено нарушението. Поради изложеното, съдът счита, че изложените факти по точка 1 от НП не изпълват състава на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, като извършеното деяние неправилно е било квалифицирано по този текст, а от там и неправилно е наложено наказание на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. В този смисъл НП по т. 1 противоречи на материалния закон и подлежи на отмяна.

По точка 2 от НП, с който е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 м. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 3, б. "а" от ЗДвП.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП водачът на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е 4 допринесъл за настъпването му". Дефиницията за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Предвид наличието на повреда в Мерцедес с рег. № ****, съдът намира, че жалбоподателят, Г. е участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди.

След произшествието жалбоподателят е напуснал местопроизществието, като не е предприел никакви други действия. Оказването на съдействие в този случай е можело да се изразява в сигнализиране на тел. 112 за настъпилото ПТП, изчакване на служителите на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив за съставяне на протокол за ПТП, предоставяне на данни за самоличността си и за задължителната застраховка "Гражданска отговорност", предоставяне на автомобила за оглед от страна на полицейските органи и др.

Като не е извършил никакви действия, които биха допринесли за установяване на причинените от ПТП вреди, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по точка 2 от обжалваното наказателно постановление, като правилно тя е била определена в минималния предвиден от закона размер за всяко от предвидените наказания.

Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава.