Решение № 2300 от 04.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5080/2023
- Вид
- Решение № 2300
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Райна Стефанова, Весела Трайкова Живкова Офицерска, Илиана Станкова
Цитирани разпоредби
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 97, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 2300 гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20231100505080 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба на "Софийска вода“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, бул. “**** III” №****, Бизнес Център Интерпред **** – длъжник по изпълнително дело № 20239240400752 на ЧСИ Г.К., per. № 924 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, против възложените в негова тежест разноски по изпълнителното дело в общ размер на 411.20 лв., обективирани в Покана за доброволно изпълнение, получена на 09.03.2023 г.
Поддържа се в жалбата, че длъжникът „Софийска вода“ АД не е давал повод за образуване на изпълнителното дело, с поведението си е направил всичко възможно, за да предотврати извършването на разходи от кредитора „Б.с.м.“ ЕООД за принудително изпълнение, поради което разноски не следва да му се възлагат на основание чл. 78, ал.2 ГПК. Наведени са доводи, че още преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е изпратил покана до кредитора от 18.11.2022 г., с която заявява готовност доброволно да плати задължението си и го кани да посочи банкова сметка, по която сумата да бъде преведена. Поканата е изпратена на адреса на управление на дружеството – кредитор в гр.
Хасково, вписан в ТР, но се е върнала като неполучена с отбелязване, че къщата е заключена, фирмата не е открита и няма никакви индикации за нея. Поддържа се и че поведението на взискателя в изпълнителното производство съставлява злоупотреба с право, в нарушение на принципа по чл. 3 от ГПК, доколкото незабавно след като е бил уведомен за извършената цесия длъжникът е направил всичко възможно да удовлетвори кредитора доброволно, кредиторът е свързано лице с множество други фирми, също кредитори по цедирани вземания против „Софийска вода“ АД, регистрирани на един адрес, представляващ заключена къща, без индикации за фирмите, което доказвало, че взискателят не защитава свой легитимен интерес, а съзнателно уврежда интереса на лицето, чийто кредитор е станал посредством цедираното вземане.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение. Възразява, че непредоставянето на банкова сметка не обосновава кредиторова забава. Сочи се, че дружеството не разполага с банкова сметка и не е длъжно да има такава. Излага, че нормата на чл. 95 ЗЗД урежда случаите, в които 1 кредиторът изпада в забава - когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията. За да е налице първата хипотеза, когато дължимата престация е парична, както е в случая, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването и, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация но начина, указан в нормата на чл. 97, ал.1 ЗЗД. Оспорва да е налице злоупотреба с права. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 400 лв.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, е посочено, че по молба на взискателя „Б.С.М.“ ЕООД с ЕИК ****, чрез адв. В.С. и с Изпълнителен лист издаден на 05.04.2019 г. от СРС на основание Решение по г.д. № 44201 от 2018 г. е образувано изпълнително дело № 20239240400752 срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД. ПДИ е връчена чрез призовкар на 09.03.2023г., а жалбата е постъпила на 20.03.2023 г. В срок след уведомяването, от взискателя е постъпило възражение. Цитирани са разпоредби на ЗЗД и съдебни решения по въпросите за приложението на чл. 95 от ЗЗД.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20239240400752 на ЧСИ Г.К., peг. № 924 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд е образувано по молба от 01.03.2023 г. от „Б.С.М.“ ЕООД въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 44201/2018 г. по описа на Софийски районен съд, по силата на който длъжникът "Софийска вода“ АД е осъден да заплати на адв.
В.В.Т. от САК със съдебен адрес гр.София, ул. ****, офис партер, сумата от 350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Към молбата са приложени два договора за цесия – първият от 22.08.2022 г., по силата на който В.В.Т. прехвърля вземането си на В.Н.Д., а вторият – от 25.08.2022 г., по силата на който В.Н.Д. прехвърля вземането на „Б.С.М.“ ЕООД. С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител да наложи запор на движимите вещи на длъжника, да възбрани недвижимите му имоти и да наложи запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове. Представени са две уведомителни писма, изпратени по пощата до длъжника "Софийска вода“ АД, с които той е уведомен за извършените цесии. В уведомителните писма не е посочена банкова сметка, нито друг начин на изпълнение на задължението към новите кредитори. С молбата е представено платежно нареждане от 01.03.2023 г. за внесени в полза на ЧСИ Г.К. такси за образуване на изпълнителното дело в общ размер на 72 лв. с ДДС.
На 06.03.2023 г. ЧСИ е изготвил Сметка № 1000038048, с която е начислил такси по изпълнението в размер на 72 лв. с ДДС. В същия ден - на 06.03.2023 г. ЧСИ К. е издал Постановление за разноски, с което е приел разноски по изпълнението, както следва: такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 211.20 лв. и адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 200 лв.
С Покана за доброволно изпълнение изх. № 11141/06.03.2023 г. длъжникът "Софийска вода“ АД е поканен в двуседмичен срок от получаването да заплати задълженията си по изпълнителното дело в размер на присъдената сума от 350 лв., и разноски по изпълнителното дело – 200 лв. адвокатско възнаграждение и 211.20 лв. такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 09.03.2023 г.
С преводно нареждане от 13.03.2023 г. длъжникът "Софийска вода“ АД е превел по сметка на ЧСИ К. дължимата сума в общ размер на 761.20 лв.
На 20.03.2023 г. длъжникът е депозирал жалбата против начислените разноски с вх.
№ 34252/20.03.2023 г. Към жалбата са приложени покана до управителя на „Б.С.М.“ ЕООД, с която "Софийска вода“ АД изразява готовност да плати задължението си и моли за посочване на банкова сметка с тази цел. Видно от представената разписка, поканата е изпратена на адреса на управление на взискателя в гр. Хасково, ул. **** и е върната на 22.11.2022 г. заедно с още 16 недоставени пратки поради това, че фирмата не е открита на адреса.
2
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване, срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 - разноските по изпълнението), поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Разпоредбата е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски. Също част от общите правила е разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
От представените със жалбата писмени доказателства се установява, че длъжникът „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е направил опит да заплати на взискателя сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, като за целта му е изпратил покана на вписания в Търговския регистър към Агенция по вписванията адрес на управление, с която го е поканил да му предостави данни за банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените с изпълнителния лист парични вземания. Това обстоятелство установява манифестирана от дружеството-длъжник готовност да изпълни доброволно паричното задължение, съответно доказват недобросъвестното поведение на взискателя, който не е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл. 95 ЗЗД/, защото не е получил адресираната до него кореспонденция на вписания му адрес на управление и не е предоставил необходимата информация, за да се постигне доброволно погасяване на задължението на длъжника му - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД. Посочването на банкова сметка или друг начин на изпълнение е част от задължението на кредитора да окаже необходимото съдействие на длъжника за изпълнението /арг. чл. 95 ЗЗД/. В случая с нито едно от изпратените от кредитора уведомления до длъжника не е посочена банкова сметка или друг начин за изпълнение на паричното задължение. Едновременно с това на вписаният в ТР адрес на управление е установено, че кредиторът не поддържа канцелария. Поради това по отношение на длъжника следва да се приеме, че успешно се е освободил от последиците на забавата, а в тежест на кредитора остават необходимите разноски, които е направил поради собствената си забава /чл. 96, ал. 2 ЗЗД/. Предприетото на по-късен етап поведение на взискателя свързано с образуване на изпълнително дело срещу длъжника - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД сочи на злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, доколкото водещият му интерес от доброволно плащане на присъденото в негова полза парично вземане е бил пренебрегнат, защото обективно е могъл при създадените от длъжника предпоставки да получи изпълнение, но вместо това е пристъпил към непредизвикано привеждане на издадения в негова полза изпълнителен лист, образувайки изпълнително дело срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД. При това положение макар да е платил задълженията си след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Образуването на изпълнителен процес е последица от недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужни разноски и няма зачетен от закона интерес да очаква тяхното възстановяване. Обратен извод би означавало да се признаят последиците от упражнени в нарушение на чл. 3 ГПК процесуални права.
По изложените съображения жалбата на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД се явява 3 основателна и като последица от това обжалваното постановление за разноски относно всички възложени в тежест на длъжника такси и разноски по цитираното изпълнително дело следва да се отмени.
По разноските:
Разноски в това производство не подлежат на присъждане. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл.
74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. на ЧСИ № 34252/20.03.2023 г., подадена от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК **** постановление за разноски от 06.03.2023 г. и покана за доброволно изпълнение от същата дата в частта за разноските, издадени по изпълнително дело № 20239240400752 на ЧСИ Г.К., per. № 924 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, в частта им, с която съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника "Софийска вода“ АД разноските по образувания против него от „Б.С.М.“ ЕООД изпълнителен процес.