Определение № 5891 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5891 гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002102964 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. И., подадена чрез пълномощник адв.Д. Б., срещу решение № 99/31.03.2023 г. по въззивно гр. д. № 856/2022 г. по описа на Добричкия окръжен съд, постановено по съединени за общо разглеждане искове по чл.124, ал. 1 ГПК и чл.108 ЗС. Иска се отмяна на въззивното решение, и уважаване на установителния иск на касатора за собственост и отхвърляне на предявения срещу нея осъдителен иск на Б. Ж. по чл.108 ЗС.

В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се неговата отмяна и спорът да се реши от касационния съд. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Насрещната страна по касационната жалба – Б. Р. Ж., чрез процесуалния си представител адв. П. С., оспорва жалбата с писмен отговор, възразява за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, евентуално по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, придружена е с изискуемото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Производството по гр.д. № 530/2021 г. на Районен съд - Балчик било образувано по предявен от А. Б. И. срещу Б. Р. Ж. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот /основание по чл.124, ал.1 ГПК/ – самостоятелен обект с идентификатор 1

*****, с площ от 29 кв.м., с предназначение „За здравни и социални услуги“, находящ се в сграда с идентификатор ****, с адрес в [населено място], общ. Б., обл. Д., [улица] и изградена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Б.. Ищцата твърди, че е придобила имота по силата на давностно владение, което упражнявала недобросъвестно в периода от 2009 г. до предявяване на иска през 2021 г. Твърди, че преди да бъде придобит от нея, имотът бил собственост на нейния брат - Р. Б. И. и е бил с предназначение гараж. Навеждат се твърдения за предприети от ищцата правни и фактически действия във връзка със смяна статута на процесното помещение от гараж в кабинет за здравни и социални услуги. От началото на 2009 г. процесното помещение било обитавано изцяло от ищцата, която го използвала за упражняване на професията си на лекар по дентална медицина. Достъп до помещението имала само тя. Грижата за имота, включително всички необходими и полезни разноски били поети изцяло от ищцата. Правният си интерес от предявяване на положителния установителния ищцата А. Б. И. обосновава с наведените от нея твърдения за осъществена фактическа власт и придобиване по давност на описания недвижим имот, чужда собственост, за който имот права претендира наследника на собственика – нейната племенница Б. Р. Ж., което прави правното положение на ищцата несигурно.

В Районен съд - Балчик е било образувано последващо исково производство по гр. д. № 558/2021 г., по искова молба на Б. Р. Ж. срещу А. Б. И., с която бил предявен иск по чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик въз основа на осъществено наследствено правоприемство на следния недвижим имот - гаражно помещение с площ от 29 кв.м., преустроено в стоматологичен кабинет, находящо се в северната част от приземен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Б., както и за осъждане ответницата да предаде на ищцата владението върху описания недвижим имот /с уточнителна молба от 03.02.2023 г. депозирана по в. гр. д. №856/2022 г. на ОС - Добрич е заявено, че имотът описан в исковата молба подадена от Б. Р. Ж. е идентичен с имота описан в исковата молба подадена от А. Б. И., по която е образувано гр. д. № 530/2021 г. на Районен съд – Балчик/. В исковата молба подадена от Б. Р. Ж. се твърди, че ищцата е единствен наследник по закон на баща си - Р. Б. И., починал на 14.05.2021 г., същият бил придобил описания имот по силата на ново строителство и делба на наследствен имот, целият с обща площ от 1773 кв.м., извършена между него, майка му Н. А. И. и сестра му А. Б. И. с договор за доброволна делба на поземлен имот от 22.12.2008 г., вписан в СВ при РС – Балчик под № 133, т. V, вх. р. 4766/22.12.2008 г. Всеки от тях получил самостоятелен парцел и построената в него сграда. В деня на делбата баща й се снабдил и с нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства №151, т.ХІ, рег.№8217, д.№1623/2008г. на нотариус О. О., с район на действие РС - Б. и вписан в рег. на НК под №*, с който бил признат Р. Б. И. за собственик на недвижим имот - дворно място с площ от 500 кв. м. и представляващо имот с идентификатор ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. с идентификатор ****, като именно в тази сграда се намирал и проценият гараж, преустроен в стоматологичен кабинет. Излага се, че 2 наследодателят Р. Б. И. извършил необходимите действия с оглед промяна статута на помещението и го предоставил на сестра си А. Б. И. за ползване, за да може същата да упражнява практиката си по дентална медицина, като през последните години ползването на имота за кабинет било преустановено. Навеждат се и твърдения за извършен от ответницата А. Б. И. отказ да освободи помещението от собствените си вещи, за които действия била приканвана от Р. И., докато бил жив, а впоследствие и от самата ищца Б. Ж., която не срещнала разбиране.

Предвид връзката между двете дела и идентичността на страните първоинстанционният съд приел, че са налице условията на чл. 213 ГПК, като с разпореждане № 64/26.01.2022 г., постановено по гр. д. № 558/2021 г. по описа на Районен съд - Балчик ги съединил за разглеждане в едно производство - по-рано образуваното гр.д. №530/2021г. на същия съд.

Първоинстанционният съд отхвърлил предявеният от А. Б. И. срещу Б. Р. Ж. положителен установителен иск за собственост спрямо гореописания недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съдът приел, че в конкретния случай са налице тъй наречените търпими действия, основани на близки лични отношения, които изключват владението и съответно придобивната давност. Приел, че ищцата не е осъществила действия, с които да е демонстрирала спрямо собственика промяна в намерението си и завладяването на имота за себе си. Със същото решение съдът намерил за основателен предявения от Б. Р. Ж. срещу А.

Б. И. ревандикационен иск, като приел, че ищцата Б. Р. Ж. е носител на правото на собственост на гореописания недвижим имот по наследство, останало от нейния баща Р. Б.

И., починал на 14.05.2021 г., за установено приел и обстоятелството, че имотът се обитава от ответницата по иска А. Б. И..

Пред въззивния съд първоинстанционното решение е обжалвано от ищцата по положителния установителен иск и ответница по ревандикационния А. Б. И.. Въззивният съдебен състав приел, че постановеното решение на първостепенния съд е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно. Доколкото обаче в диспозитива на решението на РС - Балчик в частта, с която е уважен ревандикационният иск, не се съдържа индивидуализация на спорното право с посочване на основанието и съдържанието му при надлежнa индивидуализация на неговия обект, без тази неприцизност да се отразява върху валидността на съдебния акт, въззивният съдебен състав отменил решението в тази му част и постановил ново, като признал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на А.

Б. И., че Б. Р. Ж. по наследствено правоприемство от Р. Б. И., починал на 14.05.2021г., е носител на правото на собственост върху недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор *****, със ЗП от 29 кв.м., с предназначение „За здравни и социални услуги“, находящ се в сграда с идентификатор ****, изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Б., и осъдил А. Б. И. да предаде на Б. Р. Ж. владението върху самостоятелен обект с идентификатор *****, със ЗП от 29кв.м., с предназначение „За здравни и социални услуги“, находящ се в сграда с идентификатор ****, изградена в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] общ. Б.. В останалата му част като законосъобразно въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение и осъдил А. Б.

И. да заплати на Б. Р. Ж. сумата от 1233.64 лв., представляваща разноски за адвокатско 3 възнаграждение.

За да постанови решението си въззивният съд приел за установено, и като безспорно по делото, че наследодателя на Б. Р. Ж. - баща й Р. Б. И., починал на 14.05.2021 г., е бил собственик на цялата сграда ****, в който е разположен процесния обект със самостоятелен идентификатор ***** с площ от 29 кв. м., с предназначение „За здравни и социални услуги“.

С разрешение за строеж №388/30.10.2006 г. на Община Балчик, влязло в сила на 24.11.2006 г., на Р. Б. И. било разрешено преустройство на гараж в стоматологичен кабинет - със застроена площ от 29 кв.м. съгласно одобрени с протокол №11/11.05.2006 г. проект. На името на Р. Б. И. било издадено и удостоверение №31/23.04.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строежа от органа, издал разрешението за строеж. Единствен законен наследник на собственика Р. И. е дъщеря му Б. Р. И.. Последната е ответник по иска по чл.124, ал.1 ГПК и ищец по иска по чл.108 ЗС по делото, относно един и същи недвижим имот- процесния обект със самостоятелен идентификатор ***** с площ от 29 кв. м., с предназначение „За здравни и социални услуги“.

Въззивният съд е взел предвид и събраните в производството пред първостепенния съд гласни доказателства, като е изложил какви факти се установяват от тях : Св. С. /съсед/ твърди, че преди да бъде осъществено преустройството, гаражът не се използвал по предназначение, нямал врата и не се използвал и за мазе. Според свидетеля къщата била отдавана под наем на курортисти, а на събиране на семейството през 2006 г., на което присъствал и той, А. И. изразила желание за преустройство на процесното помещение от гараж в стоматологичен кабинет, тъй като дъщеря й Десито била приета да следва в университет за лекар по дентална медицина и впоследствие можела да използва помещението, за да упражнява професията си. Свидетелят сочи, че майката на Р. и А. - Н. изразила съгласие и посочила, че тъкмо А. щяла да оправи пътеките в двора. Р. бил казал „само не ме занимавайте с нищо“, „да правят каквото искат“. Свидетелят посочва, че А. поела всички разходи свързани с преустройството, като направила пътека към входа на кабинета, отворила врата от долната страна, поставила изолация, сменила дограмата, измазала, боядисала, сложила решетки. Сочи, че след като А. направила кабинета го заключила и достъп до него имала само тя, а брат й Р. по никакъв начин не се противопоставил на тези нейни действия. Според свидетеля, когато баба Н. си счупила ставата и не можела да се грижи сама за себе си, тогава от процесното помещение било премахнато оборудването и същото било пригодено за живеене като през летния период баба Н. живеела в старата къща, а А. в преустроения кабинет на жилище.

Св. А. посочва, че за първи път посетила имота през 1995 г., като същият представлявал голям парцел със стара и нова къща и стопански постройки. Към онзи момент процесното помещение все още било гараж, но всъщност нямало как да се стигне до него с кола.

Свидетелката сочи, че идеята за преустройството се зародила, когато дъщерята на А. била приета да учи стоматология. Според свидетелката при едно от събиранията, на което присъствала самата тя, както и А., дъщеря й Д., брат й Р., майка й Н. и съседи, които свидетелката не познавала, А. казала: „абе аз защо не направя един кабинет на Д. тук, да има да работи“. На тези нейни думи никой не се бил противопоставил, даже се зарадвали, че Д.