Решение № 1188 от 27.10.2022, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр.Бургас, 27.10.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 17 октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ :

Веселин Белев при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1592 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Л.Й.Й., ЕГН:**********, с адрес ***.

Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е директора на Териториална дирекция „Държавен резерв“ Бургас. В производството ответникът взема участие чрез пълномощник – юрисконсулт М.Ч..

Предмет на обжалване е заповед № ЧР-32-1-1/19.08.2022г. на директора на Териториална дирекция „Държавен резерв“ Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, за извършено нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано от органа като такова по чл.89 ал.2 т.1 и 5 от Закона за държавния служител. В обстоятелствената част на заповедта органът приел за установено, че Й. изпълнявал длъжността главен експерт в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ на ТДДР Бургас. Органът приел, че през периода от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. Й. се явявал със закъснение на работа, които обстоятелства са подробно описани в приложен доклад вх. № 1243/06.07.2022г.

В жалбата се правят оплаквания за липса на компетентност на органа, за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед. Правят се оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Навеждат се доводи за издаване на заповедта в разрез с целта на закона.

Иска се отмяна на оспорената заповед и обявяването и за нищожна. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Излага подробни съображения за неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания. Иска съдът да отхвърли жалбата. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество съдът прие от фактическа страна следното.

Представена е заповед № ЧР-12-1-6/25.02.2021г., издадена от главния секретар на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДАДРВЗ), с която жалбоподателя Й. е назначен за държавен служител на длъжността главен експерт, с ранг ІV младши, длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията – 9, с наименование на длъжностното ниво по КДА „експертно ниво 5“, в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ на Териториална дирекция „Държавен резерв“ гр.Бургас към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при ДАДРВЗ. Назначението е за неопределено време, считано от 01.03.2021г. По делото няма спор, че Й. е встъпил и е изпълнявал тази длъжност към момента на издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

Представена е заповед № РД-10-365/26.09.2018г. на председателя на ДАДРВЗ, уреждаща работното време на служителите в агенцията.

Посочено е в т.І, че работното време е 5-дневна работна седмица, 8 часа дневно и 40 часа седмично. С т.ІІ. се предвижда, че работното време за служителите е с променливи граници, но не безусловно, а при посочени в т.ІІ.1 и т.ІІ.2. условия. В т.ІІ.1. се уреждат времевите граници на променливото работно време.

В т.ІІ.2. е уредено условие за въвеждане на работно време с променливи граници за всеки отделен служител и това е подаване на заявление по образец от този служител, в което той следва да посочи началото и края на работния ден и обедната почивка за периода, през който заявяващият иска да изпълнява служебните си задължения при работно време с променливи граници. Като изрично условие за упражняване на правото се предвижда заявлението по образец да бъде подадено от служителя до 15-то число на предходния месец. С т.ІІ.5. се въвежда още едно условие за упражняване на специфичното работно време – до края на предходния месец директорът на ТД да утвърди график за заявилите служители с работното време за всеки от тях. В т.ІІІ. от заповедта е упоменато, че длъжностните лица, които не се ползват от работно време с променливи граници, осъществяват служебните си функции от 9 часа до 17.30 часа.

Представена е заповед № РД-10-53/27.02.2020г., издадена от председателя на ДАДРВЗ, съгласно която на основание чл. 50 и чл.67 ал.7 т.2 и 3 от ЗДС държавните служители в агенцията при необходимост са длъжни да изпълняват служебните си задължения преди и след изтичане на работното време (това задължение произтича пряко от нормата на чл.50 ал.1 от ЗДС). В тази връзка, считано от 01.01.2020г. председателят на агенцията определя размери на допълнителен платен годишен отпуск за държавните служители, изпълняващи при необходимост служебните си задължения извън работно време, съобразно поместена в заповедта таблица.

По делото липсват доказателства органът по назначаването да е установил сумирано изчисляване на работното време по чл.50 ал.2 от ЗДС.

Представена е заповед № РД-10-69/24.08.2020г. на директора на ТДДР Бургас, с която, считано от 24.08.2020г. отчитането на работното време в ТДДР Бургас става с безконтактни карти чрез електронна система за контрол на достъпа в административната сграда. Въведено е изискване всички закъснения или напускане на сградата преди края на работното време да стават с разрешение на прекия ръководител. на главен експерт М. Г. е възложено да извършва ежемесечни проверки и справки на системата за контрол на достъпа и видеонаблюдението, като в началото на всеки месец да изготвя доклад до директора за присъствието и спазването на работното време на служителите в дирекцията за предходния месец. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.51 от ЗДС работното време се разпределя и отчита съобразно Правилника за вътрешния трудов ред на ДАДРВЗ, а съгласно чл.13 ал.3 от Правилника работното време се отчита чрез електронна система за контрол на достъпа в съответната административна сграда, т.е. заповедта на директора на ТДДР Бургас е издадена в изпълнение на нормативните предписания.

Във връзка с изпълнението на горната заповед по делото са приложени доклади относно присъствието и спазването на работното време на служителите в ТДДР Бургас, изготвени от главен експерт Михаил Ганев, за м.януари, февруари, март, април, май, юни 2022г. От справката за м.юни 2022г. се установи, че Й. през работните дни на месеца, които не е в командировка, по правило е отивал на работа след 9 часа сутринта. Само един от дните е отишъл на работа преди този час. Прави впечатление, че всички останали служители в териториалната дирекция, включително и ръководителите, имат общо две отклонения от началото на работното време за месеца. Подобно е било положението със спазването на работното време и през останалите месеци, за които има представени доклади.

Представена е докладна записка вх. № 940/18.05.2022г., изготвена от началника на отдел УСБКРЗ, в който работи Й., адресирана до директора на териториалната дирекция. Сочи се, че от изготвения доклад по спазването на работното време се установило, че Й. през м.април 2022г.няма спазване на работното време в нито един присъствен ден от месеца. Началникът предложил на Й. да се възползва от правото си на работно време с променливи граници, но от него страна до момента на изготвяне на докладната записка няма подадено заявление за установяване на такова работно време. Сочи се в докладната записка, че при липсата на подадено от Й. заявление, работното му време се определя по общите правила и е от 9 часа до 15.30 часа всеки работен ден, с 30 мин. обедна почивка. Посочено е от прекия ръководител, че с докладна записка № 234/09.02.2022г., за неспазване на работното време за периода от 01.06. до 31.12.2021г. на Й. е направена последна устна забележка, че при продължаване на практиката за неспазване на работното време ще му бъде наложено дисциплинарно наказание. Въпреки това служителят продължил да не спазва работното време, както е установено от последващите месечни доклади. Приложено е писмо от Й. до началника на отдела, във връзка с констатациите по ДЗ № 234, с което служителят заявява, че се счита изпълняващ длъжността си при условията на работно време с променливи граници и затова не е в нарушение на установеното работно време.

Представен е препис от писмо от директора на териториалната дирекция до Й. изх. № 1362/25.07.2022г. с искане на обяснения относно констатираното неспазване на работното време от 9 до 17.30 часа за периода от 01.06. до 30.06.2022г. С писмото на Й. е дадена възможност да отговори и на допълнителни въпроси – дали е подал заявление за ползване на работно време с променливи граници и др. Поставени са въпроси и във връзка със „споразумение“ между ръководителя и служителя за „компенсиране“ на предходно неспазване на работното време (преди м.юни 2022г.) и др. В тази връзка Й. е депозирал своите писмени обяснения с вх. № 1362/29.07.2022г., с които оспорва изводите за неспазване на работното време през м.юни 2022г. и поддържа становището си, че се счита изпълняващ длъжността си при условията на работно време с променливи граници. Излага и становище, че времето в работните дни, в които пристигал на работа след 9 часа се компенсира с времето в дните, в които е бил в командировка.

Представен е и протокол рег. № 1362/29.07.2022г., от който се установи, че Й. е бил изслушан и лично от дисциплинарнонаказващия орган относно неспазването на работното време от служителя Й. през м.юни 2022г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл.92 ал.1 вр. с чл.6 ал.3 от ЗДА, а направените от жалбоподателя възражения в тази насока са неоснователни. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДРВЗ, ДАДРВЗ се ръководи и представлява от председател, който се назначава от Министерски съвет. В тази връзка по делото е приложена заповед № РД-10-252/19.11.2021г. на председателя на ДАДРВЗ, с чиято т.2 б.Д, съобразно чл.6 ал.3 от ЗДА се възлага на директорите на териториалните дирекции да образуват дисциплинарни производства срещу държавните служители в ръководените от тях дирекции, да изслушват и да изискват писмени обяснения от тях по реда на чл.93 ал.1 от ЗДС, да провеждат дисциплинарни производства в едномесечен срок от откриване на нарушението и да налагат дисциплинарни наказания по чл.90 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗДС. Така възложените компетенции на директора на ТД Бургас по осъществяване на дисциплинарен контрол спрямо държавните служители в дирекцията не могат да бъдат поставени в зависимост от това, че в допълнение към заповедта е издадено и пълномощно спрямо директора за осъществяване на същите правомощия. Напрактика соченото от жалбоподателя пълномощно е без правно значение в тази насока. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а направените в тази насока оплаквания са неоснователни. Заповедта е издадена в писмена форма.

Съдържа фактически констатации и правни изводи, съответстващи на разпоредителната част на заповедта. В тази връзка следва да се отбележи, че в обстоятелствената част се съдържат множество обстоятелства във връзка с предходно поведение на Й.. Наказанието е наложено за неспазване на работното време за периода м.юни 2022г., но такова неспазване и взети мерки от ръководството е имало и в описаните в заповедта предходни периоди. Това не прави заповедта неясна и неразбираема, в какъвто смисъл има направени оплаквания от жалбоподателя. В писмото до Й., с което са поискани обясненията му ясно е посочен периода, а именно м.юни 2022г. Всички допълнителни обстоятелства имат значение за определяне общата тежест на допуснатото дисциплинарно нарушение и в този смисъл поместването им в обстоятелствената част на заповедта не е безпредметно, нито я прави неясна и неразбираема.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bd0d18f-da58-4295-b8cb-3513c10500be