Решение № 413 от 04.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря М. Г. Паскова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600517 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 13 от 28.04.2022 г. на Окръжен съд-Благоевград,9 наказателен състав по НОХД № 408/20 год.подс.Д. Р. Д. е признат за виновен в това,че на 17.02.2018 год. ,около 18.30 ч.,в гр.Благоевград,на кръстовище,образувано от бул.“Джеймс Баучер“ и ул.“Даме Груев“,като правоспособен водач на категории В,М,А,АМ,при управление на МПС-л.а.

„БМВ Х5“ с рег.№ ********,движещ се по ул.“Даме Груев“ към бул.“Джеймс Баучер“ със скорост от 20.61 км/ч,е нарушил правилата за движение по пътищата,регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП,а именно:

-в нарушение на чл.6,т.1,пр.3 от ЗДвП,съгласно който „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,както и със светлинните сигнали,с пътните снаци и с пътната маркировка“,не е изпълнил задължителното предписание на пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака“,регламентиран в чл.51 и чл.53 от ППЗДвП,поставен в района на кръстовището,образувано от ул.“Даме Груев“ и бул.“Джеймс Баучер“ /даващ задължително предписание на пътните превозни средства,движещи се в района на посоченото кръстовище по ул.“Даме Груев“ с посока на движение от ул.“Крали Марко“ към „Крушево“/,като е извършил маневра „завой наляво“, -в нарушение на чл.16,ал.1,т.3 от ЗДвП,съгласно който „На пътно платно с двупосочно 1 движение на водача на пътно превозно средство е забранено….3.когато платното за движение има четири и повече пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“,извършвайки маневра „завой наляво“ е навлязъл от ул.“Даме Груев“ в бул.“Джеймс Баучер“ с посока на движение към ул.“14-ти полк“ и се е движил в лентите за насрещно движение,предназначени за автомобилите,движещи се по бул.“Джеймс Баучер“ в посока от бул.“Васил Левски“,

-в нарушение на чл.36,ал.2 от ЗДвП,съгласно който „При завИ.е наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така,че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение“,навлизането на автомобила му в кръстовището от ул.“Даме Груев“ към бул.“Джеймс Баучер“ е осъществено транслационно при движение в дъга на ляв завой,а не по възможно най-краткия път чрез придвижване напред към дясното платно и последващо завИ.е наляво в посока към ул.“14ти полк“,в резултат на които нарушения на правилата за движение по непредпазливост причинил смъртта на движещия се по пешеходната пътека по бул.“Джеймс Баучер“ велосипедист Л. Х. С.,управляващ велосипед марка „Спринт“ с посока на движение от ул.“Крушево“ към ул.“Крали Марко“ ,отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от него лек автомобил,който велосипедист починал на 02.05.2018 год. вследствие на получената от настъпилото ПТП травма в челно-слепоочната-теменна област с подлежаща тежка мозъчна контузия и мозъчен оток и настъпилите от тежката черепномозъчна травма усложнения,като след деянието подсъдимият направил всичко,зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,поради което и на основание чл.343а,ал.1,б.“б“ във вр. с чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода,изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,като е оправдан по обвинението да е нарушил и разпоредбата на 20,ал.2,изр.2 от ЗДвП.

На основание чл.343 г във вр. с чл.37,т.7,пр.2 от НК подсъдимият е лишен от правоуправление за срок от две години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъден е да заплати сторените по делото разноски в досъдебната фаза в размер на 5 343.64 лв. и 5057.34 разноски в полза на съда,както и 5 лв. ДТ за служебното издаване на изпълнителния лист.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Окръжна прокуратураБлагоевград с доводи,че е неправилна.На първо място се изтъква,че неправилно съдът е преквалифицирал деянието по привилегированата разпоредба,без да е установено,че поведението му позволява намалена отговорност.В тази насока е изложено,че не са налице каквито и да е безспорни и убедителни доказателства,че след ПТП подсъдимият е предприел конкретни активни действия за спасяване на пострадалия. На следващо място прокурорът счита,че неправилно и необосновано подсъдимият е оправдан за нарушението по чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП,което нарушение е установено по категоричен начин от събраните доказателства,вкл. изводите на експертите по извършените автотехническа и комплексна 2 медицинска и автотехническа експертизи.Изразява несъгласие и по индивидуализацията на наказателната отговорност на подс.Д.,в която насока поддържа,че така наложеното му наказание не може да постигне целите на наказателната репресия,визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.Прави искане за признаване на подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и налагане на наказание над средния размер,което да изтърпи ефективно и определяне на по-висок от него размер на наказанието лишаване от правоуправление.

В допълнителни съображения прокурорът изразява категоричното си несъгласие относно приетото от съда,че подс.Д. е отишъл до пострадалия,дал му е да пие вода,полял го е,говорил му е,за да го успокои,които твърдения на подсъдимия намира за абсолютно изолирани и непотвърдени от останалите доказателства.Подкрепя се с показанията на св.К.

Д.,който единствен сочи,че след удара подсъдимият е излязъл от автомобила си и е отишъл до пострадалия,а веднага след това са отишли много хора и някой е донесъл вода,без да установява,че това е бил подс.Д..Сочи и показанията на св.Ч.,който също не твърди,че тези действия са извършени от подсъдимия,а единствено е заявил,че Д. е донесъл вода,а той /Ч./ е държал главата на пострадалия и го е поливал с вода.Счита,че абсолютно необосновано съдът е отчел като действие,насочено към спасяване живота на пострадалото лице,обаждането на подсъдимия на св.Х.,който да придружи линейката до ЦСМПБлагоевград,на което противопоставя,че когато на място вече е пристигнал медицинския екип,който е поел грижите по траспортиране и оказване на медицинска помощ на пострадалия,е без всякакво значение обстоятелството ще ги придружи ли или не приятелят на подсъдимия и това действие на последния категорично не може да се приеме като непосредствено предприето от подсъдимия действие ,насочено към спасяване на живота на пострадалия.Според прокурора,не представляват такива действия и визираните от съда обаждане от подс.Д. на св.К. /жената,с която живее на съпружески начала/ да отиде в болничното заведение,за да предложи помощ,както и предложението на подсъдимия към близките на пострадалия за кръводаряване.Представителят на държавното обвинение признава факта на проявената от подсъдимия съпричастност и готовност да помогне за лечението,проявеното внимание към близките на загиналия и посещение на „Пирогов“,но в стремежа да приложи намалената отговорност се е стигнало да твърдения,които не отговарят на истината-неподкрепени от доказателства са твърденията за кръводаряване,но въпреки това е прието от съда и освен това посоченото не е обстоятелство,което би довело до намаляване на отговорността,тъй като това са впоследствие предприети действия,когато пострадалият вече е бил приет за лечение.

По отношение на индивидуализацията на наказанието прокурорът изразява несъгласие със становището на съда,че към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се причислят семейния и социален статус на подсъдимия,както и противоправното поведение на пострадалия на пътя.В тази насока възразява,че съдът не е конкретизирал какво точно визира в семейния и социален статус на подсъдимия,което да налага намаляване на отговорността му,а само по себе си обстоятелството,че той е баща на две деца ,по никакъв 3 начин не го прави по-различен от останалите членове на обществото.

Поведението на пострадалия също не оценява като смекчаващо отговорността обстоятелства,тъй като макар и съдът да е посочил,че той е нарушил разпоредбата на чл.81,т.5 оот ЗДвП,,не е мотивирана причинно-следствена връзка между това нарушение и настъпИ. съставомерен резултат,каквато връзка не се установява и от събраните по делото доказателства.

Намира за правилно отчитането като отегчаващо отговорността обстоятелство извършените многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подс.Д.,към което обаче следва да се добави грубото нарушение,изразяващо се извършване на ляв завой при забрана за това,както и движението в насрещната пътна лена на оживено кръстовище,където има множество автомобили и пешеходци,а това повишава рискът от произшествие.

Прокурорът счита,че съдът е игнорирал и факта,че подс.Д. не за първи път нарушава правилата за безопасно движение по пътищата и не за първи път погубва човешки живот,в която насока е приел,че е настъпила погасителна давност по ЗАНН и отдалечеността във времето.Изтъква в тази връзка,че макар да заличава правните последици от санкционирането,тя не заличава факта,че Д. за пореден път извършва такова престъпление и това няма как да не се оцени като отегчаващо обстоятелство,макар да е по-далеч във времето.Горното,на фона на допуснатите от него многобройни нарушения на правилата,за които е санкциониран с 36 влезли в сила наказателни постановления и 13 фиша,обосновават извода на прокурора,че това е профил на опасен за движението водач,който системно извършва нарушения във времето и кулминацията е причинената смърт на Л. С.,поради което при индивидуализиране на наказателната му отговорност следва да се приеме превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Частните обвинители също са останали недоволни от присъдата в частта,с която подсъдимият е признат за виновен по привилегирования състав на престъплението,за което е предаден на съд,като повереникът им с въззивна жалба излага в тази насока,че присъдата противоречи на материалния закон.Подлага на съмнение заявеното от св.Ч.,показанията на който са поставени в основата на мотивите на съда в тази насока,като освен това изтъква,че вълненията на подсъдимия относно състоянието на пострадалия,готовността му да даде кръв,ако необходимо,както и че е превозил с автомобила си съпругата и дъщерята на пострадалия от Благоевград до София,не са действия по оказване помощ на пострадалия,каквото е изискването на закона.Поддържа,че неправилно съдът не е взел предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство предишно ПТП,причинено от подс.Д.,от което е настъпила смъртта на пострадалия,както и го е оправдал да е извършил нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,по силата на която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходиимост да спрат,когато възникне опасност за движението.В конкретния случай велосипедистът,който безспорно е бил възприет от подсъдимия,се е явявал опасност,с която е следвало да се съобрази,още повече когато е допуснал грубо нарушение на правилата при извършването на забранен завой наляво и 4 движение в насрещното платно.В тази връзка намира за некоректно да се приема,че е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалия,тъй като е бил без светлоотразителна жилетка при условие,че вещото лице е установило,че на мястото на произшествието има силно улично осветление и водачът на автомобила е имал видимост.

Наложеното на подсъдимия наказание намират за явно несправедливо,като твърдят,че то следва да бъде изтърпяно ефективно,тъй като само и единствено тогава би се постигнала целта,визирана в чл.36 от НК.

Постъпила е и въззивна жалба от защитникът на подсъдимия със съображения,че присъдата е неправилна,тъй като първоинстанционния съд е нарушил закона,постановил е необоснован съдебен акт при съществено нарушение на процесуалните правила,при непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното наказание.