Решение № 300 от 19.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елена Д. Чаушева като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602831 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 18.11.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 19093/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107-ми състав, подсъдимата Е.Ц. А.. е призната за невинна в това, че като родител на детето М. И.Г.а през лятото на 2019 г. в продължение на 15 (петнадесет) дни през периода, който не съвпада с нейния годишен отпуск, за период от 10:00 часа на 06.07.2019 г. (събота) до 18:00 часа на 07.07.2019 г.

(неделя), за периода от 10:00 часа на 17.08.2019 г. (събота) до 18:00 часа на 18.08.2019 г. (неделя) и за периода от 10:00 часа на 07.09.2019 г. (събота) до 18:00 часа на 08.09.2019 г. (неделя) не е изпълнила съдебно решение относно личните контакти на частния тъжител ИЛ. ГР. Й. с детето М. И.Г.а, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НПК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител И.Й. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СРС направените разноски за съдебното производство в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, както и 5,00 (пет) лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител И.Й., с която се прави оплакване, че атакуваният акт е неправилен и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Прави се искане присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, както и присъждане на разноски. В допълнително изложение се акцентира на превратно тълкуване на доказателствата от първия съд и на съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. относно извода му, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НК.

1

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител поддържа жалбата и посочва, че изхожда единствено и само от интереса на детето, което счита, че трябва да вижда и двамата си родители, а първоинстанционният съдебен акт е пречка за това.

Защитникът на подс. А. оспорва въззивната жалба, като счита изложените в допълнението към нея съображения за неоснователни. Поддържа, че първият съд е разгледал доказателствата по делото обективно, всестранно и пълно. Споделя становището на повереника на тъжителя, че детето има необходимост от двамата си родителите, но това не трябва да бъде пречка то да ходи на лагери и да се развива както умствено, така и спортно. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна.

В своя защита подс. Е.А. поддържа казаното от защитника си и посочва, че не е извършила твърдяното в тъжбата престъпление, а на инкриминираните дати е пуснала детето си на лагер, за което частният тъжител е бил уведомен.

В правото си на последна дума подсъдимата моли да бъде оправдана, защото не е извършила престъпление.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Подсъдимата Е.Ц. А.. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, трудово ангажирана, неосъждана.

Частният тъжител И.Й. и подс. Е.А. имали сключен граждански брак, по време на който на 08.08.2011 г. им се родило детето М. И.Г.а. С решение № III-8942/10.03.2014 г., постановено по гр. д. № 19524/2013 г. по описа на СРС гражданският брак между двамата бил прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на майката – подс. А., а на бащата Й., бил определен режим на лични отношения с детето. С решение № 430877/15.06.2018 г., по гр.д. № 22588/2017 г. по описа на CPC, III ГО, 89 с-в, бил изменен режимът на лични отношения на детето Г с бащата Й., като било определено следното: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и {. . .}, както и през всяко друго време след уговорка с майката.

Съобразно тъжбата и данните по делото, на 10.04.2019 г. тъжителят И.Й. отправил писмено искане до подс. Е.А. да го уведоми кога ще ползва годишния си отпуск през лятото на 2019 г. Получил отговор, че може да вземе детето от 14.06.19 до 28.06.19г. и от 15.07. до 29.07.19г. Първоначално това го удволетворявало, но после работния му график се променил и не могъл да вземе втори отпуск през м. юли за 2 остатъка от 15 дни.

На 28.06.2019 г. ЧТ Й. отправил писмена покана до подс. А. за отговор до 05.07.2019 г. относно периода, когато тя ще ползва отпуск лятото на 2019 г. и отправил предложение ползването на 15 дни от полагащите му се през лятото за осъществяване на личен режим на отношения с детето да е: от 01.08.2019 г. до 16.08.2019 г., от 15.08.2019 г. до 31.08.2019 г. или от 31.08.2019 г. до 15.09.2019 година.

От 01.07.2019 г. до 10.07.2019 г. детето М. Г била на лагер-фестивал в базата на Еврогрейд-Китен-Атлиман бийч хотел с балет „В. Д.” със знанието на бащата И.Й..

На 04.07.2019 г. подс. Е.А. написала отговор на покана, в който поискала да бъде информирана дали тъжителят ще вземе дъщеря си от 15.07.2019 г. до 30.07.2019 г. съобразно първоначално заявеното му искане, като е посочила, че това е единственият период от лятната ваканция, който не съвпада с платения й годишен отпуск или ангажименти на детето.

На 06.07.2019 г. около 10:00 часа ЧТ И.Й. заедно с приятеля си – св. И.Г., отишли до адреса, на който живеела детето М. Г в гр. София, ж.к. „Надежда-I”, за да я вземе в изпълнение на режима на лични отношения, но никой не им отворил. Тогава ЧТ Й. се обадил на бившата си съпруга, която му казала, че детето не се намира на адреса и да не я притеснява. По-късно същия ден подсъдимият подал заявление до 02 РУ-СДВР за неизпълнение на съдебно решение от страна на подс. А..

На 23.07.2019 г. тъжителят Й. отново отправил писмена покана до подс. А. да даде отговор до 29.07.2019 г. относно периода от време, когато ще може да вземе дъщеря си за 15 дни през лятото на 2019 г., като предложил два варианта: от 10.08.2019 г. до 26.08.2019 г. или от 15.08.2019 г. до 31.08.2019 г.

На 26.07.2019 г. подс. Е.А. написала отговор на покана, в който посочила, че единствените възможни дати за вземане на детето през лятото са били втората половина на месец юни и втората половина на месец юли. Подсъдимата е посочила, че в останалото време до края на лятната ваканция на детето е планувала да използва годишния си платен отпуск, а от 25.08.2019 г. до 08.09.2019 г. детето ще бъде на лагер, на който държи да отиде, след което започва учебната година.

На 17.08.2019 г. около 10:00 часа ЧТ И.Й. заедно със св. И.Г. отново отишли на адреса на М. Г, за да я вземе в изпълнение на режима на лични отношения, но на адреса не намерили никого и тъжителят не успял да се свърже с подсъдимата по телефона. По-късно същия ден подсъдимият отново подал заявление до 02 РУ-СДВР за неизпълнение на съдебно решение от страна на подс. А..

От 25.08.2019 г. до 08.09.2019 г. детето М. Г като член на СКХГ „Локомотив” била на спортен лагер в спортна база Белмекен, като ЧТ Й. е поддържал връзка с дъщеря си и с треньорския екип.

На 07.09.2019 г. около 10:00 часа ЧТ Й. с негов приятел – св. К.К., посетили адреса, където живеела дъщеря му, за да я вземе в изпълнение на режима на лични отношения, като този път им отворил мъжът, с когото подсъдимата живеела, който им обяснил, че детето е на лагер.

На 28.08.2019 г. до тъжителя е изпратено писмо от Агенция за социално подпомагане във връзка с подаден от него сигнал за родителско отчуждаване от 03.06.2019 г., с което бил информиран относно извършените от служители на агенцията проверки по случая и му било препоръчано при необходимост от негова страна и/или от страна на подсъдимата в качеството им на родители на детето М. Г да бъдат консултирани и насочени към подходящи социални услуги с цел подобряване на отношенията в интерес на детето.

3

ЧТ И.Й. подал тъжба до СРП, съдържаща твърдения за противоправно нарушаване от страна на подс. Е.А. на постановения от съда режим на осъществяване на лични отношения с дъщеря му, като на 17.07.2019 г. с изх. номер от 19.07.2019 г. е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. с вх. № 31672/2019 г. по описа на СРП за твърдяното престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, тъй като съгласно чл. 193а от НК наказателното преследване за посоченото престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия пред съответния районен съд.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимата Е.Ц. А.. (л. 73 от съд. д.) и показанията на свидетелите К.Н.К. (л. 61-62 от съд. д.), И.С.Г. (л. 62 от съд. д.), Л.Й.Й. (л. 62 от съд. д.), писмените доказателства: копие на удостоверение за раждане на М. И.Г.а (л. 6 от съд. д.), копие на решение № 430877/15.06.2018 г., постановено по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав (л. 7-9 от съд. д.), копия на заявления до 02 РУ – СДВР (л. 13, 14 и 15 от съд. д.), копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство на СРП от 17.07.2019 г. (л. 16 от съд. д.), копия на искане и покани от И.Й. до Е.А. (л. 10, 17 и 18 от съд. д.), копия на отговори на покани от Е.А. до И.Й. (л. 19 и 20 от съд. д.), сигнал за родителско отчуждаване до Агенция за социално подпомагане (л. 21 от съд. д.), отговор от Агенция за социално подпомагане (л. 22 от съд. д.), отговор от Дирекция „Национална система 112“ към МВР от 29.06.2020 г. с приложен 1 бр. оптичен носител (л. 52-53 от съд. д.), справка за съдимост на подсъдимата (л. 56 от съд. д.), служебна бележка от „Балет В. Д.“ ООД (л.

57 от съд. д.), служебна бележка от СКХГ „Локомотив“ (л. 58 от съд. д.), служебна бележка от „В.“ ЕООД (л. 59 от съд. д.), удостоверение от Ливанско училище „Д.Х.Д.“ (л. 60 от съд. д.) и способи на доказване: съдебна компютърно-техническа експертиза (л. 65-71 от съд. д.).

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.

Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Е.А., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният е формирал логически верен извод, въз основа на точния смисъл на събраните доказателства, че подсъдимата не е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.