Решение № 7207 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7207 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110143588 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

20.04.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 43588/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК

Подадена е искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. П. Т.Л., в която се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „Ч.В.“ № **, вх. **, ет. *-*, ап. **, аб. № *****, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1829,66 лева за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 394,67 лева за периода от 16.10.2022 г. до 15.10.2024 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи 1 претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, чрез особен представител, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, като обосновава, че претендираното вземане не било индивидуализирано по основание и размер, доколкото обхващало няколко отчетни периода и не ставало ясно размера на вземането, което се претендира за всеки отчетен период и как е формирано същото, което възпрепятствалозащитата на ответника. Поддържа, че предявените искове са неоснователни по основание и по размер. Навежда доводи, че не са ангажирани доказателства за наличието на облигационни отношения между страните за продажба на топлинна енергия през исковия период за процесния имот, поради което оспорва посочените обстоятелства. Твърди, че към исковата молба не бил приложен сключен между страните писмен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че не били представени писмени доказателства, обосноваващи извод за наличие на правно основание и дължимост на претендираните суми, като приложените към исковата молба извлечения от сметки не представлявали счетоводни документи и не съдържали реквизитите на фактури. Оспорва топломерът да е бил технически изправен, да е преминал нормативно изискуемите проверки, както и да е отчитал правилно доставяната през исковия период топлинната енергия в процесния имот. Навежда доводи, че оспорва дължимостта на претендираната сума в пълен размер, доколкото методиката за определяне на дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост била отменена от ВАС. Поддържа, че акцесорната претенция също е неоснователна предвид неоснователността на иска за главница. Развива съображения, че ищецът не бил представил доказателства за изпадането на ответника в забава, поради което оспорва претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху главницата. Иска отхвърляне на исковете, както и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е изразило становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3.) общият топломер е преминал през първоначален и последващи метрологични проверки, както и обстоятелството, че същият е бил технически изправен през исковия период, респ. е отчитал правилно доставяната през исковия период топлинната енергия в процесния имот.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, 2 или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й … Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 82, том III, рег. № 6090, дело № 278 от 2013 г. по описа на нотариус М.К., рег. № *** в НК, обективиращ договор за покупко-продажба, сключен между „ДСК Лизинг“ АД, от една страна като продавач, и М.Б.С.-Т. и Б. П. Т, от друга страна като купувачи, като се установява, че М.Б.С.-Т. и ответникът са придобили собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „Ч.В.“ № **, вх. **, ет. *-*, ап. **. Доколкото в договора не е посочен делът на всеки купувач, на основание чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че М.Б.С.-Т. и ответникът са придобили собствеността върху посочения недвижим имот при равни дялове – по ½ ид.ч. всеки.

Представен е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том I, рег. № 1634, дело № 58/2022 г. по описа на нотариус Н.Д., рег. № *** в НК, от който се установява, че М.Б.С.-Т. е дарила на Б. П. Т собствената си ½ ид.ч. от горепосочения недвижим имот.

3

С оглед изложеното съдът намира за установено, че през исковият период ответникът е бил изключителен собственик на процесния недвижим имот.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувач е физическо лице. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се изяснява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за БГВ, както и за сградна инсталация. Вещото лице е установило, че топлинната енергия за БГВ е била определяна на база реален отчет. Установява се също така, че през исковия период ответникът не е ползвал топлинна енегия за отопление на имота, тъй в имота не били монтирани радиатори и колекторната кутия била запечата, и такава не е била начислявана от ищеца. Експертът е направил извод, че размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност от 1793,38 лева. Установява се също така, че количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е било отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ е преминал изискуемите метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите на ДАМТН. Цитираните от вещото лице протоколи за демонтаж-монтаж и метрологични проверки свидетелстват за това, че топломерът е бил метрологично годен през процесния период.