Протокол № 291 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 291 гр. п., 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – п. в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20255200900043 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът Ж. А. Ч. не се явява ред.пр. Не се явява пълномощникът му адв. Г. Й. редовно упълномощен. От последния е постъпила молба, в която се съдържа изявление, че поради служебна ангажираност не може да се яви днес и не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.

За ответника ЗД “Бул инс“ АД редовно призовани не се явява законен или процесуален представител. От адв. Ил. И. пълномощник на ЗД „бул Инс“ на 10.12.2025 г. е депозирана молба, с която е заявено, че процесуалният представител е ангажиран и не може да се яви в д.с.з. Не възразява да се даде ход на делото.

Явява се адв. У. в качеството на пълномощник на третото лице помагач М. С.. От същата е постъпила молба на 11.12.2025г., с която е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК и евентуално на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на пр.пр. № 5114/2024г., ДП № 832/2024 г. Развити са подробни доводи в тази насока.

Във връзка с това искане и направените такива от страните в хода на размяна на книжата по делото са изискани данни от РП- п. за развитието на наказателното производство към момента на получаване на писмото от съда.

В изпратеният от РП – п. отговор не се съдържат такива данни, освен, че е назначена автотехническа експертиза, по която не е изготвено заключение.

Съобразно всичко изложено до тук съдът намира, че липсват доказателства по 1 делото за наличие на предпоставките визирани в чл. 229 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ГПК, а именно да е налице наказателно производство изхода, на което ще има значение за правилното решаване на настоящия спор или пък при разглеждането на настоящото дело да са разкрити престъпни обстоятелства от установяването, на които да зависи изходът на гражданския спор. Ето защо искането за спиране на производството по реда на цитираните процесуални норми, така както е направено в молбата от третото лице помагач М. С. се явява неоснователно и ще следва да се остави без уважение.

Поради изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И. С. за спиране на производството по реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 и 5 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ИЗИСКАТ данни от РП – п. за това на какъв етап от развитие е ДП № 832/2024 г. пр. пр.№ 5114/2024 г., като се посочи, има ли привлечено лице в качеството на обвиняем и съответно повдигнато обвинение по повод процесното ПТП.

Адв. У.: – Да се даде ход на делото. Няма пречка.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.У.: - Оспорваме иска и по основание и по размер. На първо място като основание твърдим, че доверителката ми не е виновна за причиненото ПТП, тъй като същото е при условие на чл. 15 от НК т.е. съставлява случайно деяние с оглед на това, че велосипедистът внезапно е изскочил пред нея на пътя. При условия на алтернативност заявяваме, че ако същата е виновна за настъпване на ПТП поради това, че не е спазвала достатъчно странично разстояние, както твърди ищцовата страна и са нарушени изискваният на чл.

15 от ЗДвП, то моля да приемете, че са налице данни за съпричиняване и поддържаме това становище на ответника. С поведението си велосипедистът е станал причина за възникване на ПТП-то. Твърдим, че не е налице напускане на произшествието от страна на М. С. пак с оглед на твърдението на ответника 2 и становището му за привличане като трето лице помагач за евентуално реализиране на регрес на основание чл. 500 от КС, тъй като същата не е имала намерение да се укрие от наказателното преследване. Напротив сама по собствена инициатива на едни по-късен етап сигнализира контролните органи за възникналото ПТП и съдейства за установяване на обстоятелствата по същите. Това са ни възраженията и съображенията. Мога да допълня във връзка с писмото до прокуратурата да бъде допълнено при наличие на данни за привличане на обвиняем да бъде информиран съда за това действие.

На основание чл. 375 от ГПК съдът

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО

Делото е образувано по исковата молба на Ж. А. Ч., ЕГН **********, от с. з.о, обл. п., ул. „с.“ № 48, чрез пълномощника й адв. Г. Й. (САК) против ЗД “Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, с която са предявени претенции по реда на чл.432 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 13.09.2024 г., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1718,99 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ, настъпили в резултат от ПТП на 27.08.2024 г.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърдят следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 27.08.2024 г., около 17:45 часа, на Републикански път 18, км. 184+700, на територията на с. з.о, общ. п., , л.а. марка: „Ауди“, модел: „АЗ“ с рег. № .......... управлявай от М. И. С., се е движел по посочения път на територията на с. з.о. Наближавайки велосипедист, движещ се по същото пътно платно, водачката не е оставила достатъчно странично разстояние и блъснала колоездача със страничното дясно огледало,като е напуснала мястото на ПТП. Пострадал от процесното ПТП е ищецът Ж. А. Ч., за когото са настъпили както неимуществени вреди вследствие на инцидента, изразяващи се в болки и страдания, така и имуществени вреди.

Така, след преглед и изследвания в „МБАЛ- п.“ АД, непосредствено след инцидента, на ищеца му е извършена оперативна интервенция с голям обем и сложност на таза и долния крайник - ОТКРИТО НАМЕСТВАНЕ НА ФРАКТУРА С ВЪТРЕШНА ФИКСАЦИЯ, ТИБИЯ И ФИБУЛА, под обща 3 интубационна анестезия. Поставена му била гипсова имобилизация и проведена медикаментозна терапия.

На 02.09.2024 г., ищецът бил изписан от „МБАЛ-п.“ АД, с поставена окончателна диагноза: - Счупвания на други части на подбедрицата, закрито (Фрактура на тибия и фибула в областта на левия глезен; Фрактури на проксималните фаланги на 3 и 4 пръст и на средната фаланга на 5 пръст).

На 16.09.2024 г., ищецът отново бил приет в „МБАЛ-п.“ АД, поради оплаквания за болка, оток, зачервявания и фистулен ход в областта па оперативния цикатрикс. На 19.09.2024 г. Ч. бил изписан с поставена окончателна диагноза: Последици от други счупвания на долен крайник. По време на болничния престой ищецът бил подложен на медикаментозна терапия, като била предписана подобна за периода след дехоспитализацията.

Издаденият му болничен бил удължен с период от 30 дни за домашно лечение, което било породено от настъпилите усложнения. Последвали и още болнични за удължаване лечението в домашни условия с общ период от 4 месеца.

Твърди се, че всеки ден за ищеца бил свързан с нетърпими болки, прием на обезболяващи и прекарване на часовете в легнало положение. Наложило се за период от 6 месеца за битовите и ежедневните му нужди да се грижели близките му, които му помагали да се облича, обува, да се изправя от седнало или легнало положение. Болките му, особено в областта на травмата на левия крак били изключително силни , но най – вече през нощта, което пречило на ищеца да спи пълноценно и налагало прием на обезболяващи медикаменти.

Твърди се, че и към момента лекарите били категорични, че клиничното състояние на ищеца нямало да се подобри съществено въпреки продължаващото лечение, като единствената надежда била да не настъпи влошаване, което би могло да доведе до инвалидизация. Всичко това създавало за него чувство за несигурност и безизходица. А поради тежкото състояние, в което се намирал пострадалият, същият и към настоящия момент продължавал да е в болничен.

Всичко посочено до тук повлияло и върху психиката на ищеца – нежелаел да говори за катастрофата, да излиза на разходка поради страх от автомобили, често плачел и отказвал да разговаря с близките си, оплаквал се от безсъние.

От съставения на местопроизшествието Констативен протокол за ПТП с 4 пострадали лица с № 1006р-15555/28.08.2024 г. се установявало, че виновен за настъпването на пътния инцидент бил водачът на л.а. „Ауди“ М. С.. По случая било образувано ДП № 832/ 2024 г., по описа на РУ - гр. п., съответно пр. пр.

№ 5114/ 2024 г., по описа на РП - гр. п..

Твърди се, че към момента на ПТП, МПС-то, което било управлявано от виновния водач имало валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна полица № ........, с период на покритие от 06.03.2024 г. до 05.03.2025 г.

Заведена била и претенцията за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пред дружеството ответник съгласно чл. 380 КЗ, с молба с Вх. № ОК-715336/13.09.2024 г., а впоследствие допълнена с молба с Вх. № ОИ-823989/ 23.20.2024 г. Твърди се обаче, че въпреки предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по претенцията, който изтекъл и към настоящия момент от застрахователят не е заплатил дължимото се обезщетение на ищеца.

Предвид гореизложеното за Ж. А. Ч. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП и затова отправя следната претенция:

Съдът след като се убеди в основателността на твърденията на ищеца, да осъди Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 27.08.2024 г., в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл. 380 КЗ, (13.09.2024 г.), до окончателно изплащане на сумата, както и за претърпените от него имуществени вреди в размер на 1 718,99 (хиляда седемстотин и осемнадесет лева и 99 ст.), ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на завеждане на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата.

Моли за присъждане и на направените от него по делото съдебни разноски.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното ЗД „Бул Инс” АД, в който процесуалният му пълномощник е оспорил 5 предявените искове и по основание и по размер, като наведените възражения в този смисъл са следните:

Възразява се да е налице реализиран деликтен фактически състав във връзка с описаното в исковата молба ПТП. Поддържа се, че по отношение на водача на лекия автомобил марка „Ауди“ с рег. № .......... - М. С., следва да се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Ето защо при липса на вина и противоправност в поведението на водача, не може да се ангажира деликтна отговорност, а оттам - не възниква и отговорност за застрахователя. Развити са подробни съображения в този смисъл.

Оспорва изцяло твърденията на ищеца относно механизма на ПТП, доколкото същите не се подкрепят от представените с исковата молба доказателства и не отговарят на стандартите за пълнота и достоверност на фактите, необходими за обосноваване на деликтна отговорност.

Оспорва се да са настъпили и описаните в исковата молба телесни увреждания в обема, посочен от ищеца.

Възразява се и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия – ищец в настоящето производство, като се твърди, че към момента на инцидента Ж. Чурилков се е движел с велосипед в средата на пътната лента, в нарушение изискванията на чл. 15 от ЗДвП. Ето защо се твърди, че това му поведение е създало допълнителен риск за движение и е допринесло за възникване на процесното ПТП от което следва да се приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да се редуцира евентуално присъжданото обезщетение, съобразно приноса му за настъпването на увреждането.

Оспорва се и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие, като неоснователна и недопустима с оглед императивната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ.