Решение № 2477 от 25.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2477 гр. Варна, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20223110102764 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба М. ТР. Б., ЕГН **********, с адрес: * срещу „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 2069.57 лева, представляваща главница консумирана и незаплатена сума за ел.енергия за периода 30.11.2011 год. до 08.10.2012 год. за обект с абонатен номер *, находящ се в *, за която са издадени фактури с №№ 86056170/30.11.2011 год. за сумата от 711.30 лева, от която незаплатен остатък от 265.53 лева; 86734056/30.12.2011 год. за сумата от 540.23 лева;

87415132/31.01.2012 год. за сумата от 758.41 лева; 88097322/02.03.2012 год. за сумата от 486.40 лева и 3300802170/08.10.2012 год. за сумата от 19.00 лева, ведно със законната лихва; сумата от 198,94 лева, представляваща общ сбор на обезщетението за забава за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от 407,41 лева, представляваща съдебно деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила Решение № 4589/23.10.2013г. по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че с изпълнителен лист, 1 издаден въз основа на Решение № 4589/23.10.2013г. по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС ищцата е осъдена да заплати на ответника следните суми: сумата от 2069.57 лева, представляваща главница консумирана и незаплатена сума за ел.енергия за периода 30.11.2011 год. до 08.10.2012 год. за обект с абонатен номер *, находящ се в *, за която са издадени фактури с №№ 86056170/30.11.2011 год. за сумата от 711.30 лева, от която незаплатен остатък от 265.53 лева; 86734056/30.12.2011 год. за сумата от 540.23 лева;

87415132/31.01.2012 год. за сумата от 758.41 лева; 88097322/02.03.2012 год. за сумата от 486.40 лева и 3300802170/08.10.2012 год. за сумата от 19.00 лева, ведно със законната лихва; сумата от 198,94 лева, представляваща общ сбор на обезщетението за забава за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от 407,41 лева, представляваща съдебно деловодни разноски. Ищцата счита, че вземането на ответника за посочените суми е погасено по давност. Твърди, че въз основа на посочения изп. лист е образувано изп.дело № 1899/2021г.

Ищцата счита, че давността е започнала да тече от влизане в сила на решението, а именно от 22.01.2014г., поради което е изтекла на 22.01.2019г.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че въз основа на издадения изп. лист е образувано изпълнително дело № 242/2015г. по описа на ЧСИ И. С., в рамките на което са извършени множество справки за трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние.

На 19.05.2016г. бил присъединен и изп. лист, издаден по гр.д. № 5799/2013г.

Сочи се, че към датата на образуване на изпълнителното дело, е било в сила ППВС № 3/15.11.1980г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на изп.дело и не тече по време на неговата висящност. Ответникът счита, че въпреки последващата му отмяна с ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС, същото следва да намери приложение в настоящия случай. Сочи се, че с Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС е прието, че последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени, с оглед на което ТР № 2/2015г. се прилага от 26.06.2015г. занапред. Следователно в случая новата погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015г. Отделно от това, се сочи, че съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за 2 срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение давност не тече, като сроковете са започнали да текат 7 дни след обнародване в ДВ на отмяната. В този смисъл ответникът счита, че давност не е текла в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. , като погасителната давност за настоящото вземане е следвало да изтече на 03.09.2020г. Преди тази дата на 18.08.2020г. било образувано ново изп. дело № 762/2020г. по описа на ЧСИ Х. Г., по което бил наложен запор на банкови сметки на длъжника на 20.08.2020г., с оглед на което давността не е изтекла. В условията на евентуалност се излага, че по изп.дело № 242/2015 по описа на ЧСИ И. С. е наложен запор на банкови сметки на 21.05.2018г., а именно след перемпцията на делото, но независимо от това, същият е прекъснал давността, доколкото между него и образуваното на изп.дело не са изминали 5 години.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Представено по делото е Решение № 4589/23.10.2013г. по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС, с което е признато за установено по отношение на „Е.-П. П.” АД, че М. ТР. Б. дължи следните суми: сумата от 2069.57 лева, представляваща главница консумирана и незаплатена сума за ел.енергия за периода от 30.11.2011 год. до 08.10.2012 год. за обект с абонатен номер *, находящ се в *, за която са издадени фактури с №№ 86056170/30.11.2011 год. за сумата от 711.30 лева, от която незаплатен остатък от 265.53 лева;

86734056/30.12.2011 год. за сумата от 540.23 лева; 87415132/31.01.2012 год. за сумата от 758.41 лева; 88097322/02.03.2012 год. за сумата от 486.40 лева и 3300802170/08.10.2012 год. за сумата от 19.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2013г.; сумата от 198,94 лева, представляваща общ сбор на обезщетението за забава за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от 145,37 лева, представляваща 3 направени в заповедното производство разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1434/27.02.2013г. по ч.гр.д. № 2597/2013г. по описа на ВРС. С решението М. ТР. Б. е осъдена да заплати на „Е.-П. П.” АД сумата от 407,41 лева, представляваща съдебно деловодни разноски.

Представено е още съобщение до М. ТР. Б. по изп.д. №

202189220401899 на ЧСИ Х. Г. с рег. № * в КЧСИ, с което длъжникът се уведомява, че по посоченото изпълнително дело е присъединен изпълнителен лист от 27.04.2016г., издаден въз основа на Решение № 4589/23.10.2013г. по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС.

Присъединени към настоящото дело да преписи от изпълнително дело № 20157120400242 на ЧСИ И. С. с рег. № * в КЧСИ и изпълнително дело № 202189220401899 на ЧСИ Х. Г. с рег. № * в КЧСИ.

Изпълнително дело № 20157120400242 на ЧСИ И. С. е образувано по молба на „Е.-П. П.” АД от 09.02.2015г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2597/2013г. по описа на ВРС с оглед влязлата в сила Заповед за изпълнение № 1434/27.02.2013г. Предмет на изпълнителния лист са следните дължими от длъжника М. ТР. Б. на кредитора „Е.-П. П.” АД суми: сумата от 2069.57 лева, представляваща главница консумирана и незаплатена сума за ел.енергия за периода от 30.11.2011 год. до 08.10.2012 год. за обект с абонатен номер *, находящ се в *, за която са издадени фактури с №№ 86056170/30.11.2011 год. за сумата от 711.30 лева, от която незаплатен остатък от 265.53 лева; 86734056/30.12.2011 год. за сумата от 540.23 лева;

87415132/31.01.2012 год. за сумата от 758.41 лева; 88097322/02.03.2012 год. за сумата от 486.40 лева и 3300802170/08.10.2012 год. за сумата от 19.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2013г.; сумата от 198,94 лева, представляваща общ сбор на обезщетението за забава за заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка една от фактурите до 30.01.2013 г.; сумата от 145,37 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.

По молбата за образуване на изпълнително дело ЧСИ И. С. на 10.02.2015г. е разпоредила изпращане на ПДИ до длъжника и изпращане на множество справки. ПДИ е връчена на длъжника на 19.02.2015г.

По молба на взискателя „Е.-П. П.” АД по изпълнителното дело е 4 присъединен изпълнителен лист от 27.04.2016г. издаден въз основа на влязлото Решение № 4589/23.10.2013г. по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС, с което длъжникът е осъден да заплати на кредиторасумата от 407.41 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. ПДИ по отношение на този изпълнителен лист е връчена на длъжника на 22.07.2016г.

На 18.05.2018г. и на 07.08.2020г. ЧСИ И. С. е наложила запор върху банкови сметки на длъжника.

На 14.08.2020г.ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Изпълнително дело № 202189220401899 на ЧСИ Х. Г. с рег. № * в КЧСИ е образувано по молба на „Е.-П. П.” АД от 18.08.2020г. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 2597/2013г. по описа на ВРС.

На същата дата ЧСИ е разпоредил извършване на справки, изпращане на ПДСИ и налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение.

По молба на взискателя от 01.11.2011г. по изпълнителното дело е присъединено и взеането му по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално допустим.

Разгледан по същество, той е неоснователен.

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по отношение на вземането представлява именно такъв новонастъпил факт.

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е процесуално допустим.

В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2597/2013г. по описа на ВРС /за сумите по заповедта за изпълнение/ и по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 5799/2013г. по описа на ВРС /за разноските в исковото 5 производство/.

Спорният въпрос е погасено ли е вземането по изпълнителните листи по давност.

Съгласно чл.116, б.в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Самото прекратяване в този случай настъпва по силата на закона с изтичане на посочения в разпоредбата срок, като постановлението на съдебни изпълнител не е част от фактическия състав на прекратяването, а само констатира, че същото вече е настъпило.

Разпоредбата има предвид не всички действия на съдебния изпълнител, които се извършват в изпълнителното производство, а само тези, които се извършват във връзка с реалното събиране на вземането, което обстоятелство изрично е посочено в мотивите на т. 10 от ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая се установи, че по молба на „Е.-П. П.“ АД на 09.02.2015г. е образувано изп.дело № 20157120400242 на ЧСИ И. С.. От данните по същото изпълнителното дело, се установява, че след подаването на молбата за образуване на делото, взискателят не е проявил активност, като първото същинско изпълнително действие след образуване на делото е наложеният от ЧСИ запор на банкови сметки от 29.05.2018г.