Решение № 934 от 16.05.2018, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 934 16.05.2018 г. гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХLVII-ми ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тодор Митев

Секретар: Илияна

Гальова, като разгледа докладваното от съдия Т. Митев, гр.дело № 5883 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от С.Ф. против „СИЧЕС ПОЛСКА СП.З.О.О.” и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:

-

2 649,36 лв. - неплатено възнаграждение за 83 часа положен извънреден труд след работно време през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 739,52 лв., дължима за периода от 10.11.2014 г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;

-

4 644,06 лв. - неплатено възнаграждение за 125 часа положен извънреден труд през почивни дни през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 1 296,33 лв., дължима за периода от 10.11.2014 г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;

-

383,04 лв. - неплатено възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд на официални празници през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 106,92 лв., дължима за периода от 10.11.2014 г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;

-

3 404,20 лв. - неплатено възнаграждение за 20 дни ползван платен годишен отпуск за 2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 950,23 лв., дължима за периода от 10.11.2014 г. до предявяването на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;

- направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение през периода 04.03.2014 г. - 31.10.2014 г., по силата на което ищецът е работил при ответника на длъжността „Монтьор, тръби за продуктопроводи” при уговорен 8-часов работен ден- от 08,00 ч. до 17,00 ч., по пет дни в седмицата, с основно месечно трудово възнаграждение плюс допълнителните възнаграждения в размер на 1 740,52 евро (съгласно чл. 5.3 от договора). Твърди се също така, че през целия период на трудовия договор работното време на ищеца е било удължено от работодателя както дневно, така и седмично, като през работните дни работата е продължавала между 1 и 2 часа повече, а освен това ищецът е бил викан на работа и през съботните дни, през които е работил между 5 и 10,5 часа, като е полагал труд и по време на официалните празници в България, за който извънреден труд работодателят е водил отчет чрез месечни писмени доклади, изготвяни от преките ръководители на работниците, но на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд. Ищецът също така твърди, че ответникът не му е платил и възнаграждение за ползваните от него 20 работни дни платен годишен отпуск за 2014 г.

Така предявените искове са с правни основания чл. 150, вр. чл. 262 от КТ, вр. чл. 264 от КТ, чл.

177 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В него се твърди, че исковете са неоснователни и се моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, като на ответника бъдат присъдени направените разноски по делото. Не се оспорва факта, че страните са били в трудово правоотношение през посочения в исковата молба период, но се твърди, че работодателят не е издавал заповеди или други разпореждания за полагане на извънреден труд и до него не са достигали сведения за полаган извънреден труд, съответно не са водени отчети за такъв труд. Твърди също така, че ищецът не е работил извън установеното за него работно време, като работодателят никога не е изисквал от служителите си полагане на извънреден труд.

Ответникът също така заявява, че не са налице и неплатени задължения към ищеца за използван платен годишен отпуск, като всички дължими суми във връзка със съществувалото между страните трудово правоотношение са платени на ищеца в договорените в трудовия договор срокове.

В отговора са изложени и доводи относно допълнително време на пребиваване на територията на Лукойл Нефтохим Бургас, необходимо ежедневно на служителите на ответното дружество за придвижване, преобличане и подготовка за работа, което е било около 50 минути сутрин и около 1 час и 15 минути след обед и през което служителите не са работили, т.е. тези интервали от време не следва да се включват в работното време и за тях не се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд.

При условие на евентуалност, а именно ако съдът намери исковете за изцяло или частично основателни, е заявено възражение за прихващане с насрещно задължение на ищеца към ответника в размер на 6 458,15 лв., представляващо сбор от сумата от 2 159,55 лв. - направени от ответника разходи за настаняване на ищеца в х-л „Атлантик“ през периода 03.03.2014 г. – 01.11.2014 г., сумата от 2 998 лв. - направени от ответника разходи за храна на ищеца - закуска и вечеря през всички дни на горепосочените периоди, както и за обяд през почивните дни и 1 300,60 лв. – платени от ответника разходи за пътувания на ищеца от България до Полша и обратно. Ответникът твърди, че в трудовия договор липсва уговорка тези разходи да са за сметка на работодателя, поради което ищецът му дължи тяхното възстановяване.

Направеното възражение за прихващане е с правно основание чл.103, вр.чл.59 от ЗЗД.

Към отговора на ответника са приложени писмени доказателства.

Не се спори относно сключването и прекратяване на трудовия договор между страните.

Ищецът се представлява от адв. Л.К., който поддържа исковете в съответните размери. В писмена защита поддържа, че ответникът е създал пречки за установяване на полагания извънреден труд, поради което искът следвало да бъде уважен на основание чл. 161 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Л., който поддържа отговора на исковата молба и претендира за отхвърляне на исковете.

С протоколно определение от 10.01.2017 г. съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът е бил настанен в посочените от ответника хотели, ползвал е храна, че ответникът е заплатил сумите за храна и хотел, както и че е получил сумите по последния фиш за работна заплата.

С протоколно определение от 20.04.2018 г., по реда на чл.214, вр. чл. 233 от ГПК съдът допусна направеното от ищеца изменение на иска чрез отказ от претенцията му за осъждане на ответника, както следва: 1) претенцията за извънреден труд след работно време в делнични дни се намалява от 2649,36 лв. на 2276,02 лв.; 2) претенцията за извънреден труд в почивни дни се намалява от 4644,06 лв. на 4030,58 лв.; 3) претенцията за извънреден труд в официални празнични дни се намалява от 383,04 лв. на 346,10 лв.; 4) претенцията за мораторна лихва на горепосочените вземания от положен извънреден труд се намалява от 2142,77 лв. на 1857,13 лв.; 5) претенцията за обезщетение за платен годишен отпуск за 2014 г. се намалява от 3404,20 лв. на 2153,54 лв.; 6) претенцията за мораторна лихва за обезщетението за платен годишен отпуск се намалява от 950,23 лв. на 607,17 лв.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори по следните факти, за които свидетелстват приетите като писмени доказателства трудов договор от 04.03.2014 г. и Заповед за прекратяване на трудов договор от 31.10.2014 г., а именно, че са били обвързани с трудово правоотношение, по силата на което и считано от 04.03.2014 г. ищецът С.Ф. е изпълнявал длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи” в предприятието на ответника, с място на работа – територията на рафинерия „Лукойл Нефтохим” в гр.Бургас, при осем часов работен ден, между 08,00 и 17,00 часа, пет дни седмично, с един час обедна почивка и брутно месечно трудово възнаграждение, представляващо сбор от основното му месечно трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения по чл.5.2 от договора, в общ размер на левовата равностойност на 1740,52 Евро, както и че договорът между тях е бил прекратен с изтичане на уговорения в чл.3.4 от трудовия договор срок. Видно от заповедта, със същата е било разпоредено още, на датата за изплащане на трудовото възнаграждение за м.октомври 2014 г., на работника да бъде изплатено брутното трудово възнаграждение за периода до последния работен ден, който е 31.10.2014 г. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен платен отпуск.

Между страните не се спори и по това, че за целия период на трудовото правоотношение работодателят е осигурил на работника настаняване в хотел и храна.

Спорни между страните остават факта на полагане на извънреден труд от страна на ищеца след работно време, в почивни дни и официални празници за периода на трудовото правоотношение и обстоятелството дали дължимото му се за 2014 г. обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е изплатено.

В тази връзка, по делото е изготвена от вещото лице Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението, на която става ясно, че липсва документация, от която да е видно полагане на извънреден труд.

Отразяване на такова обстоятелство липсва и във фишовете за заплати. За м.октомври 2014 г., начисленията във фиша за заплати на ищеца са в размер на 6870,28 лева, от които обезщетението по чл.224 от КТ за 14 дни неизползван платен годишен отпуск през 2014 г., е в размер на 2153,54 лева. Вещото лице посочва още, че посочената във фиша издръжка за служебен аванс в размер на 1938,19 лева съответства по размер на нетния размер на обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 дни след приспадане на десет - процентния ДДФЛ. От заключението на вещото лице става ясно още, че за периода м.март 2014 г. – м.октомври 2014 г., общият размер установени по отношение на ищеца разходи възлиза на сумата от 5157,55 лева, от която 2998,00 лева са за храна и 2159,55 лева са за нощувки. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че фактурите са издадени, като посоченото в тях основание е нощувка или храна, както и че в тях не фигурира името на ищеца, тъй като услугата, за която са издадени, не се е предоставяла индивидуално. Към всяка фактура има приложен списък на лицата, които са я ползвали и ищецът фигурира в тях. Вещото лице посочва, че е използвало представените по делото документи- фактури и описи. В експертизата е посочен и размерът на възнаграждението за извънреден труд, така както е претендирано в исковата молба.

При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявените главни искове, с които ищецът претендира заплащане от страна на ответника на положен от него извънреден труд след работно време, почивни дни и официални празници, не са доказани нито в своето основание, нито по размер, поради което и следва да се отхвърлят.

Разпоредбата на чл.150 от

КТ предвижда, че за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ. По смисъла на чл.143 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормата на чл.149, ал.1 от КТ вменява задължение на работодателя да води специална книга за отчитане на извънредния труд, като същият дължи заплащането му независимо от това дали е водил специална книга за отчитането му или е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънреден труд. При подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец.