Определение № 212 от 14.10.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. гр. София, 14.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги В. Ушев

Членове:

Стоян Людм. Тонев

Николай Д. Димитров като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно наказателно дело № 20211010600374 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 270 , ал.4, вр. Глава 22, чл.341 ал.2 и сл.

НПК.

С протоколно определение от 21.09.2021г. по НОХД № 249/2021г. на СНС – 18 състав, съдът е отменил мерките за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, наложени на подсъдимите Н. Г. М. и П.

С. Б..

Със същото определение съдът от първата инстанция е изменил мярката за неотклонение „ гаранция в пари“ на подсъдимия Н. Г. М., чрез намаляване на размера й от 200 000 лева на 150 000 лева.

За да отмени мерките за процесуална принуда “забрана за напускане пределите на страната“ първостепенният съд е посочил, че на подсъдимите Н.М. и П.Б. са издавани разрешения да напускат пределите на страната и те са се завръщали, респективно са демонстрирали безукорно процесуално поведение досега. Отчел е, че тези подсъдими са с изградена социална, семейна среда и професионални ангажименти на територията на Б.. Поради това СНС е приел, че делото няма данни за реална опасност от укриване на подсъдимите извън страната, в степен, обосноваваща продължаване на ограничаването на правото им на свободно придвижване. Съдът е отчел още, че спрямо подсъдимите лица се прилагат мерки за неотклонение „гаранция в пари“, които процесуални ограничения били достатъчни сами по себе си, за 1 да гарантират ритмичния ход на наказателното производство и да мотивират подсъдимите да съблюдават задълженията си за явяване и непредприемане на противоправни действия.

За да измени мярката за неотклонение на подс. М., а именно „ гаранция в пари“ като редуцира размера й от 200 000 лева на 150 000 лева първоинстанционният съд е констатирал, че е намалял интензитетът на опасността от извършване на престъпление, а и в съдебно заседание бил представен договор за заем, сочещ за влошаване във финансово състояние на подсъдимия.

Срещу определението на СНС е постъпил протест на Специализираната прокуратура с искане въззивната инстанция да постанови ново определение, като остави без уважение исканията на подсъдимите за отмяна на мерките за процесуална принуда“забрана за напускане пределите на страната“ и за изменение на мярката за неотклонение „гаранция в пари“ на подсъдимия М..

С протеста се поддържа становище за неправилност на определението. В това отношение държавното обвинение посочва, че мерките за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ са били наложени с постановления на Специализираната прокуратура от 29.05.2020г., при наличие на всички законови предпоставки за това, които не били отпаднали към настоящия етап на развитие на наказателното производство. В тази връзка в протеста се твърди, че продължавал да съществува реален, интензивен, риск от укриване на подсъдимите в чужбина. За подс. П. Б. този риск е обоснован със значителния финансов ресурс, с който разполагал, с изградени връзки в множество държави и възможности за установяване в чужбина. И за подс. П. Б., и за подс. М., рискът от укриване е обоснован от протестиращите прокурори с броя на свидетелите и вещите лица по делото, намиращо се в съдебната си фаза, с тежестта на обвиненията, както и с това, че още не било стартирало разглеждането по същество на наказателното обвинение.

По отношение на мярката за неотклонение на подсъдимия М., в протеста се развива тезата за липса на новонастъпили обстоятелства, по смисъла на чл. 270 ал.1 изр.2 от НПК, които да обуславят намаляване размера на паричната гаранция. Посочва се,че при първоначалното определяне размера на гаранцията, съдът е отчел всички обстоятелства, включително и имуществения статус на подсъдимия. Нямало доказателства за влошено здравословно състояние или промяна в семейния статус на подс. М., които да обосноват намаляване размера на гаранцията. Държавното обвинение твърди в протеста, че понеже сумата за гаранцията била внесена от трето лице, това не обременявало имущественото състояние на подсъдимия.

Срещу протеста, в срока по чл. 342, ал.2 от НПК, е постъпило възражение от подс. П. Б., чрез защитника му – адв. И. Л.. Защитникът моли АСНС да остави без уважение протеста на Специализираната прокуратура в 2 частта му, касаеща подс. П.Б. и да потвърди първоинстанционното определение, като правилно и законосъобразно. Адв. Л. се солидаризира с констатацията на съда от първата инстанция, че липсва опасност подзащитният й да се укрие, понеже по делото било доказано, че подсъдимият П.Б. е имал перфектно процесуално поведение досега; при разрешение да пътува извън страната, винаги се е завръщал; данните за професионалното, общественото и семейното му положение, установявали трайни и неразривни връзки с територията на страната. Възражения срещу тези доводи не се съдържали в протеста, което било достатъчно прокурорският акт да бъде оставен без уважение. Относно опасността от укриване били неоснователни доводите по протеста, че не било започнало разглеждане на делото по същество, какъв бил броят на свидетелите, дали се касаело за „усложнена престъпна дейност“ и „обвинения за тежки умишлени престъпления“.Това било така, понеже подсъдимият не следва да търпи процесуални ограничения по причини извън неговото поведение, а и П.Б. имал само едно обвинение /чл. 321, ал.3 от НК/ и спецификата му не го характеризирала като „усложнена престъпна дейност“.

Срещу протеста, в срока по чл. 342 ал.2 от НПК, е постъпило и възражение от подс. М., чрез защитника му - адв. Б., който счита, че определението на Специализирания наказателен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а протестът отхвърлен като неоснователен. Защитникът изразява несъгласието си с доводите на прокуратурата за наличие на опасност от укриване, аргументирана с предстоящ разпит на множество свидетели и вещи лица, доколкото делото още не било стартирало по същество. В това отношение адв. Б. излага тезата, че действително не е започнало разглеждане по същество на делото, но това не се дължало не недобросъвестно процесуално поведение на подс. М., а на обективни причини, поради заболяване на негов съпроцесник. Отделно от това, защитата акцентира на обстоятелството, че с определение от 05.07.2021г. съдът временно е отменил забраната по отношение на подс. М., който е пътувал извън страната и се е завърнал; следователно, ако е имал каквито и да е намерения да се укрие, той е щял да го направи още тогава.

Във възражението адв. Б. подлага на критика и доводите в протеста срещу предприетото намаляване размера на паричната гаранция на подс. М.. В това отношение адв. Б. посочва, че действително нямало данни за влошаване на здравословното състояние или за промяна в семейния статус на подс. М., но такива обстоятелства, нито са били твърдени от защитата, нито са послужили за аргументация на СНС при прогласяване на протестираното определение.

На следващо място, държавното обвинение твърдяло, че тъй като сумата за гаранцията била внесена от трето лице, това не обременявало имущественото състояние на подсъдимия. Напротив, счита защитникът, всяка сума, взета под формата на паричен заем, дори и да не е уговорена лихва, обременява имущественото състояние на заемателя със задължението да я върне.

3

С протоколно определение от 28.09.2021г. по НОХД №249/2021г.

Специализираният наказателен съд е отменил мярката за процесуална принуда “забрана за напускане пределите на страната“, наложена на подс. А.

С. Б..

За да постанови това си определение, СНС, съобразявайки данните за личността на подс. А. Б., процесуалното му поведение и в контекста на повдигнатото му обвинение, е приел, че мярката за процесуална принуда „ забрана за напускане на страната“ следва да бъде отменена, поради липсата на законова предпоставка за продължаващото й изпълнение , а именно на реална опасност от укриване на подсъдимия в чужбина.

Срещу определението е постъпил протест от Специализираната прокуратура с искане АСНС да отмени атакувания акт и постанови ново определение, с което да остави без уважение искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“. При излагане на аргументите си прокуратурата отново поставя акцент на тежестта на обвинението и „значителния финансов ресурс“ на подс. А. Б., като паралелно с това прави общите твърдения за „изградени връзки „ на подсъдимото лице с „множество държави „ и „възможности за установяване в чужбина“.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и провери атакуваните определения, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Частните протести на Специализираната прокуратура са подадени в срока по чл.342, ал.1 от НПК, против актове, подлежащи на въззивен инстанционен контрол, поради което са допустими.

При разглеждането им по същество АСНС прие следното:

В принципен план предпоставките за налагането, респ. продължаващото прилагане на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ се отнасят до наличие на обвинение за тежко умишлено престъпление /или за друго престъпление, с което е причинена смърт/ при съществуваща реална опасност, че подсъдимият ще се укрие извън пределите на страната. По своята същност, забраната за напускане пределите на страната по чл. 68 от НПК, като мярка за процесуална принуда, е свързана с ограничаването в обществен интерес/ за ефективното развитие и приключване на наказателния процес в разумен срок/ на правата на личността и в частност на основното конституционно право на гражданите свободно да напускат пределите на страната /чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията/. В контекста на изложеното пояснение АСНС намира, че по делото няма данни в исканата от прокуратурата насока, а именно опасността от укриване в чужбина да съществува в степен, оправдаваща продължаващото прилагане на забраната по чл. 68 от НПК. В това отношение 4 е известно, че наличието или не на опасността от укриване, в това число извън страната, се преценява на плоскостта на редица фактори, като напр. личността на подсъдимия, изградените семейни и другите видове връзки с държавата, в която е подложен на наказателно преследване, или пък наличието на индикации, че има връзки с друга държава, която ще му даде възможност да избяга, или че планира да избяга и така нататък. В контекста на изложеното, настоящият състав на въззивната инстанция,също като първостепенния съд, намира че опасността от укриване в чужбина не съществува в степен, оправдаваща продължаващото прилагане на забраната по чл. 68 от НПК, поради данните по делото, че подсъдимите А. Б., П. Б. и М. са неосъждани, имат постоянно местоживеене, професионални ангажименти, изградени стабилни социални и семейни връзки на територията на Р. Б..

Също така, не следва да бъдат пренебрегвани и фактите по делото, свързани с процесуалното поведение на подсъдимите, което е било процесуално законосъобразно досега, като те не са ставали причина за отлагане извършването на действия по делото. Този извод се потвърждава и в светлината на установеното по делото, че подсъдимите са пътували с давани разрешения от СНС / последното от които е спрямо подс. П. Б., за периода от 09. 09 до 19.09.2021г./ и не са се отклонявали от задълженията си, произтичащи от процесуалния им статут на подсъдими, респективно са изпълнявали ангажиментите си да бъдат на разположение на съда.

Поради гореизложените съображения АСНС прецени за неоснователни доводите на прокуратурата, че подсъдимите А. Б. и П. Б., понеже притежавали „значителен финансов ресурс“, ще предприемат действия по евентуално укриване в чужбина. Отделно от това съществува и правната възможност за издаване на европейска заповед за арест/за екстрадиция, с оглед предаването на подсъдимите, в случай че те биха се отклонили от процесуалното си задължение да се явяват в наказателното производство.