Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4722 от 17.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6845/2025
Вид
Решение № 4722
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

  • чл.437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.471-472 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.471-472 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.136 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4722 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100506845 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463 ал.2 ГПК и чл.437 ГПК .

Образувано е по жалба от 27.05.2025 г на длъжника Х. С. Г. ЕГН ********** от гр.София срещу разпределение от 23.05.2025 г по изп.дело №202492104001545 на ЧСИ №921 С.П. .

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на разпределението . За периода м.01.2025 г – м.05.2025 г не се дължи наем за ползване на имота , защото длъжникът не обитава имота и е предал ключовете от същия м.01.2025 г и за пазач е назначен взискателя В.

Г. . Наем се дължи до м.07.2024 г , когато е влязло в сила решението за допускане на делбата . Адвокатски възнаграждения от 1240 лева и от 720 лева са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на делото . Не се дължат данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци , защото жалбоподателят не е ползвател на имота през 2025 г .

Жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за публичната продан и оценката на вещото лице е занижена . Допуснато е изпълнение на имот , който е предмет на съдебна делба , а чрез изпълнителен лист за задължение , което следва да бъде прихванато при публичната продан . Има подадена молба за отмяна на влязло в сила решение и претенцията на взискателя може да бъде обезсилена .

Взискателят В. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София счита жалбата за неоснователна . Дали длъжникът обитава имота е без значение за задължението да заплаща наем по съдебното решение за привременни мерки в делбата . Определянето на взискателя като пазач не означава , че същият е въведен в имота и може да го ползва . Наемът по привременните мерки се дължи до извършване на делбата , за което не са представени доказателства . При определяне на адвокатските възнаграждения по двете изпълнителни дела са съобразени 1 фактическата и равна сложност на делото . Не е предмет на изпълнителното дело изнасяне на публична продан по делбата , а идеалната част на длъжника е допустим предмет на принудително изпълнение . Вписването на молба за отмяна не е основание за спиране на изпълнителното производство .

ТД на НАП-София не взема становище по жалбата .

СО , Дирекция „Общински приходи“ , Отдел „Общински приходи“- Слатина не взема становище по жалбата .

Банка ДСК АД не взема становище по жалбата

ЧСИ №921 С.П. излага мотиви , че жалбата е допустима , но неоснователна . Съдебният изпълнител е длъжен да изпълни представения изпълнителен лист и удостоверение по чл.456 ГПК . Няма данни имотът да е изнесен на публична продан със съдебно решение на втората фаза на делбата и въобще да има такова съдебно решение т.е. все още действа изпълнителният лист по привременните мерки . Задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци не зависят от това дали собственикът ползва имота . При изготвяне на разпределението е спазен чл.136 ЗЗД . Адвокатските възнаграждения не са прекомерни и са надлежно доказани . Липсват предпоставки за спиране на изпълнителното производство . Разпределението е изготвено на основание чл.495 ГПК поради възлагане на имота на взискателя и постановление за възлагане все още не е издадено .

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима . Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно указанията в т.1 и т.2 от Тълкувателно решение №2/21 г от 22.11.2022 г на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

В случая дали длъжникът обитава имота е без значение за отпадане на задължението да заплаща наем по съдебното решение за привременни мерки в делбата . Отделно , нито са представени доказателства в тази насока , нито ЧСИ може да съобрази подобно обстоятелство с материално-правни последици , освен ако взискателят изрично е признал , че му е било предадено владението на имота. Само по себе си определянето на взискателя като пазач не означава , че имотът му е предаден от длъжника , както и че има право да го ползва /чл.471-472 ГПК/. Наем по решението за привременните мерки се дължи до извършване на делбата , за което не са представени доказателства да е настъпило .

Данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за процесния имот се дължат независимо дали жалбоподателят го е ползвал . Липсват данни жалбоподателят да е оспорил въпросните публични задължения пред административния съд и ЧСИ не може да съобразява подобни обстоятелства в изпълнителното производство .

Няма пречка имот , който е предмет на делба междувременно да бъде предмет на принудително изпълнение . В ГПК не е уредено задължения по привременни мерки в делбата да се прихващат с такива от публична продан .

2

Ирелевантно е подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение , освен ако от съда не е постановено спиране на изпълнението . Докато изпълнителният лист не е обезсилен съдебният изпълнител е длъжен да го изпълнява .

Доводите за допуснати процесуални нарушения при извършена публична продан са относими към производството по обжалване от жалбоподателя-длъжник на постановлението за възлагане и то само ако наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Към момента постановление за възлагане не е издадено , а разпределението е извършено по реда на чл.495 ГПК .

Адвокатското възнаграждение от 1240 лева по изп.дело №202492104001545 е било прието от ЧСИ и включено в ПДИ връчена на жалбоподателя на 29.01.2025 г . Тези разноски за адвокатско възнаграждение не са обжалвани своевременно и са влезли в сила .

Разноските за адвокатско възнаграждение от 720 лева по присъединеното изп.дело №202492104001546 не са влезли в сила , тъй като ПДИ не е връчена надлежно на жалбоподателя . Не е спазен чл.47 ГПК , защото връчителят е извършил посещения на адреса на жалбоподателя , но не е удостоверил обстоятелствата във връзка с това дали същият не може да бъде намерен на адреса , няма ли там негови домашни и пр. още повече , че на 29.01.2025 г на жалбоподателя е било връчено съобщение на същия адрес. От своя страна ЧСИ не е събрал данни за местоработата на длъжника , съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

Следователно към настоящия момент е налице неяснота дали жалбоподателят ще дължи сумата от 720 лева адвокатско възнаграждение по изп.дело №202492104001546. В частта за това адвокатско възнаграждение е налице молба на жалбоподателя – материализирана в процесната жалба - до ЧСИ да се произнесе и да намали адвокатското възнаграждение.

Съответно жалбоподателят ще има право да обжалва постановлението на ЧСИ съгласно т.2 на Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 г по тълк.дело № 3/2015 Г., ОСГТК на ВКС.

Налага се изводът , че процесното разпределение трябва да се отмени в частта му по т.1.2.2, в която е разпоредено , че взискателят прихваща заплатено адвокатско възнаграждение от 720 лева . Настоящият съд не може да извърши ново разпределение по т.1.2.2 и по следващите я точки от разпределението , тъй като предстои произнасяне от ЧСИ по посочената молба на жалбоподателя , съответно е възможно обжалване на този му акт пред съда . Следователно в тази част делото трябва да се прекрати и да върне на ЧСИ за произнасяне , съответно за изготвяне на ново разпределение според указанията в т.2 от Тълкувателно решение №2/21 г от 22.11.2022 г на ОСГТК на ВКС. В останалата част жалбата трябва да се отхвърли .

По изложените съображения жалбата се СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по жалба от 27.05.2025 г на длъжника Х. С. Г. ЕГН ********** от гр.София ; разпределение от 23.05.2025 г по изп.дело №202492104001545 на ЧСИ №921 С.П. в частта по т.1.2.2, в която е разпоредено , че взискателят В. Г. Г. ЕГН ********** прихваща заплатено адвокатско възнаграждение от 720 лева.

ВРЪЩА делото на ЧСИ №921 С.П. за произнасяне по молба на длъжника Х. С. Г. ЕГН ********** от гр.София материализирана в жалба от 27.05.2025 г за намаляване на адвокатско възнаграждение от 720 лева по изп.дело №202492104001546 ; съответно за изготвяне на ново разпределение по т.1.2.2 и следващите точки по разпределението в случай на намаляване на това възнаграждение с влязъл в сила акт на ЧСИ или на съда .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част .

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в седмичен срок от връчване на страните /жалбоподателя , взискателя В. Г. , ТД на НАП-София ; СО , Дирекция „Общински приходи“ , Отдел „Общински приходи“- Слатина ; и Банка ДСК АД .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4