Решение № 3171 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3171 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20261110205497 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. НН. С., срещу Наказателно постановление № 25-4332-003304/26.02.2025 г., издадено от Началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му.

Сочи се, че в случая не е налице системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, както и че санкцията е определена неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В., който поддържа жалбата. Моли НП да бъде изменено и нарушението да бъде преквалифицирано. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, представлява се от юрк. К., която оспорва жалбата и моли НП да бъе потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят С. бил наказван по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП, както следва:

С електронен фиш серия № К 8290356, влязъл в законна сила на 23.07.2024 г.

1

С електронен фиш серия № К 8288471, влязъл в законна сила на 16.07.2024 г.

На 07.01.2025 г. около 13.22 часа, в гр. София, по бул. „Никола Й.

Вапцаров“ до 174 ДГ „ФЮТ“, с посока на движение от ул. „Атанас Дуков“ към бул. „Черни връх“ С. Н. С. управлявал собствения си лек автомобил марка „Шкода“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', със скорост от 84 км/ч /след приспаднат толеранс от 3 км/ч/ при ограничение за скоростта от 50 км/ч.

Скоростта била фиксирана с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип CORDON -M-2 № MD 1194, фиксиращо скорост, дата, час и регистрационна табела позиционирано до пътното платно.

Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство функционирало на автоматичен режим.

След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че процесния автомобил е бил собственост на жалбоподателя, като на 11.02.2025 г. същият собственоръчно попълнил декларация, че на посочената дата 07.01.2025 г. автомобилът е бил управлява лично от него.

Св. Г. М. -на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, на който била възложена работата по преписката, преценил, че жалбоподателят С. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на тези констатации М. съставил против С. АУАН серия АД № 0619819/11.02.2025 г., в присъствието на свидетели по съставянето на АУАН и нарушителя. Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата.

Жалбоподателят не възразил върху бланката на АУАН. Не се е възползвал от правото по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и не е подал писмено възражение по съставения му АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-4332-003304/26.02.2025 г. на Началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи.

От приложената по делото справка на водач нарушител се установява, че цитираните и в АУАН и в НП електронни фишове са влезли в законна сила и с тях жалбоподателя е бил наказан за извършени от него нарушения на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи 2 заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

3

Съдът намира, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място водачът на пътното превозно средство не трябва да превишава максимално определената скорост от 50 км/ч.

Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в рамките на територията на гр. София.

Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е отменена, поради което за контролните органи не е било налице задължението да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.

Съдът приема, с оглед приобщеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване, че радарен скоростомер тип CORDON -M-2 № MD 1194 отговаря на метрологичните изисквания. По преписката е приложен и протокол от 21.03.2024 г. за периодична проверка на техническото средство.

Видно от представения клип на 07.01.2025 г., в 13.22 часа, е заснет лек автомобил марка „Шкода“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', като техническото средство е отчело фактическа скорост от 87 км/ч.

Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта, липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в акт за установяване на административно нарушение, инкорпорирани в наказателното постановление предмет на обжалване в настоящото производство.

По преписката е приложен часови график за нарядите на процесната дата, както и протокол за използване на АТСС. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го 4 позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, в останалите случаи административното наказване се реализира по общите правила на ЗАНН - чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и издаване на НП за налагане на съответното административно наказание като записът на мобилното техническо средство е доказателствено средство в административнонаказателното производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено от Върховният административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите по тълк. дело № 1/2013 г.