Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19188 от 13.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24289/2025
Вид
Решение № 19188
Подписан
13.10.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19188 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110124289 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от Р. П. Д. срещу „К.“ ЕАД за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ***** от 02.02.2023 г., срещу „А.Т“ ЕООД за установяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, както и два осъдителни иска с правна квалификация чл.

55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу „К.“ ЕАД за връщане на платена възнаградителна лихва и възнаграждение за предоставяне на поръчителство. След извършените изменения и частичното прекратяване на производството осъдителните искове са останали за сумите съответно 18,68 лв. и 71,29 лв., ведно с претендираната законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата Р. П. Д. твърди, че на 02.02.2023 г. е сключила с първия ответник „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който е получила и усвоила изцяло заемна сума от 2 400 лв. Същия ден е сключила с втория ответник „А.Т“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство във връзка с обезпечаването на задълженията по кредита.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен по чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и поради използване на заблуждаваща търговска практика и неравноправни уговорки по Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ищцата сочи годишен лихвен процент от 19,86 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 21,77 %, като твърди, че посоченият ГПР не отразява действителното оскъпяване. Излага, че възнаграждението за дружеството поръчител е пряко свързан с кредита разход, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 и § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Чрез изключването на този разход кредиторът е предоставил невярна информация за икономическата тежест на кредита и я е лишил от възможността да сравни предложенията и да вземе информирано решение.

Поддържа, че преддоговорната информация също е била невярна, че не са разяснени компонентите на ГПР и че договорът не позволява на потребителя да предвиди всички произтичащи от него плащания. По отношение на договора за предоставяне на поръчителство ищцата излага, че обезпечението служи на интереса на кредитора, а задължението за неговото възнаграждение неоправдано увеличава дълга на потребителя.

Сочи възможностите за предоставяне на банкова гаранция или за сключване на договор с 1 одобрено от кредитора дружество и поддържа, че възнаграждението представлява скрит разход по кредита. Навежда доводи за липса на основание, противоречие с добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на закона и несъответствие с целта на правилата за оценка на кредитоспособността. Позовава се и на акцесорния характер на поръчителството и на твърдяната недействителност на обезпеченото договорно задължение.

Първоначално ищцата иска да се прогласи недействителността на двата договора и „К.“ ЕАД да бъде осъдено да върне 50 лв. платена възнаградителна лихва и 50 лв. платено възнаграждение за поръчителството, за които сочи период 02.02.2023 г. - 31.01.2025 г., заедно със законната лихва от предявяването на исковете. Претендира разноски и възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

Ответникът „К.“ ЕАД оспорва предявените срещу него искове. Не оспорва сключването на Договор № ***** от 02.02.2023 г., предоставянето на 2 400 лв. и изцяло доброволното погасяване на задължението. Сочи срок от 24 месеца, годишен лихвен процент от 39,81 %, ГПР от 47,94 % и общ размер на плащанията от 3 546,89 лв. Признава, че по неговата сметка са постъпили 100 лв. за погасяване на задължения, различни от главницата, и че при формиране на ГПР е включена само възнаградителната лихва, а възнаграждението за поръчителството е изключено. Поддържа, че договорът съдържа всички задължителни реквизити, а допусканията за ГПР са изложени в Общите условия. Сочи, че законът не изисква възпроизвеждане на математическата формула в договора. Твърди, че обезпечението е по избор и потребителят може да кандидатства за необезпечен кредит, като лихвата, ГПР и срокът не зависят от този избор. Позовава се на чл. 4, ал. 3 от договора и съответните Общи условия. Излага, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след подписване на кредитния договор в отделна електронна система и размерът на възнаграждението не е известен на кредитора към момента на договарянето на ГПР.

Признава, че е едноличен собственик на капитала на „А.Т“ ЕООД, но изтъква отделната правосубектност, дейност, служители и информационни системи на дружествата.

Квалифицира договора за предоставяне на поръчителство като възмезден договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД и поддържа, че възнаграждението възниква в полза на „А.Т“ ЕООД.

Според кредитора евентуалният порок на възнаградителната уговорка не би засегнал кредита. Моли за отхвърляне на исковете, претендира юрисконсултско възнаграждение и оспорва предпоставките и размера на възнаграждението по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът „А.Т“ ЕООД оспорва иска за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Не оспорва сключването на двата договора, главницата от 2 400 лв., срока на кредита, годишния лихвен процент от 39,81 %, ГПР от 47,94 % и възнаграждението за поръчителството от 2 401,11 лв. Поддържа, че професионалното гарантиране на чужди задължения е допустима финансова услуга, възнаграждението отразява поетия риск и се дължи само за периода на предоставяне на обезпечението, като при предсрочно погасяване се намалява по предвидения в договора ред. Подробно описва процедура, при която кандидатстването започва в интернет страницата на „К.“ ЕАД. Потребителят избира размера и срока на кредита, както и дали да предостави обезпечение. При избор на поръчителство от „А.Т“ ЕООД още на този етап му се визуализира месечна сума, представляваща сбор от вноската по кредита и възнаграждението за поръчителството. След подписване на кредитния договор потребителят автоматично преминава към електронната система на поръчителя и подписва допълнителния договор чрез индивидуален код. Ответникът поддържа, че тази последователност и самостоятелността на електронната среда изключват знанието на кредитора за възнаграждението. Счита услугата за незадължителна и разхода за невключваем в ГПР. Иска отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., като оспорва и твърдяното материално затруднение на ищцата и размера на адвокатското възнаграждение.

С молба от 13.03.2026 г. ищцата е поискала увеличение на осъдителните искове от 50 лв. на 1 146,89 лв. за възнаградителната лихва и от 50 лв. на 2 401,11 лв. за възнаграждението за поръчителството. В последващите молби ищцата изрично посочва оставащи претенции от 18,68 лв. за лихвата и 71,29 лв. за поръчителското възнаграждение и оттегля исковете за 2 разликите. С определението, постановено в заседанието на 07.07.2026 г., производството е прекратено по чл. 232 ГПК над 18,68 лв. до 1 146,89 лв. и над 71,29 лв. до 2 401,11 лв.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № ***** от 02.02.2023 г. между „К.“ ЕАД и Р. П. Д.-Б.. Съгласно чл. 1 кредиторът се задължава да предостави кредита под условие, че заявлението бъде одобрено. Договорът, приложенията, заявлението и Общите условия съставляват единно споразумение.

Усвояването на главницата от 2 400 лв. е признато от страните.

Приложение № 1 определя продукт „Credissimo плюс“, главница 2 400 лв., срок от 24 месеца, 24 погасителни вноски, фиксирана лихва от 39,81 %, ГПР от 47,94 % и общ размер на плащанията от 3 546,89 лв. Разликата между последната сума и главницата е 1 146,89 лв.

Първата кредитна вноска е 139,60 лв. с падеж 10.03.2023 г., а последната е 153,79 лв. с падеж 10.02.2025 г. Изрично е посочено, че допусканията за изчисляването на ГПР са изложени в Общите условия.

Съдът приема за установени тези договорни проценти, а не посочените в исковата молба и в част от доклада 19,86 % и 21,77 %. Съдържанието на представения договор и приложенията е еднозначно, а двамата ответници изрично сочат 39,81 % и 47,94 %.

Разминаването не променя индивидуализацията на сделката или основното спорно обстоятелство: невключването на възнаграждението за поръчителството. Посоченото в доклада като безспорно обстоятелство не може да придаде на договора съдържание, каквото документът няма. Преценката за недействителност се извършва спрямо доказаните договорни условия.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от кредитния договор предвижда, че ако потребителят е заявил обезпечен кредит, той следва да представи банкова гаранция в срок до 10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа. В тази хипотеза заявлението се одобрява в срок до 24 часа след предоставяне на обезпечението. Според ал. 2 при непредоставяне на избраното обезпечение заявлението се счита за неодобрено и договорът не поражда действие. Алинея 3 урежда заявление за кредит без обезпечение със срок за одобряване от 14 дни. Следователно възможността за необезпечено кандидатстване е самостоятелна алтернатива, а в избраната обезпечена хипотеза предоставянето на обезпечението е условие за действие на договора.

Представен и приет по делото е и Договор за предоставяне на поръчителство от 02.02.2023 г. между същата кредитополучателка и „А.Т“ ЕООД. В съображенията към него е посочено, че „К.“ ЕАД предоставя кредита след обезпечаване чрез поръчителство, че „А.Т“ ЕООД е получило предложение от кредитора за сключване на договор за поръчителство за този потребител и че потребителят е избрал кредита при условията на такова обезпечение.

Чл. 1 задължава „А.Т“ ЕООД да сключи с кредитора договор за солидарна отговорност за всички договорни задължения на потребителя и последиците от неизпълнението им, срещу възнаграждение от потребителя.

В чл. 2 и чл. 3 са описани задълженията, които поръчителят следва да обезпечи, и условията за плащане при поискване от кредитора. Съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 при извършено плащане потребителят възстановява на поръчителя платените суми, законната лихва и разноските. Следователно предоставянето на поръчителството не освобождава потребителя от дълга и не представлява застраховка срещу неговото неизпълнение. Това е договорна услуга за осигуряване на лично обезпечение на конкретния кредит.

Възнаграждението е определено в Приложение № 1 на 2 401,11 лв. за целия период на кредита, разсрочено на 24 вноски. Първата вноска е 139,43 лв. с падеж 10.03.2023 г. За първите осемнадесет падежа сборът от кредитната вноска и вноската за поръчителството е еднакъв - 279,03 лв. Общо предвидените плащания по двете правоотношения достигат 5 948 лв. при предоставена главница от 2 400 лв. Възнаграждението за поръчителството е с 1,11 лв. по-голямо от самата главница и над два пъти по-голямо от договорно предвидената лихва от 1 146,89 лв.

3

Чл. 8, ал. 4 допуска плащане на възнаграждението както по сметка на „А.Т“ ЕООД, така и по сметка на „К.“ ЕАД или по другите начини за плащане по кредита. Съгласно ал. 5 „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на вземанията по този договор.

При недостиг на общо внесената сума задълженията към поръчителя се погасяват с приоритет. Чл. 8, ал. 3 урежда намаляване на възнаграждението при предсрочно погасяване.

Чл. 12 обвързва действието на допълнителния договор с кредитното правоотношение. Чл.

15, ал. 3 съдържа обща уговорка за запазване на останалите разпоредби при недействителност на отделна клауза.

Счетоводната справка на „К.“ ЕАД от 29.04.2026 г., представена с молбата от 30.04.2026 г., сочи едно плащане на 18.02.2023 г., изразено в нея като 1 317,09 евро. Сумата е разпределена на 1 227,12 евро за главница, 18,68 евро за договорна лихва и 71,29 евро за вноска по договора за предоставяне на поръчителство, администрирана към „А.Т“ ЕООД.