Решение № 258 от 19.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Ямбол, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500202 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“АД гр.София, подадена от пълномощника на банката юр.к.А.Ч., против Решение №686/23.12.2022г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №20222330101358 по описа за 2022г., с което въззивната банка е осъдена на основание чл.79, ал.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи да заплати на ищеца Д. И. Ш. от гр.*****, сумата от 3957,44лв., представляваща стойността на две неразрешени платежни операции от 25.12.2021г. от сметката на ищеца, открита в „Юробанк България “АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2022г., до окончателното й изплащане.

Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според въззивника, районният съд неправилно е тълкувал правилата за доказване на релевантните обстоятелства по ЗПУПС. Сочи, че на основание чл.78, ал.1 от ЗПУПС върху банката лежи доказателствената тежест при установяване на автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък на услугата, но в случая всички тези обстоятелства са установени посредством съдебно-техническата експертиза, като неправилно районният съд приел за недоказана автентичността на платежните операции. В нарушение на материалния закон били изводите на съда, че автентичността на платежната операция означава да се докаже, че инициирането на процесните платежни операции е било извършено именно от ищеца, а не от трето лице, тъй като банката не е разследващ орган и не може да й се възлага в доказателствена тежест установяването кой точно е използвал даден платежен инструмент и отговор на този въпрос - какво представлява установяване на автентичността на платежната операция дава разпоредбата на чл. 78, ал.З от ЗПУПС, във връзка с чл. 80, ал.3 и чл.100 от ЗПУПС, и това е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност, а използването на конкретен платежен 1 инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Сочи се, че в случая банката като доставчик на платежни услуги е въвела такива персонализирани средства за сигурност, които да гарантират задълбочено установяване на личността на платеца по смисъла на чл. 80, ал.3 и чл.100 от ЗПУПС при използването на даден платежен инструмент и тогава неговото използване е правомерно, следователно и платежната операция се счита за автентична. Излага с е още, че оспорените от ищеца транзакции са били извършени в он-лайн среда, за което се е изисквало освен въвеждане на данните от картата и потвърждение чрез софтуерен токън, а вещото лице е изяснило, че във всеки момент и за всеки ползвател на платежни услуги на „Юробанк България“ АД може да има активен само един софтуерен токън. В случая вещото лице установило, че за отваряне на мобилното приложение m-token Postbank и за потвърждаване на платежните операции през него е било необходимо ползвателят на платежни услуги да избере една от двете възможни опции - въвеждане на ПИН или сканиране на биометрични данни, че в случая ищецът е извършил активиране на 25.12.2021г. в 19,45ч., като първа и необходима стъпка за това е бил регистриран вход в профила му в платформата за електронно банкиране на „Юробанк България"АД чрез въвеждане на потребителско име и парола, като от специално меню в електронното банкиране е била избрана опцията за подаване на заявка за активиране на софтурен токън. В резултат на така подадената заявка до мобилния номер и до имейл адреса, с който ищецът е регистриран в системата на банката, са били изпратени два отделни еднократни кода за активиране на токън - един чрез SMS-съобщение, а другият-чрез електронната поща. В двете съобщения изрично е било посочено, че това са кодове за активиране на токън, к а т о двата кода са били надлежно въведени непосредствено след изпращането им до ищеца и новият софтуерен токън е бил успешно активиран, с което е била изпълнена процедурата по ч л . 1 0 0 от ЗПУПС и по този начин автентичността на двете оспорени плащания е доказана от банката, тъй като тя е установила, че тези плащанията са извършени чрез прилагане на процедура по задълбочено установяване на идентичността на всяка стъпка от извършването им - при създаване на софтуерния токън и при потвърждаването им чрез него.

Според въззивника, обжалваното решение на ЯРС е и необосновано, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл и по възражението на банката за проявената от ищеца груба небрежност, изразила се във въвеждането от негова страна на идентификационни данни и/или данни от персонализирани средства за сигурност на платежни инструменти чрез последване на активен бутон в електронно съобщение, което само привидно е изхождало от банката, при наличие на множество и лесно доловими признаци на неавтентичност на това съобщение от банката, като твърдението е, че при полагане на минималната дължима грижа ищецът е следвало да предположи, че подател на това съобщение не е банката. Самият ищец в исковата молба признал, че е последвал активен линк, който го е отвел до сайт, наподобяващ платформата за електронно банкиране на банката и че е въвел в него всички данни, които са били поискани от него. При тези данни, според въззивника, съдът е следвало да се произнесе дали действията на ищеца представляват груба небрежност или не, но в решението липсвал анализ и мотиви в тази насока, предвид и изричното позоваване от страна на банката на неизпълнение на задължението на ползвателя на платежни услуги по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС, а именно платецът след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, което включва и задължението да не се предприемат неразумни действия, които могат да доведат до разкриването им.

Според възизвника изводите на районния съд, че оспорването на тран закциите от ищеца преди тяхното осчетоводяване е следвало да доведе до тяхното спиране, не били съобразени и с разпоредбата на чл. 85, ал.1 от ЗПУПС, според която ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежно нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца, като в случая с потвърждаването на картовите платежни операции със софтуерния токън и тяхното авторизиране от системите на банката, платежните нареждания са били получени от банката и след този момент те са станали неотменими.

Предвид тези съображения въззивникът моли оспореното решение на ЯРС да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемият Д.Ш., чрез пълномощника си адв.Х., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна, излагайки доводи, според които оспореното решение на ЯРС е обосновано, мотивирано и при правилно приложение на нормата на чл.79, ал.1 ЗПУПС. Според въззиваемия, неправилно въззивникът се позовава на допусната от него груба небрежност по вложения от закона и съдебната практика смисъл, 2 при установеното от вещото лице, че ищецът не е нарушил нищо и просто е бил измамен по особен начин. Сочи, че банката е била своевременно уведомена за извършените неразрешени операции, а по делото е установено, че той е бил измамен на 25.12.2021г. между 19:30 и 20:00часа, а процесните две транзакции са били извършени във време между 12:06 и 14:00часа на 25.12.2021г., т.е. във време значително предхождащо момента, в който ищецът е бил измамен и е проявил активност, т.е. че плащанията са били извършени в предходен момент. Искането на въззиваемия е за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивната банка не се представлява, а от процесуалния представител юр.к.Ч. е постъпила писмена молба със становище по съществото на спора и искане за уважаване на жалбата, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

Пълномощникът на въззиваемия Д.Ш. –адв.Х. в о.с.з. пледира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Излага съображения, според които двете плащания са извършени във време, предхождащо проявената от ищеца активност и измамата му, което сочи, че транзакциите не са били наредени от него, като в случая следва да бъдат отчетени възрастта на ищеца и неговите умения за работа в електронна среда, както и обстоятелството, че събитията са настъпили по време на Коледа, когато хората не са особено мнителни и подозрителни.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Д. И. Ш. от гр.*****, с която против „Юробанк България“АД - гр.София е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС за заплащане на сумата 3 957,44лв., представляваща стойност на две неразрешени платежни операции, извършени на 25.12.2021г. със средства по разплащателната му сметка, посредством издадена към сметката дебитна карта и акаунт за електронно банкиране (интернет банкиране).

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че на 25.12.2021г. около 19:30часа на електронната си поща *********** е отворил електронно съобщение с подател POSTBANK (Пощенска банка), гласящо, че акаунтът му в електронното банкиране е изтекъл и ще бъде спрян в рамките на 24 часа. Ищецът извършил действия по натискане на активния бутон, при което се отворил прозорец, идентичен с този на електронното му банкиране при ответната банка, попълнил данни, включително получените чрез съобщение до телефонния му номер и получил съобщение, че акаунтът му на потребител е потвърден. На следващия ден, извършвайки проверка на интернет банкирането си ищецът установил, че сума в размер на 3 957,44лв. е блокирана, при което уведомил в два телефонни разговора ответната банка, че оспорва транзакциите и попълнил на място в клон на банката нарочен формуляр за спиране на неоторизираните плащания, но на 30.12.2021г. сумата била осчетоводена и изпратена от банката на получателите й. С писмо от 01.03.2022г. ищецът бил уведомен от ответната банка, че отказва възстановяване на сумите по оспорените плащания, което породило правния му интерес от предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с основното възражение, че процесните платежни операции са извършени в съответствие с уговорените начини за удостоверяване на съгласието на платеца за извършването им, като банката е регистрирала влизане в профила на ползвателя и е изпратила на ищеца на посочения от него телефонен номер SMS, уведомявайки го за влизане от нов IP адрес, след което с друг SMS го е уведомила за първи код на софтуерен тоукън, а с уведомление на посочения от ищеца електронен адрес ************** го е уведомила и за втория код за софтуерен токън, при което новозаявеният токън е бил активиран от ищеца чрез въвеждане на двата кода и на същата електронна поща ищецът е бил уведомен, че токънът е активиран. При тези осъществени от ищеца стъпки твърдението на банката е, че процесните операции представляват разрешена платежна операция по смисъла на чл.70, ал.1, вр. с ал.3 от ЗПУПС.