Решение № 260142 от 14.02.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№

260142 14.02.2022 година град Пловдив

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14922 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, против Л.О.И., ЕГН: **********, с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл.

415, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 916.27 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***от 08.07.2019 г., сумата от 166.35 лева – договорна лихва за периода от 06.09.2019 г. до 02.07.2020 г., сумата от 14 лева – лихва за забава за периода 15.07.2020 г. – 07.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5386/05.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11395/2020 г. на РС - Пловдив, V бр. с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че на

08.07.2019г. между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***, който бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на договора се извършило въз основа на подробна информация посочена на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Съгласно тях, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и приемане на общите условия. Преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, като по този начин извършвал потвърждение за сключения между страните договор. Твърди се, че етапите на сключване на договора изисквали множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознавал и обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. На ответника била преведена сумата от 1100 лева, която получил на каса в „Изипей“ АД. Сумата следвало да бъде върната на дружеството - ищец на 12 вноски, като датата на последната вноска била 02.07.2020 г. Дължало се и договорна лихва, която била фиксирана и не подлежала на изменение през целия период на договора. От ответника били извършени частични плащания по кредита.

Поради липса на изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11395/2020 г. на ПРС, за следните суми: 916.27 лева – главница; 166.35 лева – договорна лихва за периода 06.09.2019г. – 02.07.2020г.; 14.00 лева – лихва за забава за периода 15.07.2020г.-07.09.2020г., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска. Твърди, че сключения между страните договор е недействителен, нарушаващ разпоредбата на чл. 22 ЗПК, както и че същият е нищожен подари неспазване на предписаната от закона форма. Счита, че при изготвяне на договора за потребителски кредит не са спазени редица императивни законови разпоредби от ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Нарушена била разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК, като текстът на договора не бил еднакъв по вид, формат и шрифт, като шрифтът бил по-малък от определения в закона минимум, включително и този на общите условия. Нарушение имало и на чл.11, ал.1, т.7, т.9а, т.10, т.12, т.20 и на ал.2 ЗПК. Твърди се, че в договора не бил посочен конкретно общия размер на кредита, както и по какъв начин се изчислява и определя лихвения процент. Посочения фиксиран ГПР не отговарял на реалния такъв.

Липсвала информация относно правото на ответника при погасяване на главница по срочен договор, както и други условия по неговото упражняване. Ответникът твърди, че не е разписвал на хартиен носител нито договор, нито погасителен план и общи условия към него, както и че такива не му били предоставени, което противоречало на разпоредбата на чл. 147а ЗЗП. Нарушение имало и на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5386/05.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11395/2020 г. на РС - Пловдив, V бр. с-в., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 916.27 лева- главница, произтичаща от договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/08.07.2019 г.; сумата от 166.35 лева – договорна лихва за периода 15.07.2020 г. - 07.09.2020 г.; сумата от 14 лева – лихва за забава за периода 15.07.2020 г. – 07.09.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението- 08.09.2020 г. до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/08.07.2019 г., сключен между ищеца „Изи Финанс“ и ответника Л.О.И., на ответника е бил отпуснат заем в размер на 1100 лева, който следвало да бъде издължен на 12 вноски, за периода 07.08.2019 г. – 02.07.2020 г., при фиксиран ГЛП 40.15 % и ГПР – 48.3 %. Предвижда се и неустойка в размер на 550.02 лева.

По кредита има извършени частични плащания от ответника Л.О.И..

Към договора за предоставяне на кредит са представени Общите условия към него и погасителен план, и-мейл кореспонденция за одобрение за заем и за извършен превод от ищеца към ответника на сумата от 1100 лева по договор за заем № ***на каса на „Изи Пей“ АД и известие за предсрочна изискуемост, изпратено от ищеца.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че е отпусната на Л.О.И., сумата по Договор за предоставяне на кредит № ***/08.07.2019 г. в размер на 1100 лева – плащане, чрез „Изипей“ на 08.07.2019 г. В.л. установява, че размерът на извършените плащания по кредита от ответника, отразени в системата на „Изи Финанс“ ЕООД е в общ размрен а 456.64 лева. В. л. установява още, че размерът на неплатения остатък по Договора по вноски и компоненти, след приспадане на получените плащания е в размер на 916.27 лева – главница, 166.35 лева – договорна лихва за периода от 06.09.2019 г. – 02.07.2020 г. и 14 лева – лихва за забава, изчислена върху главница от 916.27 лева, за периода 15.07.2020 г. – 07.09.2020 г.

По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от което се установява, че в базата данни на ищеца се открива договор за кредит № ***, като в раздел „Документи по кредита“ се намират основните документи, които се генерират от системата на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. Установява също, че в раздел „История на статусите“ се намират всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване и съответно закриване, като след етапа „парите са преведени“, сумата по договора е отпусната. В.л.установява още, че в базата данни на ищцовото дружество, фигурира лице на име Л.О.И., като предвид спецификата на въвеждане на данни в сайта на ищцовото дружество, В.л.прави заключението, че потребител е въвел тези данни и е натиснал бутон за продължаване. В.л.установява също, че от електронната пощенска кутия на

****@********.** са изпратени на електронна пощенска кутия **** във връзка с процесния договор за кредит, одобрение за заем, с приложени два прикачени файла – преддоговорна и Общия условия, като в писмото се съдържа линк към личния профил на потребителя, където, съгласно текста се намира договора; както и съобщение за направен превод от 1100 лева на името на ответиницата по договор за заем № ***на каса на „Изи Пей“ АД. В.л.сочи също, че са изпратени множеството смс-и до мобилен номер ****, като в дени от тях е изпратен код за потвърждаване на сключването на договора.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.

В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, както и чрез осъществен разговор по телефона, който е записан и е бил предмет на изследване при изготвяне на заключението на съдебно – техническата експертиза.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № ***от 08.07.2019 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В отговора е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.30 %, а възнаградителната лихва – 40.15 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.