Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 38 от 27.05.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Наказателно дело от общ характер 115/2026
Вид
Присъда № 38
Подписан
27.05.2026
В сила
12.06.2026
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 38 от 27.05.2026г. по НОХД № 115/ 2026г. на КжРС

Повдигнато е обвинение срещу А. Б. С. от **************** по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 17.08.2024г. в гр.Кърджали причинил на Г. В. З. от **************** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в долната й трета половина, постравматична невропатия на десния радиален нерв, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка за повече от един месец.

Представителят на прокуратурата счита, че по делото са събрани достатъчно гласни доказателства, част от които следва да бъдат кредитирани изцяло, а именно свидетелските показания на Г. З., Н. М., Н. Х., И. С. и частично на полицейските служители. Показанията на свидетелите разпитани в последното съдебно заседание пледира, че не са достоверни, тъй като е изминал твърде голям период от време и самите те споделят, че са били употребили значително количество алкохол. Настоява, че от цитираните гласни доказателства, писмените такива и заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, водят до извода, че на 17.08.2024г. в гр.Кърджали подсъдимият С. е причинил умишлено средна телесна повреда на пострадалия като е извил дясната му ръка против волята му, поради което следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. По отношение на наказанието предлага да се приложи чл.55 ал.1 т.2 от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан, има положителни характеристични данни, което сочи, че личността му е с по- ниска степен на обществена опасност, поради което пледира предвиденото наказание „лишаване от свобода“ да бъде заменено с наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с периодичност 2 пъти седмично. Настоява разноските по делото да се възложат на подсъдимия, които да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.

Пострадалият Г. З. е конституиран като частен обвинител по делото, който се представлява от повереник. Последният счита, че престъплението, в което е обвинен подсъдимият, е доказано по един безспорен начин. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, което чу е вменено и за което е изправен на съд. Предлага да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият А. С. не се признава за виновен. Дава обяснения, в които твърди, че не познавал пострадалия, но му предложил да изиграят канадска борба. Той се съгласил и двамата хванали десните си ръце в захват и започнали да прилагат сила задържайки така около двайсет секунди, след което пострадалото момче се отказало като отпуснало ръката, с която бил хванал ръката на дееца. Така ръката на пострадалия паднала от масата заедно 1 с ръката на подсъдимия, при което се чул звук от пукане на пръст. Тогава пострадалото момче се хванало за дясната ръка, с която играел канадска борба, а подсъдимият го попитал какво е станало да не би да си е счупил ръката. Подсъдимият изчакал на място идването на полицаите, на които разказал случилото се. В своя защита по време на съдебните прения деецът С. настоява, че свидетелите по делото са наговорени. В последна дума заявява, че не е виновен, а случилото се е поради случайност.

Защитникът на подсъдимия настоява, че има счупване, но случаят е спорен. Пледира, че доказателствата им давали аргументи да твърдят, че три от най- съществените части на обвинителния акт са неверни, а именно: невярно било описано изпълнителното деяние, направен е неверен извод относно субективната страна на деянието, неправилно е квалифицирано инкриминираното деяние като такова по чл.129 ал.2 от НК. Настоява, че подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за увреждане причинено при участие в спортно състезание, каквото е канадската борба, тъй като поведението му не е обществено опасно съгласно чл.10 от НК. На следващо място пледира, че деецът С. не е имал за цел да увреди пострадалия, а счупването на ръката на последния е в резултат на случайно деяние по правилата на чл.15 от НК. Защитникът счита, че извършеното деяние осъществява престъпния състав на чл.133 от НК, тъй като подсъдимият е причинил телесна повреда на пострадалия по непредпазливост.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият А. Б. С., роден на ******г. в ******, живущ в *******, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият А. С. около 23ч. на 16.08.2024г., след като бил употребил преди това алкохол, решил да посети заведение „****“ намиращо се в ********* в сградата на театъра в центъра на града. Влязъл сам и седнал на съседната маса отвън в близост до масата на която се намирали свидетелите Г. З., Н. Х., Н. М. и И. С.. По някое време към последните се присъединили и свидетелите С. К. и Я. С., които били употребили голямо количество алкохол преди това. Около полунощ подсъдимият С. разговарял със свидетелите С. К. и Я. С., както и отправял предложение към всички момчета в заведението да играят канадска борба, но никой от тях не пожелал.

По едно време вече след полунощ деецът А. С. решил да дойде на тяхната маса като за целта станал и се отправил към масата на свидетелите като опитал да завърже разговор с пострадалия Г. З. казвайки му, че е много здрав и стабилен. В този момент, тъй като вече било станало късно и било след полунощ, свидетелката Н. М., която не работела там, но била помолена от собствениците на заведението „****“ да помогне при затварянето му след края на работния ден, станала от мястото, където седяла до момента, и се отправила към ключа за осветлението да го загаси, за да принуди подсъдимият 2

А. С. да си тръгне, тъй като той бил много пиян и им досаждал с присъствието си. При ставането на Н. М., деецът С. се приближил до пострадалия Г. З. и му подал ръка, която последният приел, тъй като решил, че това било покана за здрависване. В този момент свидетелят З. седял, а подсъдимият А. С. бил прав. Последният хванал с дясната си ръка дясната ръка на пострадалия, при което клекнал и променил хвата си, тъй като искал да играе канадска борба с Г. З.. Така подсъдимият С. приложил сила и изкривил навън дясната ръка на пострадалия, при което се чул звук от счупване, при което свидетелят З. видял, че дясната ръка му е изкривена. Тъй като бил в шок в първите мигове не почувствал нищо, но след това усетил силна болка в областта на пред лакътя.

За да не му се подуе ръката пострадалият Г. З. се насочил към тоалетната в заведението, за да я полива със студена вода. Заедно с него тръгнали и свидетелите И. С. и Н. М., за да му помогнат. Някой от присъстващите там вечерта сигнализирал на ЕЕН 112 за случилото се, поради което на место пристигнали полицейските служители Т. Н. и В. Е.. Те разговаряли с всички лица там, от което разбрали, че подсъдимият С., който бил в нетрезво състояние, пожелал да играе канадска борба със свидетеля Г. З., който обаче не се съгласил с това, при което първият при здрависване с пострадалия, му натиснал по- силно ръката, от което се чуло изпукване. Двамата полицейски служители Н. и Е. видели, че Г. З. изпитва болка, заради което те извикали екип на Спешна помощ, които отвели пострадалия в болницата. Там му направили рентгенова снимка и след консултация с травматолог е насочен за оперативно лечение към УМБАЛ „С. Г.“ в гр.П. За това му бил издаден лист за преглед на пациент с диагноза Счупване на долния край на хумеруса, закрито.

По този повод пострадалият З. на 20.08.2024г. постъпил за лечение в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св.Г.“ЕАД- П., откъдето бил изписан на 26.08.2024г. с окончателна диагноза Счупване на долния край на хумеруса, закрито, след операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.

По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № ***/ 2024г., видно от заключението на вещото лице д-р Н. М. се установява, че на Г. В. З. е било причинено счупване на дясната раменна кост в долната й трета, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, както и постравматична невропатия на десния радиален нерв, които са довели до трайно затрудняване движението на дясната ръка за повече от един месец.

В съдебно заседание вещото лице Н. М. поддържа представеното по делото съдебномедицинско заключение като заявява, че механизмът на увреждането е чрез усукване.

Фактологията по делото е на база свидетелските показания дадени от Г. З., Н. М. дадени на съдебното следствие и тези приобщени от досъдебното производство, Н. Х. дадени на съдебното следствие и тези приобщени от досъдебното производство, И. С., Т. Н. и В. Е., частично от обясненията на подсъдимия А. С. и на свидетелите Я. С. и С. К., съдебномедицинската експертиза по писмени данни № ***/ 2024г. изготвена от вещото лице Н. М., 3 писмените доказателства- Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 19.08.2024г., Лист за преглед на пациент от 17.08.2024г., Амбулаторен лист от 17.08.2024г., Резултат от образно изследване от 17.08.2024г., История на заболяването 58727/ 2024г. от УМБАЛ „С. Г.“ЕАД- П. На всички тези доказателства им бе дадена вяра като еднопосочни, последователни, логични и съответстващи едно на друго. И по конкретно, фактическа обстановка бе установена на база показанията на пострадалия Г. З. и свидетелите Н. М., Н. Х. и И. С., които са очевидци на случилото се на инкриминираната дата. Тези гласни доказателства се кредитират от настоящата инстанция, тъй като са последователни, логични и взаимно се подкрепят. Освен това те кореспондират и с показанията дадени от свидетелите Т. Н. и В. Е., които са изпратени на място и са снели обяснения от всички присъствали на местопроизшествието. Изброените доказателства съответстват и на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза от вещото лице Н. М., както и на приложената по делото медицинска документация за извършени прегледи и изследвания на пострадалото лице на същата дата и на следващия ден, както и наложилото се оперативно лечение в УМБАЛ „С. Г.“ЕАД- П.

Въпреки, че Г. З. е пострадал, то съдът кредитира неговите показания с доверие, тъй като на първо място той е очевидец на случилото се, а и неговите показания бяха проверени със свидетелските показания дадени от Н. М., Н. Х. и И. С., както и с другите изброени по- горе доказателства, които макар и косвени доказателства, подкрепят фактите изложени от тях. На следващо място бе дадена вяра и на приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни- № ***/ 2024г., тъй като тя е защитена по надлежния ред от експерта в съдебно заседание, подробна е, логични е, а и няма съмнения за нейната обоснованост. Настоящата съдебна инстанция приема, че механизмът на счупването на ръката на пострадалия Г. З. е чрез усукване от страна на подсъдимия на инкриминираната дата, тъй като няма никакви доказателства по делото той да е имал наранявания в областта на дясната си ръка преди случилото се на датата 17.08.2024г. В подкрепа на този извод е фактът, че в Лист за преглед на пациент от същата дата, е записано че е докаран с линейка.

По делото е налице твърдение от страна на подсъдимия А. С., че при игра на канадска борба, за която е имало съгласие от страна на пострадалия З., е получена травмата на дясната ръка на последния, но настоящата съдебна инстанция не даде вяра на тези обяснения на дееца и прие същите за негова защитна теза, тъй като няма други доказателства които да потвърдят факта, че на инкриминираната дата пострадалият З. е дал съгласие и е пожелал да проведат спортно състезание изразяващо се в игра на канадска борба. Освен това те показания противоречат на съдебно медицинската експертиза приета по делото, както и на свидетелските показания дадени от очевидците Г. З., Н.

М., Н. Х. и И. С., както и на приложената медицинска документация.

Съдът не кредитира показанията на Я. С. и С. К., тъй като те не са били очевидци на случилото се на инкриминираната дата, а и двамата твърдят, че са били употребили голямо количество алкохол и не си спомням нищо от 4 тази дата. Техните сведения само потвърждават, че на инкриминираната дата подсъдимият и пострадалият са били в заведение „****“ намиращо се в ******** в сградата на театъра.