Определение № 526 от 12.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Стара Загора, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500283 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.413, ал.2 във връзка с чл.417 от ГПК.

Настоящото въззивно производство е образувано по повод постъпила в законния 1- седмичен срок частна жалба вх.№ 4427/05.04.2023г. от “О.Б.Б.”АД, гр.С. срещу Разпореждане № 1795/22.03.2023г. по ч.гр.д.№ 1271/2023г. по описа на РС- С.З., с което е било частично отхвърлено писменото й Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 48 лв., представляваща дължими такси.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото документи, като обсъди доводите в частната жалба и се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по писмено Заявление вх.№ 7196/21.03.2023г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за няколко отделни вземания, като отказ е постановен само относно едно искане за сумата от 48 лв., представляваща банкова такси. В заявлението е посочено, че задължението произтича от ползван от длъжника банков потребителски кредит в лева съгласно Договор за потребителски кредит от 03.08.2017г., като към 21.03.2023г. общият размер на задължението възлизало на стойност 4 686, 40 лв. Длъжникът изпаднал в забава и просрочил вноски, дължими от 06.02.2023г., банката- заявител е обявила кредита за предсрочно изискуем и за настъпването на изискуемостта длъжникът е уведомен чрез уведомление залепено на постоянния и настоящият адрес чрез ЧСИ И.С.- С.З. на 16.12.2022г.

1

С обжалваното Разпореждане, заповедният РС е отхвърлил частично така подаденото Заявление, като е приел, че уговорката за такси се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК за останалите вземания.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :

Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на направеното оплакване.

Разгледана по същество частната жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа най- малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочена процесната сума от 48 лв. като “такси” по Договор за кредит от 03.08.2017г. Съгласно императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заповедният РС е бил длъжен да извърши служебно проверка за наличие на евентуално противоречие със закона и добрите нрави, включително и за евентуално наличие на нищожна клауза в потребителски договор. От изложеното в заявлението и приложените към него документи се е установило от първоинстанционния заповеден РС, че претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Предвид което въззивният съд счита, че процесната сума от 48 лв. за банкова такса противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, понеже направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания/в случая наречени такси/.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното негативно за частния жалбоподател/заявител/ Разпореждане, основаващо се 2 на непосочване за какво и на какво основание са начислени такси и разноски, а само на посочен общ размер, както и предвид това, че същите представляват такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, изцяло противоречат на законовата забрана по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради което това Разпореждане се явява изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено напълно, ведно със законните последици от това.

В настоящото въззивно производство не следва да се присъждат разноски, тъй като се развива без участието на длъжника.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.413 и чл.417 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.2 и ал.4 и чл.33, ал.1 от ЗПК, въззивният ОС- Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 1795/22.03.2023г. по ч.гр.д.

№ 1217/2023г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3