Решение № 1468 от 14.10.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………………….

……………………………..,

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М. БАХЧЕВАН при секретар Галина

Владимирова изслуша докладваното от съдията административно дело № 3184/2019г.

Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.218 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, образувано във връзка с жалба на Н.К.К. и уточняващи молби с вх.№ 1793/05.02.2020г. и с вх.№1971/07.02.2020г., с които се иска прогласяване нищожността на решение №2405-10 по протокол №24/23, 24 и 30 юни 2010г. на Общински съвет – община Варна, с което е одобрен ПУП-ПРЗ на кв. „Свети Никола“ в частта на УПИ ХХ-818, нанесен с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед №

КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началника на СГКК – Варна и прогласяване нищожността на заповед №062/05.08.2013г. на кмета на община Варна.

В жалбата и в двете уточняващи молби с вх. № 1793/05.02.2020г. и с вх.№1971/07.02.2020г. жалбоподателят чрез адв.К.М. изтъкват нищожност на заповедта поради нарушение на чл.16 ал.4 от ЗУТ, тъй като с нея е определена пазарна стойност на ПИ *** в размер на 145 000 лева и пазарна стойност на неурегулиран поземлен имот 818 също в размер на 145 000 лева, т.е. не е определена пазарна цена на УПИ ХХ-818, която да е не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им, което се доказва с решение на комисията по чл.210, като в случая пазарната стойност е определена от независим оценител на недвижими имоти. Смята, че одобряването на ПУП-ПРЗ без решение на комисията по чл.210 от ЗУТ води до нарушение на принципа за неприкосновеност на частната собственост, прогласен в чл.17 ал.5 от Конституцията на Република България – решение №6/15.07.2013г. на Конституционния съд по конституционно дело №5/2013г. Прави се оплакване, че с оспорения план е нищожен, защото от площта на имота, която е 1000 кв.м, а по документите за собственост е 947 кв.м се отнемат 276 кв.м, което представлява 29%, т.е. повече от разрешените по чл.16 ал.1 от ЗУТ - 25%. Сочи, че е недопустимо проектирането на улици с план по чл.16 ал.1 от ЗУТ предвид определенията за техническа инфраструктура и социална структура, дадени в §5 т.31 и т.75 от ДР на ЗУТ. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В писмената защита с вх.№

11753/28.09.2020г. пълномощника на жалбоподателя адв. М. обобщава, че с процесните план и заповед не е постигната целта по чл.16 ал.1 и ал.4 от ЗУТ, което прави вещно-отчуждителните действия недопустими съгласно решение №6/15.07.2013г. на Конституционния съд по конституционно дело №5/2013г. и обуславя нищожността им.

Ответната страна – кметът на община Варна в писмена молба с вх.№ 1331/28.01.2020г. и в писмено становище с вх. № 3168/02.03.2020г. чрез юрисконсулт П. Н. изтъква, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл.16 ал.5 от ЗУТ при оправомощаване със заповед №2725/05.08.2013г. на кмета на община Варна в режим на заместване. В заповедта са посочени фактически и правни основания и съответства на плана, поради което е материално законосъобразна. Подчертава, че наведените оплаквания не представляват основания за нищожност, тъй като актът е в писмена форма, не са допуснати толкова съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до липса на волеиязвление или липса на кворум съгласно чл.21 ал.1 т.11 и чл.27 ал.3 от ЗМСМА, освен това актът не е лишен от законова опора, т.е. материално законосъобразен е, което изключва неговата нищожност и е съобразен с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Общински съвет при община Варна не е изразил становище по оспорването.

Съобщението по чл.218 ал.2 от ЗУТ е обнародвано в Държавен вестник бр.42/12.05.2020г. Предвид наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на заповедта на кмета на общината и решението на общинския съвет, предмет на съдебната проверка е доколко оплакванията му биха довели до обявяване нищожността на двата акта.

Няма съмнение, че решението, с което е одобрен плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ представлява индивидуален административен акт по чл.215 от ЗУТ, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Съдът счита, че такъв се явява и заповедта по чл.16 ал.6 от ЗУТ предвид това, че тя е основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, т.е. с нея се създават права и съответно се засягат права – чл.21 ал.1 от АПК, което обуславя допустимостта на обжалването ѝ, в какъвто смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение №2405-10 по протокол №24/23, 24, 30.06.2010г. на Общински съвет при Община Варна е одобрен план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ на кв.”Свети Никола” гр.Варна на основание чл.16 ал.1 от ЗУТ.

Решението е прието с 32 гласа „да” и нула гласа „против” и „въздържали се”, т.е. с нужния според чл.27 ал.3 от ЗМСМА кворум за присъствие и за гласуване и в рамките на правомощията по чл.21 ал.1 т.11 от ЗМСМА. Решението е прието на основание чл.129 ал.1 от ЗУТ, чиято норма овластява общинския съвет да действа като административен орган и да издава решения, които имат белезите на индивидуални административни актове, поради което същия има самостоятелна правосубектност /носител на административни права и задължения/ и се явява компетентен орган.

Във връзка с възражението, че с плана се отнемат повече от 25% от площта на имота, по делото беше приета съдебно-техническа експертиза с вх.№ 9648/10.08.2020г., изготвена от арх. Б.К., според която: Първият кадастрален и регулационен план на курортно предградие „лозята“ е бил одобрен с указ №1681/02.06.1937г., но след 1945г. територията е третирана като земеделска и включена в ТКЗС. С указ №470/08.12.1956г. на МС на НРБ е бил одобрен Генерален градоустройствен план на гр.Варна, в който процесната територия %на кв.“Свети Никола“/ е лира означена в зелени райета като „терен за държавни и общински нужди“, като последното важи за територията северно от улица 8-ма /настоящата/. За територията южно от последната отреждането е било за „жилищно строителство“. През 1977г. е бил изработен КП за територията на местност „Свети Никола“. Със заповед № РД-03-02-46/31.12.1982г. на КТСУ е бил одобрен ОГП на гр.Варна, в който процесната територия е била предвидена за вилна зона. През 1991г. е бил разработен ЗРП на територията, чиято процедура е била прекратена след първото обявяване. Със заповед №Г-170/15.09.1993г. е бил одобрен РП на местност „Свети Никола“ в частта на ж.к. „Бриз“, но имота на жалбоподателя не е попадал в обхвата му. С ТУП от 1998г., който е бил одобрен с решение №1611-5 по протокол №32/27.05.1998г. на Общински съвет – Варна, процесната територия е била регламентирана като зона за обитаване и отдих. Със Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр.Варна, одобрени със заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ, територията е била определена като устройствена зона ЖВ /зона за обитаване и вилен отдих/. През м.септември 1999г. е била приета от ЕСУТ при община Врана – концепция /структурна схема/ за устройство на северните приградски територии на Варна, като същата е послужила за задание на изработване на ПУП-ПРЗ на кв.

„Свети Никола“. С решение на Общински съвет – Варна № 322-4/29.05.2000г. е бил одобрен околовръстен полигон на м. „Свети Никола“ /територия по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с който територията е била включена в строителните граници на гр.Варна. С протокол №49/12-13.12.2002г. на ЕСУТ при община Варна е бил приет ПУП-ПРЗ – предварителен проект, разработен върху неодобрен ПНИ. Със заповед № РДІ***/08.08.2007г., издадена от областния управител на област Варна е бил одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на м.“Свети Никола“ – строителни граници по §4 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Кадастралната карта на район „Приморски“, в който попада кв. Свети Никола е била одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп.директора на АГКК, обнародвана в ДВ бр.100/21.11.2008г. С протокол №7/10.02.2009г. на ЕСУТ на община Варна е бил приет окончателния проект на ПУП-ПРЗ на кв. Свети Никола, който е бил разработен върху кадастралната карта на район „Приморски“ от 2008г.

С решение №2405-10 от 23,24 и 30 юни 2010г. на Общински съвет при община Варна е бил одобрен процесния ПУП-ПРЗ на кв. Свети Никола, като със заповед №КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началника на СГКК – Варна е била изменена кадастралната карта и кадастралните регистри в съответствие с уличната регулация на процесния план. От гореизложеното вещото лице е направило извода, че територията, в която попада имота на жалбоподателя до 30.06.2020г. /до одобряване на процесния ПУП-ПРЗ/ не е била урегулирана с одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план и е представлявала зона за земеделско ползване в строителните граници на гр.Варна. Процесният имот *** е бил попълнен в кадастралната карта на район „Приморски“ със заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011г. на началника на СГКК – Варна. Според арх.К. процесния ПУП-ПРЗ на кв.Свети Никола предвижда площта от

947 кв.м на ПИ *** да бъде намалена на 671 кв.м, т.е. отнемат се 276 кв.м или 29.14% за изграждане на улица без да се засяга съществуващата в него масивна жилищна сграда, която не попада в уличната регулация. При изслужване на заключението в съдебното заседание на 23.09.2020г. вещото лице отбелязва, че предвижданията на плана не засягат нормативно определените отстояния на сградата спрямо уличната регулация и дъното на парцела.

От всички графични извадки на процесния план в частта на УПИ ХХ-818 включително и от приложение №1 от приетата по делото експертиза става ясно, че имота е ъглов и отнетата площ е за уширяване на съществуващите улици, с които граничи на юг и на запад. Фактът, че тези улица са публична общинска собственост е безспорно установен и не се е оспорвал от жалбоподателя в производството по издаване на заповедта по чл.16 ал.6 от ЗУТ видно от документите в административната преписка и не се оспорва и в настоящото съдебно производство. Възражението, че с план по чл.16 ал.1 от ЗУТ не могат да се отнемат площи за изграждане на улици – публична общинска собственост е неоснователно, тъй като разпоредбата включва, че в разработката на плана се определят площи за изграждане на техническа инфраструктура – публична собственост. Според определението в § 5 т.31 от ДР на ЗУТ, „Техническа инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Улиците са част от транспортната техническа инфраструктура съгласно правните норми в глава Четвърта „Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ в ЗУТ. Съществуващата възможност за приемане на план за улична регулация по реда на чл.16а от ЗУТ не изключва за уличната регулация да може да бъде приет алтернативно и план по чл.16 ал.1 от ЗУТ, като разликата между двата плана е, че с първия посочен се определят само регулационните линии на улиците без да се урегулират вътрешните граници на поземлените имоти, т.е. урегулира се само лицето им – границата на имота с уличната регулация. Докато плана по чл.16 ал.1 от ЗУТ по своята същност е план за регулация и застрояване, т.е. с него са урегулират не само улиците, но и самите частни имоти в т.ч. и техните вътрешни граници и се посочват показатели за застрояване на частните имоти.

Със заповед №062/05.08.2013г. на кмета на община Варна е определена пазарна стойност на ПИ *** /преди урегулирането/ в размер на 145 000 лева, и пазарна стойност на урегулирания поземлен имот 818 също в размер на 145 000 лева. Видно от отбелязването на гърба на заповедта, същата е била връчена на Н.К. на 09.08.2013г., и той изрично е записал, че няма възражения по отношение на нея. С молба до община Варна с вх.№ РД13014503ВН от 17.06.2013г. Н.К.К. е поискал за поземлен имот с идентификатор *** да бъде издадена заповед по чл.16 от ЗУТ, като изрично е посочил, че не е обжалвал ПУП-ПРЗ и по отношение на неговия имот планът е влязъл в сила, уточнил е, че знае каква площ се отнема от имота му, както и е наясно, че отнетата квадратура става публична общинска собственост.