Решение № 386 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002102287 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. Д. срещу решение № 54 от 22.03.2024 г. по в. гр. д. № 39/2024 г. на Пловдивски апелативен съд.

Жалбоподателката счита, че въззивният съд е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал свидетел, неразпитан от първата инстанция по независещи от жалбоподателката причини. Неправилен бил и отказът на съда да кредитира показанията на свидетелката М. М. по причина, че тя е бъдещ наследник на жалбоподателката и има интерес да свидетелства в нейна полза. Съдебните експертизи работили въз основа на оспорен неавтентичен сравнителен материал, на който ищците недобросъвестно се позовали. Обжалваното решение игнорирало най-съществените доказателства, от които следвало извод за валидност на оспореното завещание.

Ответниците Ц. И. Ш., С. Т. Г., А. Т. С., Ж. Г. У., Г. Г. Г. и М. Б. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като съдът е спазил процесуалните правила във връзка със събиране на нови доказателства и е постановил решението си след задълбочен анализ на всички доказателства по делото.

С определение № 1612 от 02.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса задължен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет на делото да прецени всички относими доказателства и обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, както 1 и изложи мотиви по тях.

По поставения въпрос ВКС приема следното:

В практиката на ВКС се приема, че непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. Приема се също, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.

В този смисъл са например решение № 388 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1975/2010 г., IV г. о., решение № 240 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 518/2018 г., I т. о., решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., решение № 625 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5061/2023 г., III г. о. и др.

Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение № 54 от 22.03.2024 г. по в. гр. д. № 39/2024 г. на Пловдивски апелативен съд е отменено решение № 432 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 49/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е прогласена по иск с правно основание чл. 42, б.”б” ЗН вр. чл. 25 ЗН, предявен от Ц. И. Ш., С. Т. Г., А. Т. С., Ж. Г. У., Г. Г. Г. и М. Б. Г. срещу Т. В. Д. нищожността на саморъчно завещание от 05.10.2020 г. на С. С. Г., вписано в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 890 от 20.04.2021 г. , том І, дело 434/2021 г., дв. вх. рег. № 889, с което С. С. Г. завещава на Т. В. Д. цялото си недвижимо имущество, включващо къщата му в [населено място], кв.К., [улица], състояща се от два етажа и дворно място към нея, както и земеделските му имоти и спестяванията в банката, тъй като завещанието не е написано изцяло ръкописно от завещателя С. С. Г..

Въззивният съд е приел, че процесното завещание е недействително поради това, че не е написано и подписано от завещателя. Съдебно-графологичната експертиза, изготвена в първоинстанционното производство от вещото лице Н. Натов, е дала отговор, че ръкописният текст в саморъчното завещание не е изпълнен от С. С. Г. и той не е написал цифрите в това завещание, сочещи датата на написването му; подписът под завещанието не е положен от С. С. Г. и той не е изписал трите си имена под него. За да направи това заключение вещото лице е изследвало оригинала на завещанието, а като сравнителен 2 материал: заявление от С. С. Г. за издаване на препис от нотариален акт от 05.10.2020 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101, том 7, нотариално дело 3039/1997 г., молба от С. С. Г. до директора на “СБР-НК” ЕАД, филиал В., от 31.05.2019 год., складова разписка за приемане/предаване на материални ценности № 1033/07.12.2018 г. - индигиран екземпляр, три бели листи формат А4 с ръкописно изписан текст и дати в горната част 05.02.2020 г., 06.02.2020 г. и 18.02.2020 год., заявление за издаване на български документ за самоличност с вх. № 3999/15.07.2020 г.

Заключението по допуснатата допълнителна експертиза, обективирано в протокол № 2022/ДОК-112, не е прието от съда в заседанието на 05.07.2022 г., тъй като е счетено за непълно и неточно. На вещите лица е дадена възможност да бъдат събрани данни от БДС относно изписването на саморъчен текст от завещателя. Впоследствие от вещите лица Б. и Ц. е депозирано друго допълнено заключение, обективирано в протокол за извършена експертиза № 2022/ДОК-166, което е изслушано и прието в съдебното заседание на 11.10.2022 г. Вещите лица са дали отговор на въпросите дали ръкописният текст на завещанието и подписът за завещател са изпълнени от С. С. Г.. Прието е, че дадените отговори нахвърлят предмета на допълнителната СГЕ съгласно протоколно определение от 11.03.2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, която е следвало да даде отговор само за автентичността на подписа на завещателя. Затова въззивният съд е приел, че заключението на допълнителната експертиза не следва да се цени и обсъжда в частта, с която е даден отговор дали ръкописният текст на завещанието е изписан от С. С. Г., тъй като такава задача нито е била поискана от ответницата, нито е била поставяна от съда.

Прието е, че според заключението на допълнителната съдебно-графологична експертиза констатираните съвпадения и в общи, и в частни графически признаци между подписа за завещател в завещанието и подписите в изследвания от експертизата сравнителен материал, са характерни, устойчиви и образуват индивидуализираща съвкупност, даваща основание за извода, че подписът за завещател в завещанието от името на С. С. Г. е положен от С. С. Г..

Доколкото допълнителната съдебно-графологична експертиза е имала и ползвала доста поголям обем сравнителен материал от документи, носещи образци от подписа на С. С. Г., в сравнение с първоначалната СГЕ, въззивният съд е дал вяра на заключението на допълнителната СГЕ по въпроса за автентичността на подписа за завещателя, поставен в процесното завещание.

Прието е, че съгласно чл.25, ал.1 ЗН, освен да е подписано от завещателя, саморъчното завещание трябва да бъде също така изцяло написано ръкописно от самия завещател, както и да съдържа означение на датата, на която е съставено. Въззивният съд е кредитирал заключението на първоначалната СГЕ в тази част, което сочи, че ръкописният текст в саморъчно завещание не е положен от С. С. Г., както и че същият не е написал цифрите в това саморъчно завещание, сочещи датата на написването му. Не са кредитирани обясненията на ответницата, че текстовата част в ползваното като сравнителен материал от първоначалната СГЕ заявление за издаване на препис от нотариален акт, както и на молбата до директора на “СБР-НК”ЕАД, е изпълнена от нея, тъй като са голословни, а и обслужват изгодна за нея теза, целяща да дискредитира ползваният от СГЕ сравнителен материал, на 3 база на който е направен извод относно автентичността на текста на завещанието.

Съдът не e кредитирал показанията на св. М. М. – дъщеря на ответницата, разпитана в първоинстанционното производство, според която завещанието е съставено саморъчно от С.

Г. в нейно и на майка й присъствие, на посочената в същото дата 05.10.2020 г. Съдът е съобразил на основание чл.172 ГПК близката родствена връзка между свидетелката и ответницата (дъщеря и майка), както и заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото в полза на майка й, включително защото тя е неин наследник и би наследила имуществото по завещанието в един бъдещ момент след смъртта на майка й. Освен това показанията й, че завещанието е написано лично и собственоръчно от завещателя, се опровергават от заключението на първоначалната СГЕ. Отбелязано е за пълнота, че дори в заключението на допълнителната СГЕ, което принципно няма да се цени в тази част, експертите са стигнали до извод, че текстът в завещанието вероятно не е изпълнен от С. Г..

От обясненията на самата ответница, дадени в първоинстанционното производство става ясно, че същата сама твърди многократно да е попълвала текста в различни документи от името на С. Г., което в известна степен може да обясни и установения от заключението на СГЕ факт, че текстът в завещанието не е изпълнен от С. Г.. В логическа връзка с този извод са и признанията на самата ответница, че към момента на твърдяното съставяне на завещанието С. Г. е бил в много лошо здравословно състояние, тежал около 200 кг. и бил много трудно подвижен, което подкрепя извода, че текстът на завещанието не е изпълнен собственоръчно от завещателя.

Решението е неправилно.

Въпреки че не е взел изрично становище по въпроса за доказателствената тежест при оспорване автентичността на саморъчно завещание, въззивният съд не е допуснал грешката на първата инстанция, посочена във въззивната жалба, че в тежест на ищците е да представят текстове, изписани от наследодателя и да установят категорично, че текстът в завещанието не е изписан от него. Постоянна е практиката на ВКС, че при оспорване на автентичността на саморъчно завещание доказателствената тежест се носи от лицето, което се ползва от завещанието – то трябва да докаже, че завещанието е написано и подписано саморъчно от завещателя - решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г., IV г. о., решение № 508 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о., решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г. и др. Налице е също така практика, според която осигуряването на сравнителен материал е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието, а при спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата; оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността – в този смисъл решение № 137/11.10.19 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г. о., и цитираната в него практика - решение № 171 от 18.06.2009 г. на ВКС 4 по гр. д. № 6412/2007 г., I г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2014 г., I г. о.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bcaea79-1f7b-492d-8dc3-9955b3fd988e