Решение № 480 от 17.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000981 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 064 от 30.01.2023 г. по т. д. № 854/2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 14 състав PODEO - Publishing and Design for Optics, SAS - гр.

Егюий, Република Франция е осъдено да заплати на „НИК 2000“ ЕООД - гр. София : 1) на основание чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки сумата 13 105.50 евро, представляваща неплатена цена на доставена стока по фактури № 3211/ 16.08.2019 г., № 3265/24.09.2019 г., № 3286/07.10.2019 г., № 3335/ 5.11.2019 г., № 3389/ 16.12.2019 г. и № 3401/ 6.01.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 13.05.2020 г. до окончателното й изплащане ; 2) на основание чл.78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки сумата 5224 евро, представляваща лихва за забавено плащане на главницата.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от PODEO - Publishing and Design for Optics, SAS - гр. Егюий, Република Франция, в която са преразказани фактите по начина, по който са се осъществили според въззивника, без да са посочени конкретни нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. В молба - уточнение пълномощникът адвокат Г. Д. изтъкнала, че решението е постановено в нарушение на нормите, обезпечаващи неговата валидност, 1 допустимост и правилност.

Допуснати били съществени процесуални нарушения - на ответника не били връчени допълнителната искова молба и проектодоклада, и не бил редовно призован за единственото съдебно заседание по делото. Решението било постановено при неизяснена фактическа и правна страна на спора, тъй като ответника бил лишен от възможността да вземе активно участие в процеса. Не били обсъдени възраженията на ответника по основанието и размера на исковата претенция, както и относно неизпълнението на договора. Ищецът не доказал точно, качествено и в срок изпълнение на задълженията си, което се установявало от кореспонденцията между страните по повод откритите несъответствия на част от оптичните детайли, като рекламацията била приета от ответника.

Съдът погрешно приел, че правопогасяващото възражение на ответника не е предмет на делото - липсвало произнасяне относно предпоставките за прихващане. Съдът не формирал собствени изводи за разрешаването на спора, а възпроизвел в решението исковата и допълнителната искова молба.

Молбата е решението да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност - да бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена като погасена чрез прихващане с насрещно вземане на ответника.

Ответникът по въззивната жалба „НИК 2000“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като недопустима - подадена след изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Решението било получено от ответника на 3.03.2023 г., а жалбата постъпила в деловодството на съда на 21.03.2023г.

Съображенията в подкрепа на неоснователността й са следните. Несъстоятелни били твърденията за нарушение на процедурата - ответникът не само получил исковата молба и приложените към нея доказателства, но бил и уведомяван за хода на делото, като всички книжа му били изпращани в превод на френски език. В нито един момент от развитието на производството той не оспорил вземането за неплатена цена, нито пък направил изявление за прихващане с твърдяно от него вземане, за да бъдело то обсъдено. С въззивната си жалба бил предявени за първи път непредявени в първата инстанция претенции за плащане на сумата 36 590 евро, което било недопустимо поради настъпилата преклузия.

Молбата е решението да бъде оставено в сила.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „НИК 2000“ ЕООД - гр. София твърдял, че е бил в трайни търговски отношения с ответника PODEO - Publishing and Design for Optics, SAS - гр. Егюий, Република Франция, като изработвал оптични детайли по негова поръчка. В периода от 16.08.2019 г. до 6.01.2020 г. по поръчки на ответника изработил и му доставил с пратки по куриерска служба оптични детайли, като издал шест фактури на обща стойност 13 105.50 2 евро, падежът на плащането по които бил изтекъл към деня на подаването на исковата молба. До този ден ответникът не извършил плащане на дължимата сума, поради което за ищецът възникнал правен интерес да потърси сумата по съдебен ред.

При така изложените твърдения молбата към съда била да осъди ответника да му заплати на основание чл. 53 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки : 1) сумата 13 105.50 евро, представляваща неплатена цена на доставена стока по фактури № 3211/ 16.08.2019 г., № 3265/24.09.2019 г., № 3286/07.10.2019 г., № 3335/ 5.11.2019 г., № 3389/ 16.12.2019 г. и № 3401/ 6.01.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба - 13.05.2020 г. до окончателното й изплащане ; 2) на основание чл.78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки сумата 5224 евро, представляваща лихва за забавено плащане на главницата по всяка една от фактурите от деня на падежа до деня на подаването на исковата молба.

В писмения отговор ответникът PODEO - Publishing and Design for Optics, SAS - гр. Егюий, Република Франция заявил, че не признава дължимостта на сумата. Към отговора била приложена издадената от дружеството фактура № Clt 19/10/07 от 29.10.2019 г. за сумата 15 410.50 евро, която ищецът дължал, но не бил платил.

В допълнителна искова молба ответникът посочил, че кредитното известие, цитирано в представената от ответника фактура, се отнасяло за фактура № 3102/ 23.05.2019 г., по която отношенията между страните били уредени, а освен това стойността на тази фактура не била включена в предмета на исковата претенция.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът потвърдил отново, че не признава предмета на фактурите, „а именно по отношение на количеството и качеството“, като според него ищецът бил издал фактурите за да не плати сумата по издадената от него фактура.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С исковата молба са представени 8 оферти, отправени от ищеца към ответника за доставка на изработени оптични детайли по поръчката на последния, като възложител и купувач, както следва : 1) № 68343-5 от 12.02.2019 г. по поръчка Clt 18/06/10 от 12.02.2019 г. за елипсовидно огледало 12 броя по 150 евро на обща стойност 1 800 евро ; 2) № 68734 от 12.02.2019 г. по поръчка Clt 19/02/03 от 12.02.2019 г. за пластина 1 - 10 броя по 45 евро на обща стойност 450 евро ; 3) № 45172 от 19.04.2019 г. по поръчка Clt 19/04/03 от 18.04.2019 г. за покритие на : лещи с диаметър 19.05 мм - 175 броя по 3.50 евро на обща стойност 612.50 евро и на лещи с диаметър 12.7 мм - 175 броя по 3.50 евро на обща стойност 612.50 евро ;

4) № 68828 от 26.07.2019 г. по поръчка Clt 19/07/08 от 24.07.2019 г. за прозорец 1 - 2 броя по 600 евро на обща стойност 1 200 евро ; 5) № 68829 от 26.07.2019 г. по поръчка Clt 19/07/03 от 24.07.2019 г. за частичен отразител- 25 броя по 100 евро на обща стойност 2 500 евро ; 6) № 68221-1 от 17.09.2019 г. по поръчка Clt 19/09/03 от 12.09.2019 г. за огледало - 10 3 броя по 120 евро на обща стойност 1 200 евро ; 7) № 68860 от 17.09.2019 г. по поръчка Clt 19/09/04 от 12.09.2019 г. за пластина 1, вариант 2 - 450 евро, пластина 2, вариант 2 - 440 евро, леща 1, вариант 2- 2 броя по 940 евро на обща стойност 1 880 евро ; 8) № 68900 от 29.10.2019 г. по поръчка Clt 19/10/04 от 24.10.2019 г. за детайли от топен кварц : 100 х 40 мм - 2 броя по 400 евро на обща стойност 800 евро и 100 х 25 мм - 4 броя по 210 евро на обща стойност 840 евро.

Представени са и 6 фактури с издател ищеца и получател ответника за следните суми : 1) фактура № 3211/ 16.08.2019 г. на обща стойност 2 105 евро, без включен ДДС за : покритие на леща 19.05 мм - 10 броя по 3 евро- общо 30 евро , покритие на леща 12.7 мм - 10 броя по 3 евро - общо 30 евро по поръчка Clt 19/04/01- мостри, елипса огледало 170х120х25 - 13 броя по 150 евро - общо 1 950 евро по поръчка Clt 19/06/03 и такса изпращане 95 евро. С кредитно известие № 3365/ 27.11.2019 г. е сторнирана сумата 199.50 евро. ; 2) фактура № 3265/ 24.09.2019 г. на обща стойност 3 095 евро, без включен ДДС за : огледало Зеродур - 10 бр. по 120 евро, общо 1 200 евро по поръчка Clt 19/09/03 и елипса огледало - 12 бр. по 150 евро, общо 1 800 евро по поръчка Clt 19/06/03 ; 3) фактура № 3286/ 7.10.2019 г. на обща стойност 3 745 евро, без включен ДДС за : частичен отразител - 25 бр. по 100 евро, общо 2 500 евро по поръчка Clt 19/07/03 , прозорец - 2 бр. по 600 евро, общо 1 200 евро по поръчка Clt 19/07/08 и такса изпращане 45 евро. С кредитно известие № 3364/ 7.10.2019 г. е сторнирана сумата 2 500 евро за 25 броя частичен отразител. ; 4) фактура № 3335/ 5.11.2019 г. на обща стойност 485 евро, без включен ДДС за : пластина 1 - 10 бр. по 45 евро, общо 450 евро по поръчка Clt 19/08/01 и такса изпращане 35 евро. ; 5) фактура № 3389/ 16.12.2019 г. на обща стойност 3 295.57 евро, без включен ДДС, за : прозорец 100х25х2.5 - 4 бр. по 210 евро, общо 840 евро и прозорец 100х40х2.5 - 2 бр. по 400 евро, общо 800 евро по поръчка Clt 19/10/04 и такса изпращане 45 евро. ; 6) фактура № 3401/ 6.01.2020 г. на обща стойност 4 690 евро, без включен ДДС, за : елипса огледало - 12 бр. по 150 евро, общо 1 800 евро по поръчка Clt 19/06/10G , пластина 1 - на стойност 450 евро, пластина 2- на стойност 440 евро, леща 1- 2 броя по 940 евро на обща стойност 1 880 евро, всички по поръчка Clt 19/09/04 и такса изпращане 120 евро.

С отговора на исковата молба ответникът представил фактура № Clt 19/10/07/ 29.10.2019 г. на обща стойност 15 410 евро, без включен ДДС, за : елемент 1 - несъответстващо покритие на леща ZnSe диаметър 12.7 мм - 143 броя по 59.50 евро - общо 8 508.50 евро и елемент 2 несъответстващо покритие на леща ZnSe диаметър 19.05 мм - 116 броя по 59.50 евро - общо 6 902 евро. Посочено е, че количествата са въз основа на кредитно известие № 3201/ 6.08.2019 г. на ищеца.

С допълнителната искова молба ищецът представил кредитно известие № 3201/ 6.08.2019 г., с което била сторнирана сумата 777 евро (покритие на леща 19.05 мм - 116 броя по 3 евро, общо 348 евро и покритие на леща 12.7 мм - 143 броя по 3 евро - общо 429 евро).

Кредитното известие било издадено по фактура № 3102/ 23.05.2019 г. на обща стойност 5 226 евро, без включен ДДС за : елиптично огледало - 12 бр. по 150 евро, общо 1 800 евро по поръчка Clt 18/06/10 ; покритие на леща 19.05 мм - 175 броя по 3 евро, общо 525 евро и 4 покритие на леща 12.7 мм - 176 броя по 3 евро - общо 528 евро по поръчка Clt 19/04/01 ; свидетел 1 ZnSe мм - 40 броя по 37 евро - общо 1 480 евро по поръчка Clt 19/04/02 ; плака 5 6 броя по 66.50 евро - общо 399 евро и плака 6 - 6 броя по 66.50 евро - общо 399 евро по поръчка Clt 18/12/04 и такса изпращане 95 евро.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Правният спор е повдигнат във връзка с уреждането на отношенията между търговски дружества, чиито „места на дейност са в различни държави, когато те са договарящи държави“, по смисъла на чл. 1, ал.1, б. „а“ от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, съставена във Виена на 11.04.1980 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 5.05.1992 г., в сила за България от 1.08.1991 г.), поради което приложимото право е в разпоредбите на тази конвенция.