Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 8 от 27.01.2022, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Наказателно дело от общ характер 212/2021
Вид
Протоколно определение № 8
Подписан
27.01.2022
В сила
11.02.2022
Състав
Людмил Петров Хърватев, Ана Аврамова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№8 гр. Силистра, 26.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Съдия:

Ана Аврамова

Съдебни

Галина Маринова Панева заседатели: Гергана Атанасова Иванова

Драгомир Милков Маринов при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова и прокурора Св. Г. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Ана Аврамова Наказателно дело от общ характер № 20213400200212 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ВНОСИТЕЛ: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИЛИСТРА – р.пр. явява се ПРОКУРОР С.Т..

ПОДСЪДИМ: З. ОСМ. ЮС. – редовно призован на основание чл.180, ал.2 от НПК, чрез защитника, чрез съпругата му, сестра му и родителите му, не се явява.

ЗАЩИТНИК: АДВОКАТ Т.И. Р. – редовно призован, явява се лично.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОР - Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Р. – Не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото. данов като частен обвинители гражднаски ищец приет от съда от днес СЪДЪТ счита, че не са налице пречки за даване ход на делото, поради 1 което и на основание чл.247г ал.1 т.1 пр.второ вр. чл.269 ал.3 т.3 НПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Разясняват се на страните правата им на отводи срещу състава на съда съдебния секретар, прокурора и защитниците.

ПРОКУРОР – Нямам възражения по състава.

АДВ.Р. – Нямам възражения по състава.

Пристъпва се към обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОР

– Уважаеми съдии, уважаеми съдебни заседатели, настоящото разпоредително заседание по въпросите в чл.248, ал.1 от НПК, считам следното:

Подсъдно е делото на съда, безспорно.

Считам, че има основания за спиране на наказателното производство и това основание е чл.25, ал.1, т.2 от НПК, което гласи, че: „Наказателното производство се спира, когато разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило за разкриване на обективната истина“. По този въпрос, призовавам съда да се произнесе, след като изслуша становището на защитата.

Представям Ви едно извлечение от официалния сайт на Интерпол, от което е видно, че към вчерашна дата подсъдимият се издирва по каналите на Интерпол, включително с издадена ЕЗА. Това издирване отдавна е започнало, продължава и към настоящия момент, не е известно къде е подсъдимият.

Никоя власт в държавите членки на Интерпол, не знае къде е този човек. Ние дори не знаем, дали е жив.

По т.3 – Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване 2 процесуалните правата на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. По тази точка моето становище е следното: Да, донякъде би могло да се мисли и за това. Така искам да се изразя, като моля съда да спре вниманието си на едно Постановление на АП, с което разпореди на ОП Силистра да внесе делото в съда и отмени Постановлението за спиране.

Постановлението за спиране беше на същото основание, че обвиняемият не знае за това наказателно производство. Той не бил никога призован, той е привлечен като обвиняем със съставяне на Постановлението за привличане, но никога това постановление не му е било предявено по реда на чл.219, защото той се е укрил. Ние от тогава го търсим, но той не знае за настоящото наказателно производство. Неговите защитници знаят, обаче самият той не знае. Аз не мога Ви да кажа дали адв.Р. има връзка с него, дали всеки ден комуникира с него. Това не е законовия способ да се установи дали обвиняемият знае за настоящото наказателно производство.

Моля, това Ваше определения, което ще следва да прецените дали ОПСилистра, изпълнявайки разпорежданията на по – горен прокурор, който отмени Постановлението за спиране е действал законосъобразно, внасяйки този обвинителен акт в съда.

Моето скромно мнение е, че това досъдебно производство трябваше да стои спряно в Прокуратурата до издирването на обвиняемия или до изтичане на давността. Пак казвам, това е само и защото, обвиняемият не е уведомен, че спрямо него протича наказателно производство. Това може да стане само и единствено, ако той се беше подписал, че е получил призовка, оттам - нататък явяването му би могло да се игнорира, ако той беше надлежно уведомен.

Казвайки донякъде, преди малко в своето становище, относно допуснато ли е процесуално нарушение, съдът желая да се произнесе по тези аргументи, свързани с това, накърнено ли е правото на защита на обвиняемия въпреки, че той е упълномощил защитник и т.н., но той не е участвал, той никога не е получавал призовка и по никакъв начин не се е явявал пред органите на досъдебното производство. Едно Ваше решене за това, че принципно е възможно протичане процедурата – задочно, би обрекло на неуспех развитието на наказателното производство. При евентуалното осъждане на подсъдимия, той би могъл по всяко време, след като биде осъден, след като разбере за присъдата или пък неговите защитници, да 3 поискат възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 423.

Този текст е безусловен, но аз ще каже, че ВКС винаги възобновява наказателното производство и отменя и най – хубавата, с най- блестящите мотиви, защото подсъдимия, не е участвал и е задочно осъден, без да има хабер, че срещу него има наказателно производство.

По т.6 - взети мерки за процесуална принуда. На практика, мярка за неотклонение не е взета поради това, че обвинението желаеше този човек да бъде изправен съда и да бъде преценена възможността за постоянното му задържане с мярка „задържане под стража“. Сега е налице само една Заповед 72 ч. задържане. Разбира се, Вие в това производство няма как да вземете мярка, защото мярката също изисква личното участие на обвиняемия.

Процедурата на хабес корпус, залегнала е в Европейската конвенция за защита правата на човека, няма как да бъде спазена, ако човека го няма.

Искане за събиране на нови доказателства. Имам искане, да изискате от ОС - гр.Бургас НОХД №721/2013г. Това е свършило наказателно производство, по което присъдата е изтърпяна. То има значение за настоящия съдебен процес.

В приложението към обвинителния акт, в списъка на лицата за призоваване съм посочил за пълнота всички свидетели разпитани на досъдебното производство. За част от свидетелите мисля, че не биха дали никаква светлина по въпроса, имали извършено от подсъдимия З.О. деяния, престъпление ли е то или т.н. Техните показания по – скоро касая дейността на другия участник, който вече е осъден. Говоря за свидетелите – И. И., Н. К., С. Н., Т. В., А. В.. Тези лица са разпитани в присъединеното досъдебно производство. Нямат отношение, според мен. Ако съдът все пак реши да ги призове, да ги призове. Аз към тях, няма да имам въпроси.

Свидетелите посочени в обвинителния акт от №7 до 10, не мога да отговоря дали показанията им са относими към предмета на делото.

Свидетелите Ф. А. и М. М. желаем да бъдат разпитани, тъй като за нас е важно къде са намерени изгубените им документи за самоличност. Те са намерени в жилището, което е обитавал подсъдимия, където са намерени и наркотичните вещества.

Освен посочените от мен, държа другите свидетели да бъдат призовани и разпитани.

4

Може да приемете, че свидетелите В. В., Д. М., В. В. и Т. П. не внасят някаква яснота, относно фактите и са разпитвани, но от техните разпити не са установени релевантни за обвинението обстоятелства и аз считам, че е безпредметно да ги разпитваме за неща, които нямат връзка с делото.

АДВ.Р. – Уважаеми Окръжни съдии, съдебни заседатели, във връзка с Определението на ВКС става ясно, че делото, с този обвинителен акт трябва да бъде разгледано от СсОС.

Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Първо, защото наказателното производство се дели на досъдебна и съдебна фаза и по – скоро хипотезата, която е разписа в закона, свързана с това, че може да бъде спряно производството е по – скоро на досъдебната фаза, както е направено от колегата. Считам, че един път внесен обвинителен акт, с който е съзиран почитаемия съдебен състав, това е неприложимо и делото следва да бъде разгледано, още повече, че сме в условията на задочно разглеждане, където има и процедура по разпитване на даден подсъдим, чрез видеоконферентна връзка. Лошото е, че за пореден път се случва така, да не се уважава вътрешното убеждение на даден магистрат.

Разбирам го напълно и нямам абсолютно нищо против. Проблемът идва от Апелативната прокуратура. Но така или иначе, аз не виждам основания за спиране на наказателното производство.

По – големият проблем, аз виждам в обвинителния акт и то не са едно или две, а множество тежки нарушения на правото на защита, които са свързани с гарантиране именно на тези права. Това е така защото тогава, когато има обвиняемо лице, прокуратурата в досъдебната фаза е властелинът на това производство, в случаят 10 години. За 10 години прокуратурата е могла да събере всевъзможни доказателства и тогава, когато трябва да бъде внесен един обвинителен акт в съда, тогава прокуратурата в пълен мащаб, най – подробно в този обвинителен акт трябва да напише всички релевантни факти и обстоятелства на базата, на които се внася това обвинение. Тук в случая говорим за най – тежкото обвинение. Не трябва да има никакви разминавания, никакви неясноти, всичко трябва да бъде изрядно.

Обвинителния акт се дели на обстоятелствена част, казано на по прост език едно съчинение – кой къде е ходил, какво е направил, кога , с кой.

5

Тогава, когато се вмъкнат всички тези обстоятелства в обстоятелствената част, всички подлежи на доказване, т.е. като започнем от страница №1 до страница №5, всичко това, с което прокуратурата е решила да Ви сезира, подлежи на доказване в откритото съдебно следствие, тъй като ние имаме правото да се защитаваме.

Ще маркирам накратко някой от нещата, които категорично минират правилното развитие на този процес.

Първата неяснота, записано е: “През пролетта на 2012г. обв.Ю. и св.П. отишли за около четири дни в Р Турия“. Самият факт, че не е конкретизиран периода означава, че, а това е твърдение на прокуратурата, че той отишъл в Турция за да ги прави тези неща, означава, че ако Вие не уважите това искане и само тогава ще продължа нататък, че следващият път трябва да ми допуснете 50 свидетеля за всеки един ден от началото на пролетта, в който аз да докажа, че моят доверител изобщо не е ходил в това време в Турция. Ако не ги допуснете, нарушавате правото му на защита. Прокурорът го твърди това нещо. За коя пролет става въпрос? За астрономическата ли? Ако предположим, че е за нея, трябва за всеки един ден, ще трябва да се докара свидетел, за да Ви докажа аз, че този човек с този П., изобщо не е ходил в Турция.

По – нататък, страница 2 „края на юли 2012 година, същите двама пътуват за Холандия, където св.П. е получил от доверителят ми сим карта, който е била у П., когато е бил задържан по - късно“, изобщо не е посочено кога става това. Има отново неяснота. Как се доказва това нещо и как ние се защитаваме срещу такива неясноти? Аз лично, не виждам как.

По – нататък, занимавайки се с твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт има множество, други разминавания, други неясноти, но ще маркирам най – важните, които са свързани разбира се с тълкувателно 2/2002.

Не мога да разбера по какъв начин, от една страна в самия диспозитив на обвинението по 242, ал.4 от НК за 3,524 кг., на стойност 105 000лв. се твърди, че е в особено големи размери, а по обвинението по чл.354а от НК за 5 кг. се твърди, че е в големи размери. Логически, аз не виждам как се прави този извод. Всеки път, когато се повдига обвинение за големи и особено големи размери, знаете, че това е свързано с размера на работната заплата и това трябва да бъде посочено в обвинителния акт. Това не е посочено в 6 обвинителния акт – към коя дата, защо, колко са били работните заплати, за да се твърди и вменява някаква отговорност на моят доверител. Това също следваше да се вмъкне от прокуратурата в обвинителния акт, за да можем да се ориентираме.

Отделно от това, винаги когато се внася обвинителен акт, диспозитива трябва да отговаря и на това съчинение, тази обстоятелствена част. В диапозитива, в края, незнайно за мен защо, за обвинението по чл.242 от НК, е вмъкната сумата от 3 000 евро. В обстоятелствената част на обвинителния акт няма нито една дума за предлагане на 3000 евро. Ако прокуратурата твърди, че моят доверител е предлагал някаква сума, трябваше да посочи кога и къде, а не в диспозитива да се вмъква нещо, защото ние не се защитаваме срещу диспозитив, ние се защитаваме срещу фактите, които са описани в обстоятелствената част, другото е преписване на нормата от закона.