Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 310 от 03.05.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 332/2023
Вид
Решение № 310
Подписан
03.05.2023
В сила
11.10.2023
Състав
Ивайло Асенов Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Русе, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520200332 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. И. П., чрез адв. М. Р. подадена срещу наказателно постановление № BG28052022/4000/Р8-607 от 21.11.2022г., издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и несправедливост на наложеното административно наказание. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че при съставянето на АУАН, органът установил нарушението не се е легитимирал със заповед, удостоверяваща правото му да извърши проверката, че е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като наказателното постановление е изведено и изпратено повече от един месец преди изпращането му. Във връзка с материалната законосъобразност на АУАН се развиват съображения, че същият не съдържа определени законови реквизити за неговото съдържание, а именно по чл. 42, т. 4 и т. 9 ЗАНН, тъй като липсва 1 описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, тъй като чл. 179, ал. 3а ЗДвП препраща към Закона за пътищата, където алтернативно са дадени хипотези за неправилно отчитане и се налага да се конкретизира в коя от тях се изразява извършеното нарушение, което в случая не е направено, както и че в АУАН не са посочени общата техническа допустима максимална маса на пътен състав и брой на осите, които са били установени в момента на извършване на твърдяното нарушение и не са описани доказателствата и тяхното съдържание и всичко това е накърнило правото на защита на наказаното лице за бъде запознато, какво точно административно нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си. На следващо място се посочва, че е допуснато нарушение, тъй като административнонаказващия орган не е разполагал с процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства в наказателното постановление, непосочени в акта и във връзка, с които жалбоподателят не е могъл да упражни правата си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, а в случая в наказателното постановление са описани допълнителни обстоятелства, извън посочените в АУАН – броят на осите. Посочва се, че в в АУАН и НП са посочени различни часове на извършване на твърдяното административно нарушение и това съставлява съществено процесуално нарушение, както и че е налице пълно противоречие между словесното описание на нарушението и нарушената материалноправна разпоредба. По същество на спора се твърди, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, тъй като е изпълнил задължението си да заплати такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 ЗП и нарушение не е осъществено от субективна страна, тъй като водачът е управлявал автомобила със съзнанието, че пътната такса е заплатена посредством използваното бордово устройство, с което е оборудвано процесното ППС по силата на сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД. На последно място се твърди, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като не са изложени мотиви относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната от него жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. редовно призован, не се явява и не се 2 представлява.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност и недоказаност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излагат подробни доводи, за доказаност на нарушението и липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Развиват се подробни съображения за неоснователност на ангажираните с жалбата твърдения, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП и досежно липсата на виновно поведение, тъй като в случая водачът не е въвел в бордовото устройство коректният брой оси, каквото задължение той е имал, съгласно приложената инструкция за употреба на бордовото устройство, което именно е и причината за незаплащане на дължимата пътна такса. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол акт, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Адмистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на АУАН № BG28052022/4000/Р8607/28.05.2022г., за това, че в качеството му на водач на ППС, с рег. № Р 04 05 КР, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, управлява посоченото ППС, което попада в категорията ППС за 3 което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на 27.05.2022г., в 06:50:11 часа на път № І-5, отсечка 25+914, засечено с устройство с идентификатор № 40341.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП АУАН бил подписан без възражения и такива не са били депозирани, и в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление при същите факти и правна квалификация на деянието, както приетите за установени с АУАН, като на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и наказателното постановление, са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл.

57, ал. 1, т . 5 и т. 6 ЗАНН.

Видно от съдържанието на АУАН, в същия е посочено, че жалбоподателят е управлявал ППС с рег. № Р 04 05 КР, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12 т./, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, 4 които факти е прието, че осъществяват състава на нарушението по чл. 179, ал.

3а ЗДвП.

По делото няма спор, че именно жалбоподателят е бил водач на процесното ППС и че в същото е било монтирано бордово устройство, което е генерирало данни през целият път на движение, по реда, предвиден в Наредбата по чл. 10, ал. 7 ЗП.

В наказателното постановление, за разлика от АУАН, вече е привнесен факт, касаещ изпълнителното деяние, а именно, че се касае за заплатена такса за ППС с две оси, а реално превозното средство е било с пет оси и се касае не за изцяло неплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, а за неправилно определена такава и заплатен по-нисък размер на същата, но отново, както и в АУАН е посочен единствено и само резултатът - управление на ППС, за което не е заплатена дължимата такса, но както и в АУАН не се съдържат, каквито и да е фактически твърдения, какво точно е извършил или не е извършил водача на ППС от възможностите, които му предоставя закона и задълженията, които са му вменени и на какво конкретно негово действие или бездействие се дължи установената разлика в таксата, във връзка в броя оси, за които е заплатена таксата и тези с които реално се е движило превозното средство, което съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в наказателното постановление отново липсва точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а са посочени единствено и само последиците от нарушението - незаплатена пътна такса, но не и конкретно деяние, а именно действие или бездействие от страна на субекта на нарушение, посредством което е осъществен и състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Именно АУАН е този, който установява нарушението и е извън правомощията на административнонаказващия орган за първи път в наказателното постановление, да приема за осъществили се нови фактически положения, различни от тези съдържащи се в АУАН, които от своя страна установяват съвсем различна фактическа обстановка.

Конкретните действия, които е имал задължение водачът да извърши и не е извършил, за първи път са въведени от страна на наказващия орган едва в хода по същество, където процесуалния представител на наказващия орган вече конкретизира, че жалбоподателят не е въвел в бордовото устройство коректния брой оси, каквото задължение той е имал, съгласно приложената 5 инструкция за употреба на бордовото устройство, което именно е и причината за незаплащане на дължимата пътна такса. Именно тези факти е следвало да намерят отражение в АУАН и издаденото въз основа на него НП, а не следва същите за първи път да се въвеждат в производството по обжалване на наказателното постановление, тъй като същите касаят именно съществен елемент на нарушението от обективна страна и по тези факти, наказаното лице не се е защитавало в хода на проведеното административнонаказателно производство.

В оспореното наказателно постановление, приетите за осъществили се факти от обективната действителност също са субсумирани като нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, съгласно, която разпоредба, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Посочената норма обаче е санкционна и същата не съдържа в структурата си диспозиция, досежно конкретни задължения на адресата на нормата, а такова правило за поведение се съдържа в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП доколкото със същата е вменено задължение на водач на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Касае се за неправилна квалификация на нарушението, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, което от своя страна, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, доколкото неправилно е издирена и приложена съответстващата на приетите за установени факти от обективната действителност, правна норма, сочеща състав на административно нарушение, което от своя страна се е отразило негативно на 6 правото на защита на наказаното лице и съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, поради допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в производството по обжалване на наказателното постановление.