Решение № 420 от 20.05.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Благоевград, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20231210102476 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х.

М., чрез юрк. Е. Ц., против Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Симитли, ул. Димитър Благоев № 16, вх. Б, ет. 1, ап. 2, като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр. основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Симитли, ***, вх. Б, ет. 1, ап. 2 дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х.М., чрез юрк. Е. Ц., сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 154/2023г., а именно сумата в общ размер от 328,21лв., формирана както следва : Главница по Договор за паричен заем № 4250269 в размер на 300,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за паричен заем 4250269_ec в размер на 15,24 лв. за периода от 11.09.2021 г до 27.11.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем 4250269_ec в размер на 13,57лв. за период от 11.09.2021г. до 05.04.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се сторените разноски.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 154/2023 г. по описа на Районен Съд - Благоевград и била издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че на 01.09.2021 година Л. Л. Т., ЕГН ********** е сключил Договор за паричен заем № 4250269_ec с И.

А. М., по силата на който е получил сумата от 300,00 лева, срещу което се съгласил да заплаща 12 броя вноски от по 34,00 лв. в срок до 24.11.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Сочи се, че е бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,35 %. Сочи се, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 4250269_ec на 01.09.2021 г. по безспорен начин е установен сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди се, че Договор за кредит не е сключен в противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК и същият е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че в чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че ответникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди се, че ответникът е сключил на 01.09.2021година Договор за предоставяне на гаранция с дружеството Файненшъл България ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - И. А. М. АД и да отговаря пред И.

А. М. АД солидарно с Л. Л. Т., ЕГН ********** за всички задължения по Договора за кредит с И. А. М. АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне гаранция дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от И. А. М. АД. Навежда се, че на 31.03.2022г. година Файненшъл България и Л. Л. Т., ЕГН ********** са сключили договор за гаранция, по силата на който Файненшъл България се е задължило спрямо И. А. М. за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит, с подписването на същия, заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заеманата сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума, като ответникът Л. Л. Т., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Навежда се, че И. А. М. АД е поканило Файненшъл България ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Л. Л. Т., ЕГН ********** по Договора за кредит. Сочи се, че Файненшъл България ЕООД е изпратило уведомление, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Файненшъл България ЕООД. Твърди се, че на 04.06.2021г. Файненшъл България ЕООД е погасило дължимите от Л. Л. Т., ЕГН ********** на И. А. М. АД суми, както следва : 1. Главница в размер на 300,00 лева по Договор за паричен заем; 2. Договорна лихва в размер на 15,24 лева, считано от 11.09.2021г. до 27.11.2021г.; Дължима се лихва за забава в размер на 13,57 лева, изискуема по повод чл. 8 от Договора за паричен заем страните, където страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава за период от 2

11.09.2021г. до 27.11.2021г. Сочи се, че Файненшъл България е изпълнило задълженията си към Л. Л. Т., ЕГН ********** по Договора за предоставяне гаранция. Сочи се, че на 05.04.2022г. Файненшъл България ЕООД е уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на гаранция, за встъпването на Файненшъл България ЕООД в правата на кредитора И. А.

Мениджмънт АД. Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за паричен заем на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, като ответникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022 г. Ако бъде прието, че уведомяването на ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то се иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на ответника чрез назначения му процесуален представител на 16.09.2024 година. В указания от съда едномесечен срок ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорван сключването на договор за паричен заем с „И. А.

Мениджмънт" АД и на договор за предоставяне на гаранция с дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, но се твърди, че двата договора са нищожни.

Не се оспорват твърденията за сключването на договор за паричен заем с „И. А.

Мениджмънт" АД и на договор за предоставяне на гаранция с дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като се твърди, че и двата договора са нищожни.

Оспорва се твърдението, че „гарантът" „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" АД е платил на заемодателя „И. А. М." АД задълженията на Л. Л. Т. по договора за паричен заем и че е встъпил в правата на кредитора. Сочи се, че към връчения им екземпляр на исковата молба липсва договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г., макар да е описан като приложен като доказателство към исковата молба. Ако е сключен договор за прехвърляне на вземания, то се оспорва настъпването на целените с него правни последици. Оспорва се и твърдението, че ответникът е бил уведомен за цедирането на вземанията, поради което договорът за прехвърляне на вземания, ако такъв в действителност е сключен, не е породил действие спрямо него. Прави се възражение за нищожност на договора за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция. Сочи се, че не са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че в договора 3 за паричен заем формално е посочено, че ГПР е в размер на 45,53 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Сочи се, че в договора липсва методика на формиране на ГПР по кредита, включително базова такава, за това кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, като поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Сочи се, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е свързано лице с кредитора по договора за заем - видно от справка в търговския регистър едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е заемодателят „И. А. М." АД.

Двете дружества имат идентични седалище и адрес на управление. Сочи се, че двата договора (за паричен заем и за предоставяне на гаранция) са сключени в един и същи ден.

Тази свързаност според ответника обуславя извода, че разходът за възнаграждение в полза на „гаранта" е известен на заемодателя, и че всъщност не може да става въпрос за никакво обезпечаване на вземания, а единствено за схема, чрез която кредиторът да получи от потребителя допълнително възнаграждение и да заобиколи законовите правила, даващи защита на потребителите. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изискващи посочването по ясен и разбираем начин на годишния процент на разходите по кредита и размера на общата сума, дължима от потребителя. В случая се сочи, че тези величини формално са посочени, но неточно, без да отразяват техния действителен размер. Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която изисква действителният размер на ГПР да не надвишава с повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Сочи се, че неспазването на посочените разпоредби води до пълна недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, а не до частична недействителност на отделни договорни клаузи. Твърди се, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, не е титуляр на каквито и да е вземания спрямо Л. Л. Т. поради изложените съображения за нищожност на договора за паричен заем, на договора за предоставяне на гаранция и поради липсата на суброгация в правата на кредитора, което обуславя нищожност на договора за прехвърляне на вземанията поради невъзможен предмет-чл. 26, ал. 2, пред. 1 ЗЗД. Дори да се приеме, че не е налице нищожност на договора за прехвърляне на вземания на посоченото основание, се твърди, че той не може да породи целеното правно действие поради известното принципно положение в гражданското право, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава (nemo dat quod non habet). Оспорват се твърденията, че Л.

Л. Т. е уведомен за извършената цесия, като се сочи, че не са представени каквито и да доказателства в подкрепа на това твърдение.

С Определение № 2186/30.10.2024г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.