Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1235 от 24.09.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4072/2024
Вид
Решение № 1235
Подписан
24.09.2024
В сила
18.10.2024
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139 ал. 5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139 ал. 5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал.2 · Закон за пътищата
  • чл. 10а, ал.7 · Закон за пътищата
  • чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 82 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. Пловдив, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330204072 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш № 8504400035, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ Национално Тол управление, с което на „Ремстрой- ИТД“ ЕООД, на основание чл. 139 ал. 5 и ал.6 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева. С жалбата си моли електронният фиш да бъде отменен. Излага съображения. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

А., който поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юриск. И., която оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 06.01.2021г. в 15.08 часа е установено процесното нарушение с ППС Лек автомобил рено канго, с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 1982, брой оси 2, категория ППС, евро 4, в община Марица, по път 64 км 45+ 850, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 64 км 45+ 850 Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш.

Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице.

Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два видаобикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК). В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност- чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН); Изпълнителна давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията 2 на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание.

От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл.

82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд.

Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предхония член. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за наказанието в глоба и лишаване от права. В конкретния случай, нарушението е извършено на 06.01.2021г. Изтекла е обикновената преследвателска давност на 07.01.2024г., предвид което наложеното наказание е погасено по давност, поради настъпила погасителна давност.

Цитираното съдържание на ЕФ не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и по-конкретно на формата на изпълнителното деяние. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

В процесния случай тези стандарти не са достигнати. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП в страната се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Винетната такса по смисъла на 10, ал.1, т.1 от ЗП е приложима спрямо МПС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона ( чл. 10а, ал.7 от ЗП) и дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. За МПС с технически 3 допустима максимална маса над 3,5 тона (чл. 10б, ал.3 от ЗП) е приложима тол таксата по смисъла на чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, заплащането на която позволява изминаването на определено разстояние по пътната мрежа.

Съгласно чл. 10б, ал.4, вр. ал.1 от ЗП размерът на дължимата тол такса се определя на база реално декларирани от собственика или ползвателя тол данни, относими към три категории обстоятелства: реално изминатото разстояние, особеностите на пътния участък и характеристиките на МПС.

Декларирането на тол данните може да бъде извършено по три алтернативни метода, като те са изброени в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние:

-чрез закупуване на маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние;

-по реда на чл. 13 от Наредбата чрез предаване на тол данни с помощта на монтирано в МПС бордово устройство (т.7 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР);

-по реда на чл. 14 от Наредбата чрез предаване данни за относно географското позициониране и изминатото разстояние с помощта на монтирано в МПС "Устройство за спътниково позициониране" (т.8 от ДР на Наредбата) и сключен договор с лице, което е доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние (УЕСТИР).

Доколкото определянето на дължимата тол такса е предпоставено от получаването от АПИ на необходимите тол данни, то осъществяването на един от трите алтернативни метода за отчитане е вменено в основно задължение, както на водача, така и собственика/ползвателя на МПС. Според чл. 139, ал.7 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения (по чл. 13 или 14 от Наредбата за предаване на тол данни чрез бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключен договор с лице доставчик на УЕСТИР) по установяване на изминатото 4 разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице (найчесто това ще е собственикът/ползвателят на МПС, доколкото именно той има интерес от това, за да не бъде ангажирана неговата собствена отговорност).“ От друга страна, според чл. 102, ал.2 ЗДвП: „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство ( за закупуване на маршрутна карта или за деклариране на тол данни по чл. 13 или 14 от Наредбата). Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Санкцията за нарушение задълженията на водача по чл. 139, ал.7 от Наредбата е предвидена в чл. 179, ал.3а от ЗДвП, според която норма: „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние (по чл. 13 или 14 от Наредбата за оборудване на МПС с функциониращо бордово устройство/ устройство за спътниково позициониране и сключване на договор с лице доставчик на УЕСТИР), съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Санкцията за изпълнение на задължението на собственика/ползвателя е уредена в чл. 179, ал.3 ЗДвП, според която: Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

По отношение на състава на нарушение, когато е следвало да бъде закупена електронна винетка, е достатъчно само да бъде отразено това ново съдържание на задължението.

При задълженията по повод заплащането на тол такса обаче следва да 5 бъдат предвидени нови състави на административни нарушения.

Относно нарушението по чл. 179, ал.3 ЗДвП изрично следва да се отбележи, че деянието ще е съставомерно, ако необходимите тол данни не са достигнали до АПИ по нито един от алтернативните механизми-чрез маршрутна карта или чрез изпълнение на задълженията по чл. 13 от 14 от Наредбата (договор с доставчик на УЕСТИР и снабдяване на МПС с изправно техническо устройство). От гореизложеното разграничение в приложното поле е видно, че за да може да се направи правилната преценка дали нарушението е съставомерно следва да бъде очертана и причината за това, която причина се явява и релевантната форма на изпълнителното деяние.

Следва да се отбележи и, че санкционната норма на чл.179 ал.3 от ЗДвП предвижда наказание глоба единствено за ППС над 3.5 тона, какъвто процесният автомобил не е.

Съдържанието на употребения в ЕФ термин „…според категорията на пътното превозно средство.“ е разкрито в чл. 25 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. От посочената разпоредба е видно, че конкретният размер на дължимата тол такса зависи от шест категории обстоятелства:

-вида на МПС: дали е товарно или за превоз на пътници;

-броя оси на МПС;

- общата технически допустима максимална маса на МПС;

-екологичната категория на МПС от Евро 1 до Евро 6;