Решение № 615 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002103467 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М., чрез адвокат Г.

К., срещу решение № 435 от 05.04.2023 г. по гр. д. № 20225300503295/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260442 от 13.08.2022 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 260467 от 12.10.2022 г. и допълнено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 260819 от 08.11.2022 г., по гр. д. № 2904/2019 г., в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. М., одобрени със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1664 кв.м, с адрес на поземления имот: [населено място], общ. М., [улица], номер по предходен план: 509, кв. *, парцел *-*, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, която да се извърши между: Н. Д. М., Т. Д. М., К. И. М., В. Н. М., Е. Н. М., при делбени квоти, както следва: 6/48 ид. ч. за Н. Д. М., 6/48 ид. ч. за Т. Д. М., 22/48 ид. ч. за К.

И. М., 7/48 ид. ч. за В. Н. М. и 7/48 ид. ч. за Е. Н. М..

С определение № 2031 от 24.04.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, съдът е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на оплакванията по въззивната жалба, доводите и възраженията на страните, и да изложи мотиви по съществото 1 на спора, за проверка дали по него въззивното решение не противоречи на приетото в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 60299/18.08.2022 г. по гр. д. № 236/2021 г. на ВКС, IV г. о.

Жалбоподателите считат въззивното решение за неправилно, тъй като Окръжен съд – Пловдив е оставил без внимание твърдението им, както и събраните в това отношение доказателства, че процесният имот е бил придобит чрез владение, започнало при разделяне на дворното място, съставляващо парцел *-*, от общия наследодател Н. М. на двамата му синове В. и Д.. Сочат, че въззивният съд неправилно е приел и че между страните липсва спор относно квотите им в съсобствеността. Излагат подробни съображения в подкрепа на възражението си за придобивна давност.

В писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК Н. Д. М. оспорва касационната жалба, като поддържа направените от въззивния съд изводи за неоснователност на направеното възражение за придобивна давност.

Т. Д. М., съгласно подадения от него отговор, счита жалбата за неоснователна.

Н. Д. М. е починал на 12.09.2024 г., като по делото пред ВКС, въз основа на удостоверение за наследници изх. № 10-13-713/1/17.09.2024 г., са конституирани неговите законни наследници: М. Х. М. (съпруга), Х. Н. М. (син) и Е. Н. М. (дъщеря). Същите оспорват касационната жалба.

Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е налице задължителна практика на ВКС - ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, включително визираното от жалбоподателите решение № 60299/18.08.2022 г. по гр. д. № 236/2021 г. на ВКС, IV г. о., съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

В случая във въззивната жалба, подадена от К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М., жалбоподателите са изложили оплаквания, че Районен съд – Пловдив не е обсъдил твърденията им и 2 събраните в тази насока доказателства за извършена приживе делба от страна на Н. В. М., въз основа на която В. М. е започнал да владее (а не да държи) предоставения му имот.

Окръжен съд – Пловдив не е взел под внимание тези доводи, а е приел, че по делото е безспорно обстоятелството, че общият наследодател е предоставил ползването на площта от бившия парцел *, пл. № *, кв. * по отменения регулационен план на [населено място] на синовете си В. М. и Д. М., като В. е ползвал северната част от имота, а Д. - южната част.

Освен това въззивният съд е счел, че между страните не се спори и относно обема права на собственост на всеки един от съделителите, игнорирайки напълно изложените във въззивната жалба съображения (в случай, че не бъде уважено възражението за придобиване по давност) в обратен смисъл. По този начин същият е процедирал в нарушение на цитираната по-горе съдебна практика.

По основателността на касационната жалба:

Пред първоинстанционния съд е предявен от Н. Д. М. срещу З. В. Б., К. И. М., В. Н. М., Е.

Н. М., П. Н. М. и Т. Д. М. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. М., одобрени със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1664 кв.м, както и на построените в него три сгради.

К. И. М., В. Н. М. и Е. Н. М. са оспорили иска за делба, като са направили възражение за придобиване на имота по наследство и давностно владение. Твърдят, че от 1981 г. наследодателят им В. Н. М. завладял целия недвижим имот и сградите в него и владението му продължило до неговата смърт през 1999 г., след което синът му Н. В. М. продължил да владее имотите; след смъртта на Н. М. през 2016 г. съпругата му К. и двете деца В. и Е. продължили да осъществяват владение, вкл. и към подаване на исковата молба.

Видно от нотариален акт № 194/23.04.1970 г., том VІ, дело № 2351/1970 г. за право на собственост върху недвижим имот, придобит по завещание и нотариален акт № 12/23.01.1970 г., том ІІ, дело № 320/1970 г. за собственост на недвижим имот по давност, Н.

В. М. се легитимира като собственик на празно дворно място, състоящо се от 3240 кв.м, представляващо парцел *, пл. № * в кв. * по регулационния план на [населено място], Пловдивски окръг.

Н. В. М. е починал на 05.07.1979 г., като е оставил за законни наследници съпругата си З. Т.

М. и децата си Й. Н. Н., П. Н. М., В. Н. М. и Д. Н. М..

С нотариален акт № 66/29.09.1981 г., том 12, дело № 3739/1981 г. З. Т. М. е прехвърлила на сина си В. Н. М., срещу задължение за гледане и издръжка, 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, представляващ парцел *-* от кв. *, както и 1/2 ид. ч. от построената в него масивна едноетажна, еднофамилна жилищна сграда, застроена на 76 кв.м. Същата е починала на 11.12.1982 г.

В. Н. М. е починал на 27.11.1999 г., като негови законни наследници са: Е. И. М. (съпруга), починала на 20.09.2012 г., и децата му З. В. Б., починала на 18.07.2020 г. и Н. В. М., починал на 29.08.2016 г.

След смъртта си Н. В. М. е оставил за наследници съпругата си К. И. М. и децата си В. Н.

М. и Е. Н. М..

Н. Д. М. и Т. Д. М. са законни наследници (деца) на Д. Н. М., починал на 17.10.1993 г.

3

П. Н. М. е починал на 08.05.2021 г., като негови наследници по закон са: Р. Т. М., Д. П. М. и Д. П. М.. От последните е депозирано писмено становище по делото вх. № 292555/09.12.2021 г., съгласно което те нямат претенции за делбения имот – знаят, че Н. В.

М. определил мястото и къщата да бъдат на В., като още приживе очертал частта от двора, и тази граница продължава да съществува. В., от своя страна, ги оставил на сина си Н.. Между четирите деца на Н. В. М. – П., В., Д. и Й., в нито един момент нямало спор, че този имот е на В..

Съгласно удостоверение от 08.02.1996 г. на Районен съд – Пловдив, с определение № 33/16.02.1996 г. по гр. преписка вх. № 901/1996 г. в особената книга на съда е вписан отказ на Й. Н. Н. от наследството на родителите й Н. В. М., починал на 05.07.1979 г. и З. Т. М., починала на 11.12.1982 г.

Представена е скица № *-26.11.2018 г. на СГКК – [населено място] за поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1664 кв.м, с адрес: [населено място], [улица], с номер по предходен план: 509, кв. *, парцел *-*, и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

От заключенията на назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че от парцел *-* от кв. *, с площ от 3267 кв.м, по отменения кадастрално-регулационен план, са образувани парцели *-* и *-* по действащия регулационен план от 1985 г., с площи, съответно, от 1741 кв. и 1601 кв.м. По кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-36/06.03.2008 г. на изп. директор на АГКК, УПИ *-* от кв. 51 представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1664 кв.м, а УПИ *-* – поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1601 кв.м. Между ПИ с идентификатор *** по КК и УПИ *-* от кв. * има разлика в южната граница, с площ от 77 кв.м (тази част от УПИ *-* е заснета като част от ПИ с идентификатор ***); между ПИ с идентификатор *** и УПИ *-* от кв. * има разлика в южната граница, с площ от 75 кв.м (ирелевантна за настоящия спор).

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. Г. се установява, че северният имот се ползвал от В. М., който със семейството си живеел в жилищната сграда, построена в него.

След това къщата останала на сина му Н., който я поддържал и ремонтирал; сега в нея продължава да живее съпругата му К.. Сестрата на Н. – З., живяла в къщата до 1996 г. Д. М. и синовете му обработвали долния, южен имот, представляващ част от имот с кратък № *.

Между двата имота има телена мрежа, но тя не стига до края.

Свидетелката П. Г. твърди, че К. М. живее в къщата, която преди това била на свекъра й В., а после на съпруга й Н.. Бащата на В. и Д. – К., бил разделил имота си с бразда. По-голямата част дал сина си В., при който да живее и да бъде гледан. След смъртта на В. къщата и дворът останали за сина му Н.. Той стопанисвал, подобрявал, ремонтирал.

Свидетелят Р. Н., син на Й. М., заявява, че помни дядо си Н.. Н. разделил имота си на [улица]с бразда и южния дал на сина си Д., а северния, с къщата – на сина си В.. Браздата минавала покрай гаража, находящ се в сегашния имот с кратък идентификатор *. В. до края на живота си живял в къщата в северния имот; дъщеря му З. се омъжила и напуснала, а в имота останал синът му Н. със семейството си, на когото В. оставил мястото и къщата.

4

Дядото Н. М. дал имоти и на другите си деца.

За заявената приживе от Н. В. М. воля, зачетена от наследниците му, парцел *, пл. № * в кв.

* по регулационния план на [населено място] да се раздели на две след смъртта му и остане в собственост на двамата му синове Д. и В., както и че след смъртта на баща си В. започнал да владее северната част от имота, а Д. – южната, е налице признание от страна на Т. Д. М. и Н. Д. М., направено по гр. д. № 14020/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив (отговор на искова молба, изходящ от Т. М., свидетелски показания на Н. Д. М. в с. з. от 20.02.2019 г.).

Разпечатката съдържа 53 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bc6d384-12c6-4346-a93a-6b68a4660a9e