Решение № 130 от 20.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Стара Загора, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20215500501472 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на „Р.Т.*“ – клон на „М.и.“ ЕАД ***, чрез юрисконсулт Д.С. против решение № 260097 от 28.04.2021г., постановено по гр.дело № 388/2020г. по описа на Радневския районен съд, с което се отменя като незаконосъобразна заповед № 50 от 22.05.2020 г. на инж. М.М., в качеството му на Управител на Р."Т.-*" ***, клон на „М.М.-и.” ЕАД, ***, с която на Д.И.Д. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че следва да бъде отменено като излага подробни съображения. Твърди, че Д.И.Д. като служител в багерната бригада на багер Рс2000 имал задължения по длъжностна характеристика, за които не проявил достатъчно усилия да изпълни. Описва подробно нарушението на задълженията на цялата бригада, вкл. и на Д.Д.. Счита, че наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразно и е за проявената груба небрежност при изпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика на Д.Д., която се дължи на бездействие и недостатъчните усилия, довели до вредоносен резултат.

Моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се 1 постанови друго, с което да се потвърди обжалваната заповед за наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ на Д.И.Д., поради небрежно изпълнение на трудовите задължения, което допринесло за настъпване на имуществени вреди. Претендира разноски, за две инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия.

Въззиваемият Д.И. Д., чрез адв. Й.М., взема становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на събраните по делото доказателства. Намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни. Излага подробни съображения. Предвид установеното по обуславящото гр.д.№ 320/2020г. относно недоказаността на извършеното нарушение при изпълнение на трудовите задължения на въззиваемия през нощната смяна, липсата на причинно – следствена връзка между причинените на работодателя вреди и действията на въззиваемия при изпълнение на трудовите му функции, счита, че съдът правилно приел, че няма извършено нарушение на трудовата дисциплина, а наложеното дисциплинарно наказание е незаконно, поради липса на фактическо и правно основание и следва да бъде отменено.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

Ищецът Д.И.Д. твърди в исковата си молба, че работи по силата на трудов договор № 26/28.03.1996 г. и допълнително споразумение № 214/04.10.1996 г. в „Р.Т.-* на длъжност „механик минни машини на многокофов багер Рс2000 в РТНК 1“, на която длъжност е и към момента. На 04.06.2020г. му била връчена Заповед № 50 от 22.05.2020г. на Управителя на рудника, с която му било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени от него дисциплинарни нарушения. Твърди, че през въпросната нощна смяна- на 24.04.2020 г., когато възникнала авария в „Р.Т.-*“, при която е наранено ГТЛ 1111, в участък РНТК-1 на рудника, изпълнявал задълженията си добросъвестно, не му била давана информация за опасности от аварии и злополуки. Счита, че наложеното наказание е незаконосъобразно, както поради нарушение на императивни процедурни норми на КТ, така и поради липса на фактическо и правно основание за налагане на дисциплинарно наказание – не бил извършил нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 186 КТ, изразяващо се в неизпълнение на трудови функции и нарушение на вътрешните нормативни 2 актове на работодателя.

Моли съда да отмени като незаконосъобразна дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. заповедта за

Ответникът „Р.Т.-*“, клон на „М.М.-и.“ ЕАД твърди в отговора си, че на 24.04.2020 г. в деловодството на „Р.Т.-*“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомявало за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. След получаване на сигнала се предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и плата. Назначената за целта комисия установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находища се в близост до задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди, че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду които бил и ищеца Д.И.Д.. Твърди, че въпреки честите спирания на ГТЛ, заради засечени метали от металдетектора, посочените виновни работници не били потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и натоварена на лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентата и разстилане на земната маса, с цел да се открие въпросната релса.

Поради това релсата преминала и заседнала в бункера, след което преминала през цялата лента и я увредила. Установено било, че размерът на щетата възлиза на сумата от 1 336 100 лв., стойност на ново гумено платно В1800 ЕР2500 с дължина 3100 м, поради нерентабилност на ремонта. Твърди, че била издадена заповед за дирене на ограничена имуществена отговорност от ищеца, както и заповед за налагане на дисциплинарно наказание, но той подал възражение срещу заповедта, тъй като счел да няма достатъчно основание за това. Счита, че ищецът не е проявил необходимите и достатъчни усилия за изпълнение на задълженията си по длъжностна характеристика, а могъл и бил длъжен, като по този начин проявил груба небрежност, в следствие на което били настъпили големи щети за работодателя.

Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск и да остави в сила заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение”.

За да постанови решение си районният съд е приел за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът работи по силата на трудов договор в „Р.Т.-*" на длъжност „механик минни машини на многокофов багер Рс 2000 в РТНК 1 ”, на която длъжност е и към момента; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество; съставената 3 комисия е установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находища се в близост до задвижващата станция, а огледът е установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което е наранен работния протектор и два плата от лентата.

С определение от 16.09.2020 година съдът е спрял производството по делото, до приключване на делото за ограничена имуществена отговорност на работника. Преюдициалното производство е с правно основание в чл.210, ал.3 от КТ и е приложено по делото. Съдът е счел, че е обвързан от силата на присъдено нещо от фактите, визирани в разпоредбата на чл.210, ал.3 от КТ, по които се е произнесъл съдът в решение № 260039 от 03.11.2020г., по гр.д.

№ 320/2020г. по описа на РРС, потвърдено изцяло с решение на Окръжен съд Стара Загора. С влязлото в сила решение искът за търсене на ограничена имуществена отговорност от ищеца е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Според районния съд с обжалваната заповед № 50 от 22.05.2020г. на ищеца е наложено при идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата дисциплина, като в заповед № 40 от 20.05.2020г. наказание „Предупреждение за уволнение”.Съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от работодателя, спазен е срока, считан, от датата на настъпилата авария 22.03.2020г., изискани са обяснения от ищеца в хода на дисциплинарното производство и с оглед на налагане на дисциплинарно наказание. Исковата молба е постъпила в двумесечния срок след връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.

Районният съд е приел, че в заповедта за дисциплинарно наказание, не е посочено нито едно действие или бездействие на работника, с което виновно да е нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил възложена му работа, отделно от това не са посочени и нарушенията на трудовата дисциплина, които е осъществил ищеца, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на чл. 195 КТ. Приел е, че не се установява Д.И.Д. да не е следил или контролирал оптималното натоварване на механичното оборудване, за които отговаря.

От приложеното гражданско дело, което е преюдициално за настоящото, съдът е намерил, че работодателят не е установил при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на чл. 210, ал.

3 КТ а именно, че вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на работника и на причинноследствената връзка между вредата и действията на работника, като в случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни - ответникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и 4 предпазливост. Счел е, че са обсъдени същите нарушения, визирани и в заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност, при съдебното производство, по която съдът е приел, че няма основание да се счете, че ищеца не е изпълнил напълно добросъвестно трудовите си задължения. В този смисъл съдът е приел, че предявеният иск е основателен и го е уважил като е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна.

Окръжният съд в настоящият съдебен състав намира за установена по делото следната фактическа обстановка: ищецът работи в по силата на трудов договор в „Р.Т.-*" на длъжност „механик минни машини на многокофов багер Рс 2000 в РТНК 1 ”, на която длъжност е и към момента; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество; Комисията е установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата.

Нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са: неспазване на техническите и технологични правила, а именно : На 22.04.2020г. срещу 23.04.2020г. Д. Д. не е положил достатъчно усилия за осигуряването на нормален режим на работа на механооборудването – т. 6.1 от длъжностната характеристика.

Изпълнителното деяние, осъществяващо нарушението на трудовата дисциплина за ищеца е, че не е положил достатъчно усилия. В обжалваната заповед не са посочени конкретните действия или бездействия, основните функции и задължения, които е следвало да предприеме ищеца, съгласно длъжностната характеристика, за да може да се провери от съда законосъобразността на обжалваната заповед. Не са посочени действия или бездействия на работника, с които той виновно да е нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил възложена му работа. В този смисъл въззивната инстанция споделя съображението на районния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на чл.195, тъй като липсата на конкретни действия или бездействия, осъществяващи съставите на посочените нарушения не позволява на ищеца да осъществи защитата си, нито на съда да провери нейната законосъобразност.