Решение № 22 от 05.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300502158 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Й. П.,ЕГН-**********,чрез пълномощника й адв.З.З. против решение № 1892/30.04.23г.,постановено по гр.д.№ 14215/21г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.,с което е допусната съдебна делба между А. Й. П.,

ЕГН-**********гр.Пловдив и В. Г. К.,ЕГН-**********,гр.П. на следните недвижими имоти:

-УПИ III-006012, 006013 по плана на село Г., общ. К., одобрен със Заповед № 575 от 10.12.2009 г. на кмета на гр. К., с предназначение на имота за жилищно застрояване и - УПИ IV-006012, 006013, 784 по плана на село Г., общ. К., одобрен със Заповед № 575 от 10.12.2009 г. на кмета на гр. К., с предназначение на имота за жилищно застрояване., които имоти са обособени от и са напълно идентични със следните имоти:

1. поземлен имот с идентификатор № 1827** по КККР на с. Г., общ. К., одобрени със Заповед РД-18-850 от 11.12.2019г. на изпълнителния директор па АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 23.10.2020г., с адрес на поземления имот: с. Г., местност „***“, площ: 1491 квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива. категория на земята: 6 шеста; номер по предходен план: 006013, при съседи:

***. ***. ***, ***, ***, ***. ***.

1

2. поземлен имот с идентификатор№ *** по КККР на с. Г., общ. К., одобрени със Заповед РД-18-850 от 11.12.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение па кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 23.10.2020г; адрес на поземления имот: с. Г., местност „****“, площ: 2686; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 6 шеста; номер по предходен план: 006012; при съседи: ***, ***. ***. ***, ***

3. поземлен имот 784 кв. 8 по КРП на с. Г., общ. К., област Пловдив,одобрен със Заповед №95 от 14.03.2006г., с площ: 1966 /хиляда деветстотин шестдесет и шест/ квадратни метра, който имот попада в УПИ IV-006012, 006013, 784 за жилищно строителство по ПУП на селото, одобрен със Заповед №575/10.12.2009 г., при равни делбени квоти от по ½ идеална част за всеки от тях.

Излагат се доводи,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснати процесуални нарушения.Посочва се,че искът за делба следвало да се отхвърли или да се допусне делба между различни страни и при различни квоти,тъй като районният съд неправилно не уважил искането за спиране на делбеното производство до решаване на друго гр.д.№ 1953/23г.на ПдРС с предмет обявяване на осн.чл.76 от ЗН за недействителни по отношение на А. Й. П. на разпоредителни сделки,касаещи делбените имоти,което дело се явявало преюдициално спрямо настоящото.Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго,с което да се допусне делбата на процесните имоти между трима съделители-В. Г. К., А. Й. П. и В. В. Ц.Не се претендират разноски.

Въззиваемият В. Г. К.,ЕГН -********** намира жалбата за неоснователна,а обжалваното решение за правилно по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Претендира разноски.

Съдът,като съобрази оплакванията на жалбоподателката и въззиваемата страна и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Пред ПдРС е предявен иск по чл.34 от ЗС за делба на недв.имоти във фазата по допускането.

С обжалваното решение ПдРС е допуснал съдебна делба при равни квоти между двама съделители: В. Г. К. и А. Й. П. по отношение на недвижими имоти,находящи се в с.Г,община К,обл.Пловдив.

Твърденията на ищеца В. Г. К. са,че е придобил правото н а собственост върху ½ идеална част от всеки от делбените имоти по силата на дарение и два договора за покупкопродажба от 11.12.2020г.по правоприемство от Г. В. К. и В В. Ц. Посочва,че ответницата А.

2

Й. П. е собственик на останалата ½ идеална част по наследство- обстоятелство,което не се оспорва от последната.

В отговора си по чл.131 от ГПК обаче същата заявява (и представя доказателства в тази връзка) че със Заповед № 575/10.12.2009г. на кмета на община К, трите имота са урегулирани и са създадени два урегулирани поземлени имота: УПИ 111 - 006012,006013 и УПИ IV - 006012, 006013, 784. Изложено е, че двете УПИ-та не са нанесени на кадастралната карта и не са вписани в регистрите като самостоятелни имоти,но те съществуват и това е регулационният статут за трите имота.През 2009г. било издадено и решение на Комисия по чл. 17 ал.1 от 303, МЗХ, ОДЗ Пловдив, с което е променено предназначението на земеделските имоти /тези с идентификатори *** и ***/, които са с обща площ 4177 кв.м. и е определена такса в размер на 3383.37лв, която е и платена. Всички действия по одобрение на ПУП и промяна на предназначението на земеделските земи било направено с намерението да се извърши делба между съсобствениците.

Не е спорно,а и е видно от представените писмени доказателства-решения на ПКПловдив,нотариални актове и удостоверения за наследници,че имотите са били реституирани в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ и са били собственост на общия наследодател на ответницата и на праводателите на ищеца.Установява се,че страните са съсобственици на процесните имоти при равни квоти,като ответникът е придобил правото на собственост по правоприемство от Г. В. К. и В В. Ц,(деца на общия наследодател В.

В.),на основание дарение и покупко-продажби от 11.12.20г.,а ответницата-на основание наследствено правоприемство.

Първоинстанционният съд е приел в мотивите си,че делбата следва да се допусне между страните по делото,като основания за спиране на делбения процес не са налице.Във въззивната жалба единственият довод за неправилност на решението е отказа на ПдРС да спре делото до приключване на делото по предявения иск по чл.76 от ЗН.

Съдът е коментирал направеното искане от ответницата за спиране на делбеното производство на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК по представени доказателства за предявен от нея иск по чл.76 от ЗН,с който се иска да бъдат обявени за недействителни сделките,от ко ито ищецът черпи права.Посочил е,че искът е предявен извън делбения процес и след приключване на първото по делото открито съдебно заседание във фазата по допускане на делбата,като е изложил мотиви,че този иск е недопустим и е оставил искането за спиране без уважение.Районният съд е счел,че интерес от предявяване на иска по чл.76 от ЗН е налице до момента, в който този иск би могъл да бъде противопоставен в делбения процес,а именно до приключване на първото по делото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата, като е възможно искът да се предяви и преди иска за делба,но ако сънаследникът не е предявил иск по чл.76 о т ЗН в рамките на срока по чл.342 о т ГПК,респ.преди делбения процес,той губи възможността да използва това процесуално средство за защита впоследствие.

Тези доводи напълно се споделят и от настоящата инстанция.

3

Действително въпросът за относителната недействителност на сделките съгласно чл.76 от ЗН има преюдициално значение за делбата,но при наличие на вече предявен иск за делба,правото на заинтересованата страна (ответницата) да иска прогласяването й следва да бъде упражнено в рамките на производството по делба като защитно средство и в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон,т.е.в определения за това срок по чл.342 от ГПК.В случая този срок е пропуснат от ответницата.Самостоятелното предявяване на иск по чл.76 от ЗН извън производството за делба или иск за собственост е недопустимо,в какъвто смисъл е и формираната съдебна практика.

С оглед на изложеното правилно ПдРС е допуснал до делба проц.имоти,като правилно е определил и квотите на страните.Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

На въззиваемият В. Г. К. разноски не се присъждат,тъй като не са представени доказателства такива да са направени във въззивното производство.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1892/30.04.23г.,постановено по гр.д.№ 14215/21г.по описа на ПдРС,4-ти гр.с.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4