Решение № 4173 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4173 гр. С, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №

20221110126853 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” АД срещу Д. С. В., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 319,82 лева (триста и деветнадесет лева и 82 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. П, кв.“Д М“, бл.12, вх.А, ап.24, ведно със законна лихва за период от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 115,56 лева (сто и петнадесет лева и 56 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.07.2016 г. до 24.11.2021 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 9443/2022г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Заповед е връчена на Д. С. В. и от същата е подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок.

При така изложените факти и като поддържа, че ответника Д. С. В., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П, кв.“Д М“, бл.12, вх.А, ап.24 е потребявала топлинна енергия за посочения период, която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същата дължи посочените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д. С. В., с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се ответницата да е в облигационни отношения с ищеца, като се твърди, че не е ползвател на имота. Оспорва се ищецът да е 1 доставял услуги на процесната стойност. Противопоставя се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия ф-мано с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и 2 като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от исковата молба, ищецът претендира, Д. С. В. да е собственик на имота за процесния период, поради което се явява потребител на ТЕ. Наличието на облигационна връзка изрично се оспорва от ответника. По делото е представен Нотариален акт от 31.10.1974г. от който се установява, че собствеността по отношение на процесния апартамент №24 е придобита от К Ц. Г и К Ц.а Га. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2000г. се установява, че К Ц. Г е продал своята ½ ид.ч. от апартамент №24 на В К Га. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №169, дело №348 от 26.09.2013г. се установява, че В К Га и съпругът й С М В продават на Д. С. В. 1/6 идеална част от процесния ап.24, находящ се в гр. П, кв.“Д М“, бл.12, вх.А.

От страна на ищеца не се твърди, а и не се представят доказателства Д. С. В. да притежава право на собственост върху други идеални части от имота на основание, различно от покупко-продажбата, обективирана в последния НА. Не се сочи наличие на наследствено правоприемство, поради което следва да се приеме за доказано, че Д. С. В. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот. От страна на последната не се представят доказателства да се е разпоредила с правата си по отношение на имота, поради което следва да се приеме, че е титуляр на правото на собственост по отношение на 1/6 ид.ч. и за исковия период от 01.05.2016 г. до 30.04.2021 г.

С оглед на изложеното ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2021 г., като Д. С. В. отговаря за 1/6 част от стойността на реалното потребление в имота.

Придобитото веднъж качество на потребител на ТЕ законът не свързва със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания /формални или не/ за пораждане на търговски отношения с нови потребители на ТЕ и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационни отношения. Доколкото между страните няма данни да е сключен индивидуален писмен договор уреждащ техните отношения, то като съдържание на съществуващото между тях отношение следва да се считат, посочените в закона -ЗЕ и в общите условия, против които потребителя не е възразил по смисъла на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, права и задължения на страните. Дружеството ищец има задължение да доставя ТЕ, а ответникът има задължение да заплаща реално доставената му ТЕ до размера на квотата си в собствеността. Законът облича фактическите отношения по потреблението на ТЕ в договорна форма, като приема, че ако физическо лице ползва ТЕ за битови нужди, а топлофикационното дружество му доставя такава ТЕ, то между тези страни съществува договорна връзка, неформална, със съдържание посочено в 3 закона и в ОУ, против които настоящия потребител не е възразил.

Съответствието на разпоредбите, касаещи налагането на административния елемент на регулиране на отношенията с потребителите е било предмет на решения на Съда на ЕС, с които е прието, че такъв тип регламентация е допустим. Съгласно Решение на Съда (четвърти състав) от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 1) Член 27 от ф-маива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на ф-маива 93/13/ЕИО на Съвета и ф-маива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на ф-маива 85/577/ЕИО на Съвета и ф-маива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от ф-маива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на ф-маива 84/450/ЕИО на Съвета, ф-маиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („ф-маива за нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. 2) Член 13, параграф 2 от ф-маива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на ф-маива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от фмаива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на ф-маиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на ф-маиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

От страна на “ф-ма” АД не се установява разкриване на партида за имота единствено на името на Д. С. В., доколкото това следва да е станало с изричното съгласие на всички останали собственици, т.е по споразумение между тях – по аргумент от чл.60, ал.2 и чл.61, ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ф-ма” АД на потребителите в град П, където е предвидено че при повече от един потребители се разкриват клиентски номера за всеки от тях, а няколко наследника могат да постигнат споразумение имота да се ползва от един от тях и само един наследник да е потребител.

Поради изложеното и доколкото не се установява наличие на основание Д. С. В. да отговаря за пълния размер на потреблението в имота, то същата като собственик на 1/6 ид.ч. от апартамент №24, отговаря за стойността на потребление в имота съразмерно на своята квота в собствеността.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на 4 претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001. От страна на “ф-ма” АД са представени Свидетелства за проверка на СИ, от които се установява редовността на извършваните проверки.