Решение № 23507 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23507 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110150974 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 2247,14 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ** /надпартерен/, апартамент вдясно, с аб. № 63869; 706,42 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.08.2024 г.; 28,42 лв., представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г.; 8,89 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2021 г. до 13.08.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024 г. до окончателното им заплащане.

Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: ** /надпартерен/, апартамент вдясно. Поддържа, че ответникът има качеството на потребител на услугите на ищеца, произтичащо от качеството му на наследник на Е. Д.

Ч.. Сочи, че съгласно посочените ОУ е доставял за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Поради неплащане на задълженията на определения в ОУ падеж ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

1

Ответникът Н. С. Ч., чрез назначения по делото особен представител адв. Е. П., е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва да е доказан обема на реално доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността.

Третото лице – помагач т изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Основателността на предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата 2 е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 94, том XX, рег. № 4186, дело № 3939/1935 г. на Първи нотариус при Софийски областен съд, Протокол от проведено на 03.10.1967 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 1077/1967 г. по описа на Софийски народен съд, Бл. Район III-ти участък за утвърждаване на спогодба, вписан в книгите по вписвания, вх. рег. № 11502/1967 г., том 7, № 54, и нотариален акт № 41, том II, рег. № 2198, дело № 184/2004 г., се установява, че правото на собственост върху процесния имот, находящ се на адрес: ** /надпартерен/, апартамент вдясно, е придобито от лицето Е. Д. Ч..

От удостоверение за наследници с изх. № РСЦ24-ВК08-2339 от 06.11.2024 г. се установява, че лицето Е. Д. Ч. е починала на 01.03.2024 г. и е оставила като свой единствен наследник по закон дъщеря си – ответника Н. С. Ч..

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства и приетото заключение за допуснатата съдебна техническа експертиза се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа на ответното дружество.

В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в производството доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника по претенцията за заплащане на топлинна енергия. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 437/17.01.2012 г. по гр. дело № 70/2011г. на III ГО на ВКС, нормата на чл. 48 ЗН 3 съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството под опис или отказ от наследството. В случая няма твърдения и доказателства за вписан отказ от наследството. Ето защо следва да се приеме, че ответникът отговаря за задълженията, с които наследството е обременено – арг. от чл. 60, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 3 ЗН.

По делото е прието заключение на съдебна техническа експертиза, съгласно което з а процесния имот и период е била начислена сума за топлинна енергия в размер на 2279,83 лв., като за периода 01.05.2020 г. – 22.08.2021 г. експертът посочва, че не е в състояние да потвърди извършените изчисления в общ размер на 1443,17 лв., тъй като поради липса на достатъчно данни от документи за метрологичен контрол не става ясно кой е топломерът, отчел постъпилата за този период топлинна енергия, и каква е неговата годност.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира заключението на съдебната техническа експертиза, тъй като преценено съобразно правилото на чл. 202 ГПК, последното е извършено обективно, компетентно и добросъвестно от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. В този смисъл отговорността на ответника следва да се ангажира до размера от 836,66 лв. и за период от 23.08.2021 г. – 31.04.2022 г., за който период средството за измерване отговаря на техническите и метрологични изисквания за точност, съобразно експертните констатации на вещото лице.

За пълнота следва да се отбележи, че вземанията за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г. на обща стойност от 1623,25 лв. са погасени с изтичането на специалния 3-годишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД /така ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д.

3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, с оглед на датата на предявяване на иска – 28.08.2024 г., от който момент съобразно правилата на чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД и чл. 115, ал. 1, б.

„ж“ ЗЗД давността е прекъсната и спряна.

Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153 ЗЕ следва да се уважи до размера от 836,66 лв. и за период от 23.08.2021 г. – 31.04.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер от 2247,14 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 22.08.2021 г. следва да се отхвърли.

По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния период е извършил услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото възнаграждение.