Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 287 от 12.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1177/2024
Вид
Решение № 287
Подписан
12.11.2024
В сила
12.11.2024
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Бургас, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100601177 по описа за 2024 година С присъда № 8/08.07.2024 г. по НЧХД № 339/2023 г., Айтоският районен съд е признал подсъдимия С. А. М., ЕГН ********** за виновен в това, че на 02.09.2023 г., около 19:00 часа, в с. С.р., общ. Руен причинил на Е. Х. А., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като го е оправдал по повдигнатото обвинение в частта относно причинено страдание.

Със същата присъда, АРС е признал подсъдимия С. М. за виновен в това, че на 02.09.2023 г., около 19:00 часа, в с. С.р., общ. Руен, казал нещо унизително за честта и достойнството на Е. А., в негово присъствие, а именно:

„педераст“, псувайки го на майка – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 146, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на глоба в размер на 1000 лева, като го е оправдал по повдигнатото обвинение в частта относно израза „боклук“.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на С. М. за посочените деяния общо най-тежко наказание, а именно пробация при следните 1 пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

С присъдата, АРС е осъдил подсъдимия да заплати на Е. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева за причинената телесна повреда и 500 лева за нанесената обида, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 02.09.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявените граждански искове в останалата част над уважените 1000 лева до претендираните 5000 лева за леката телесна повреда и над уважените 500 лева до претендираните 2000 лева за обидата.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС – Айтос сума в размер на 100 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

С въззивната жалба, подсъдимият С. М., чрез защитника си – адв. Диян Щерев от АК – Бургас, моли първоинстанционната присъда, като незаконосъобразна, неправилна, неоснователна и необоснована, да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, с произтичащите от това правни последици по закон.

С определение от 16.07.2024 г., постановено по делото, РС – Айтос е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя А. сумата от 1012 лева, представляваща направени от последния разноски по делото, като срещу това определение от адв. Д. Щерев е постъпила частна жалба. Моли същото като незаконосъобразно, неправилно, неоснователно и необосновано да бъде отменено, ведно с произтичащите от това правни последици по закон.

По делото е постъпило писмено възражение от частния тъжител Е. А., чрез повереника му – адв. Рамадан Нуретин от АК – Бургас, с която се излагат съображения за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, както и не се явява защитникът му – адв. Д. Щерев от АК – Бургас.

Последният е депозирал по делото писмена защита. В същата се изразява становище, с което се поддържат и двете жалби. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в първоинстанционното съдебно производство, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по двете обвинения, като бъдат присъдени направените по делото разноски, както и да бъде отменено определение № 107 от 16.07.2024 г.

Частният тъжител Е. А. се явява лично пред въззивния съд и с повереника си – адв. Рамадан Нуретин от АК – Бургас. Последният моли 2 първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена изцяло. Намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е направил правилни правни изводи, основаващи се на правилен анализ на писмените и гласните доказателства.

Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

След като се запозна с подадената въззивна жалба и допълнението към нея, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. А. М. е роден на ********* г. в с. П., общ. Р., обл.

Бургас, живущ в **********. Той е ****** гражданин, *****, ******, ******* /******/ и е с ЕГН: **********.

Подсъдимият М. и частният тъжител Е. А. са братовчеди, но отношенията между тях са влошени от няколко години.

Тъжителят, заедно със съпругата си – свид. З. А. на 02.09.2023 г. около обяд били в близка до с. С.р., общ. Руен беседка, където имало с колегите на тъжителя от ДГС. По-късно към празненството се присъединила и дъщерята на А. – свид. Н. Х.. Около 18:00 часа тъжителят, заедно с жена си и дъщеря си тръгнали от банкета, прибирайки се към дома им. Около 19:30 часа А., заедно със свидетелките З. А. и Н. Х. тръгнали да нахранят животните им, като по пътя си близо до автосервиз в селото, собственост на свид. Х. И., срещнали подс. М., който прибирал своите животни. Тъжителят опитал да проведе разговор с подсъдимия за предходните отношения между тях, като от своя страна подс. М. започнал да крещи и псува на майка тъжителя, наричайки го наричал „педераст“ . Тъжителят направил забележка на подсъдимия за отправените от последния думи по негов адрес, като М. се засилил към А. и го бутнал силно. От бутането тъжителят паднал на земята, като подсъдимият започнал да го удря с пръчката, която държал в ръката си, по тялото, като в същото време и го ругаел. При спречкването с подсъдимия, тъжителят също успял да нанесе удари с ръце спрямо М., който също паднал на земята.

Свидетелката З. А. опитала да разтърве съпруга си и подсъдимия, но не успяла. Тя и дъщеря й – свид. Н. Х. започнали да викат за помощ, като на място дошли свидетелите Е. Х. и И. Х.. Двамата свидетели първоначално видели тъжителя на земята, а подсъдимият посягал към него с юмруци и го удрял с пръчката по тялото и ръцете. Страните се биели помежду си, като 3 свидетелите Е. Х. и И. Х., пристигайки на място ги разтървали. От дъщерята на тъжителя бил подаден сигнал , като на място дошли полицейски служители – свидетелите М. Т. и К. К., които снели сведения от намиращите се на място лица за случилото се по-рано. Заради състоянието на подсъдимия, на място пристигнал и екип на Бърза помощ. След инцидента, на място дошла и дъщерята на подсъдимия – свид. Т. С., която също подала сигнал на ЕЕН 112.

След инцидента, на 04.09.2023г .тъжителят посетил „МБАЛ – Бургас“ АД, където бил прегледан и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 419/2023 г. При извършения преглед били установени кръвонасядане и болки в гърба, като съдебният лекар е посочил, че получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както съобщава пострадалия, от действието на твърди тъпи предмети, като на пострадалия е причинена болка.

На 05.09.2023 г. подсъдимият също бил прегледан в „МБАЛ – Бургас“ АД, като при прегледа били установени кръвонасядания в областта на двете мишници, охлузвания в областта на двете колена, оток, болка и леко ограничени движения в ляво коляно, болки в областта на гърба, дясна ръка и долна трета на корема. Съдебният лекар е посочил, че получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия от действието на или върху твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети, като на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Описаните обстоятелства от фактическа страна съдът е извел въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите З. А., Н.

Х., Е. Х., И. Х., Т. С., М. Т. и К. К., от представените по делото съдебномедицински удостоверения, справка за съдимост.

Така приетите от първоинстанционният съд фактически изводи се споделят от въззивната инстанция, като съдът е изложил подробни съображения кои доказателства кредитира и кои – не. Айтоският районен съд правилно и изчерпателно е обосновал изводи си по отношение на фактите по делото, спазвайки процесуалните правила, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянията по чл. 130, ал. 2 от НК, причинявайки му лека телесна повреда и по чл. 146, ал. 1 от НК, като казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя в негово присъствие, псувайки го на майка и наричайки го „педераст“.

Авторството на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК и субективната му страна се установяват от показанията на свидетелите З. А. и Н. Х. – съпруга и дъщеря на пострадалия, които са детайлни, ясни, безпротиворечиви и съответстват на представеното по делото съдебномедицинско удостоверение.

Свидетелките възпроизвеждат случилото се на 02.09.2023 г., нанесените от подсъдимия спрямо тъжителя удари, мястото на нанасяне на ударите и други обстоятелства, относно развитието на инцидента по време, местонахождение 4 и др. В подкрепа на тези показания са показанията на свидетелите Е. Х. и И.

Х., както и СМУ. По делото не се събраха категорични и безспорни доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение изложеното от тъжителя в тъжбата му досежно фактите.

Правилно и обосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Х. С., като е приел, че същите са недостоверни. От представената справка от АПИ, се установява, че за управлявания от свидетелката лек автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******** няма регистрирани преминавания за дата 02.09.2023 г. по републиканската пътна мрежа.

Също така съдът не кредитира в цялост и показанията на свидетелката Т.

М. – дъщеря на подсъдимия, тъй като същата не е била очевидец на инцидента, а с показанията си, че баща й не е удрял пострадалия, а единствено А. е нанасял удари на подсъдимия, те целят да потвърдят защитната теза на подсъдимия. В тази част показанията на свид. Т. М. се опровергават от приложената по делото справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112“ – гр. Бургас. От същата се установява, че първото регистрирано обаждане на ЕЕН 112 от свид. Т. М. на 02.09.2023 г. е в 20:13 часа, като са последвали още три обаждания – в 20:27 часа, 20:51 часа и 21:55 часа. По делото е представена справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112“ – гр. Бургас, в която се посочва, че на 02.09.2023 г. от телефон № ********** са постъпили сигнали на ЕЕН 112 от лице, което не се е представило, в 19:39 часа и в 19:40 часа, като в 19:51 часа координатор 112 прави обратна връзка с подаващата сигнала от посочения телефон. По делото се установи, че телефонният номер се ползва от свид. Н.

Х. – дъщеря на тъжителя. Видно от двете справки, сигналите, подадени от свид. Т. М. са в по-късен момент от тези, подадени от свид. Н. Х..