Определение № 268 от 16.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Н. Св. С.ов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502711 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 92637/05.11.2025 г. по описа на ВРС на П. Г. Н., ЕГН **********, срещу решение № 3629/16.10.2025 г., постановено по ГД № 2767/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от нея срещу А. Х. А., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. иск за собственост с правно основание чл.

54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на нотариален акт № 151/16.08.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот на реална част от имот с идентификатор ***.72 по КККР – гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж. к.

„Бриз“, местност „Свети Никола“, с площ 15 кв. м., повдигната в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, при граници на тази част – на запад: останалата част от имот ***.72, на изток: имот ***.135, на юг: имот № ***.1652, като е допусната грешка в отразяването на границите между имот с идентификатор ***.135 и ***.72, изразяваща се в неправилно заснемане на процесните 15 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор ***.72 вместо в границите на ПИ с идентификатор ***.135; 2. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия, като премахне извършения в нейния имот ***.72 незаконен строеж – видима част (покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72 /пристройка към сграда ***.72.1, представляваща тоалетна/, висока над терена (в ПИ ***.135) около 70 см. и дълга около 2.40 м. по посока на общата граница, навлизаща в ПИ ***.135 с около 1,35 кв. м., обозначена в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, както и двете външни климатични тела, обслужващи жилищна сграда ***.72.1 в ПИ ***.72, но разположени в границите на ПИ ***.135.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението. В нея въззивникът посочва, че от експертизите се установява, че преди одобрението 1 на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2008 г., действащият кадастрален план е от 1977 г., в който общата граница на процесните имоти е правилно отразена и е материализирана на място. Излага още, че при изслушването на вещото лице по изготвената от него експертиза пред ВОС по ВГД № 536/2024 г. същото заявило, че това е граница и по предходен кадастрален план – от 1956 г., както и че регулационният план, одобрен през 1993 г., е върху кадастралната основа от 1977 г. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в постановеното от него решение, като въззивникът навежда доводи относно приложимия материален закон. В допълнение поддържа, че съдът не е анализирал документите за собственост на въззиваемата. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че още към момента на извършване на делбата са били установени между страните границите на имотите. Възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че тоалетната, за която са представени два позволителни билета за строеж, е построена съобразно единия от тях.

Моли да бъде допусната съдебнотехническа експертиза от вещо лице архитект – проектант, който след като се запознае с двата позволителни билета за строеж, да отговори съгласно втория позволителен билет за строеж къде е трябвало да бъде извършено строителството по общата граница и има ли разлика в двата билета по отношение на графичното отразяване на бъдещата тоалетна. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал заключението на вещото лице С. и поради това прави настоящото доказателствено искане.

Представя и копие на протокол от 26.08.1985 г. по ГД № 2280/1985 г. на ВРС, ведно със заключението на вещото лице.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата, с който я оспорва. Намира, че обжалваното решение е правилно, като излага съображения в подкрепа на това становище. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените разноски. Намира за неоснователни направените във въззивната жалба доказателствени искания, поради което счита, че следва да бъдат оставени без уважение.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По доказателствата:

Досежно искането за назначаване на съдебнотехническа експертиза настоящият състав констатира, че в първоинстанционното производство са допуснати, назначени, изслушани и приети две СТЕ, чиито предмет е въпросът за законосъобразността на извършеното строителство по общата граница на процесните имоти на страните. В допълнение съдът намира, че 2 ирелевантно е обстоятелството как е интерпретирал експертизата първоинстанционният съд, като то не е основание за допускане и назначаване на повторна СТЕ.

Поради гореизложеното съдът намира, че доказателственото искане за назначаване на СТЕ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на второто доказателствено искане – приемане на копие от протокол от 26.08.1985 г., изготвен по ГД № 2280/1985 г. по описа на ВРС, ведно със заключение, съдът намира, че същото следва да бъде прието, доколкото протоколът е наличен в кориците на първоинстанционното дело и го допълва.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпрати и копие от отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за назначаване на съдебнотехническа експертиза.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеното с въззивната жалба копие от протокол от 26.08.1985 г., изготвен по ГД № 2280/1985 г. по описа на ВРС, ведно със заключение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, включително към уреждане на спора чрез Съдебен център по медиация към ВОС. Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответен процесуален ред. Съдебният център по медиация е на адрес: гр. Варна, ***. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Н. Св. С.ов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502711 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 92637/05.11.2025 г. по описа на ВРС на П. Г. Н., ЕГН **********, срещу решение № 3629/16.10.2025 г., постановено по ГД № 2767/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от нея срещу А. Х. А., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. иск за собственост с правно основание чл.

54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на нотариален акт № 151/16.08.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот на реална част от имот с идентификатор ***.72 по КККР – гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж. к.

„Бриз“, местност „Свети Никола“, с площ 15 кв. м., повдигната в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, при граници на тази част – на запад: останалата част от имот ***.72, на изток: имот ***.135, на юг: имот № ***.1652, като е допусната грешка в отразяването на границите между имот с идентификатор ***.135 и ***.72, изразяваща се в неправилно заснемане на процесните 15 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор ***.72 вместо в границите на ПИ с идентификатор ***.135; 2. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия, като премахне извършения в нейния имот ***.72 незаконен строеж – видима част (покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72 /пристройка към сграда ***.72.1, представляваща тоалетна/, висока над терена (в ПИ ***.135) около 70 см. и дълга около 2.40 м. по посока на общата граница, навлизаща в ПИ ***.135 с около 1,35 кв. м., обозначена в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, както и двете външни климатични тела, обслужващи жилищна сграда ***.72.1 в ПИ ***.72, но разположени в границите на ПИ ***.135.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението. В нея въззивникът посочва, че от експертизите се установява, че преди одобрението 1 на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2008 г., действащият кадастрален план е от 1977 г., в който общата граница на процесните имоти е правилно отразена и е материализирана на място. Излага още, че при изслушването на вещото лице по изготвената от него експертиза пред ВОС по ВГД № 536/2024 г. същото заявило, че това е граница и по предходен кадастрален план – от 1956 г., както и че регулационният план, одобрен през 1993 г., е върху кадастралната основа от 1977 г. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в постановеното от него решение, като въззивникът навежда доводи относно приложимия материален закон. В допълнение поддържа, че съдът не е анализирал документите за собственост на въззиваемата. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че още към момента на извършване на делбата са били установени между страните границите на имотите. Възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че тоалетната, за която са представени два позволителни билета за строеж, е построена съобразно единия от тях.

Моли да бъде допусната съдебнотехническа експертиза от вещо лице архитект – проектант, който след като се запознае с двата позволителни билета за строеж, да отговори съгласно втория позволителен билет за строеж къде е трябвало да бъде извършено строителството по общата граница и има ли разлика в двата билета по отношение на графичното отразяване на бъдещата тоалетна. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал заключението на вещото лице С. и поради това прави настоящото доказателствено искане.

Представя и копие на протокол от 26.08.1985 г. по ГД № 2280/1985 г. на ВРС, ведно със заключението на вещото лице.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата, с който я оспорва. Намира, че обжалваното решение е правилно, като излага съображения в подкрепа на това становище. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените разноски. Намира за неоснователни направените във въззивната жалба доказателствени искания, поради което счита, че следва да бъдат оставени без уважение.