Решение № 226 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пазарджик, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500212 по описа за 2026 година

С Решение № 1595/19.12.2025 г. по гр.д. № 20245220103389 по описа за 2024 година на Районен съд – Пазарджик е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът А. Д. К., ЕГН ********** от гр. **** дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., сумата от 1333 лева, представляваща главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № 679017 от 18.05.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1281/03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2246/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като са отхвърлени исковете за главница за сумата над 1333 лева до претендирания размер от 1600 лева, за договорна лихва в размер на 239,96 лева за периода от 25.05.2022 г. до 01.02.2023 г., за обезщетение за забава в размер на 754,35 лева за периода от 26.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

Осъден е А. Д. К., ЕГН ********** от гр. **** да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда 1

„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор З. Б., съдебни разноски в исковото производство в размер на 340,32 лева и съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2246/2024 г. на РС Пазарджик в размер на 52,37 лева.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от А. Д. К. с изложени оплаквания, че решението не е съобразено с императивните правни норми и с правото на Съюза, което го правело необосновано, несправедливо, порочно, предубедено и незаконосъобразно. По отношение на цесията се твърди, че Районен съд Пазарджик, е направил правилно заключение, че предоставените, като доказателства по делото уведомително писмо, чиято истинност била оспорена и удостоверението за доставяне, не доказвали надлежно уведомяване за извършената цесия. Независимо от вмененото му от закона задължение (чл. 194, ал 1, 2 и 3 от ГПК), независимо от отправеното от жалбоподателя в ОИМ искане за сезиране на прокуратурата, по нищо не било видно Районен съд - Пазарджик да е предприел законоустановените действия по проверка на истинността на уведомителното писмо, постановяване на акт по отношение на истинността му и не било изпратено до прокуратурата.

Районен съд Пазарджик бил признал, че цесията била породила действие въз основа на признат от него факт, но за по-сигурно се позовавал и на решения на ВКС. Сочи се, че заповедното производство вече било предмет на разглеждане от СЕС. Можело да се направи преюдициално запитване до СЕС съставлява ли чл. 99 от ГПК императивна правна норма и ако да, допуска ли национална правна уредба, която позволява разширително тълкуване и дерогиране на императивна правна норма. Нормата за уведомяване била императивна и изключителна и не можело да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия. Член 99 от ЗЗД не бил диспозитивна правна норма, при която субектът можел да избира между различни варианти на своето поведение, възползвайки се от правата, които му предоставяла правната норма. Член 99 от ЗЗД бил императивна правна норма, при която субектът нямал варианти за поведение - длъжен бил да изпълнява това, което императивната правна норма указва. В допълнение се сочи, че уведомяването от страна на съда на длъжника за извършена цесия по никакъв начин не можело да се разглежда като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като де факто и де юре искът бил предявен и било образувано дело в грубо нарушение на императивната норма на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. По отношение на признаването за установено, че дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД главница в размер на 1333 лв., жалбоподателят твърди, че видно от документите по делото, Районен съд Пазарджик се бил съгласил с твърденията му, че въпросът съществувало ли е изобщо предявеното от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземане е преюдициален по 2 отношение на процесното дело, доколкото съгласно императивната норма на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, можело да бъдат прехвърляни единствено съществуващи вземания. Районен съд - Пазарджик се бил съгласил с доказателственото му искане да бъде назначена допълнителна ССчЕ, като допустимо и относимо към делото (Протокол № 1199/27.06.2025 г.), намирал, че представените от него в оригинал договори за кредит и представените от него в оригинал документи за извършени плащания били допустими и относими и следвало да бъдат приети по делото, оставил без уважение доказателственото му искане за изискване на информация от “Изипей" за извършените от него плащания, доколкото въпросът за извършените плащания щял да се изследва чрез ССчЕ, отлагал открити заседания, тъй като делото е неизяснено от фактическа страна. Тоест, Районен съд Пазарджик стриктно бил спазил закона и съгласно чл. 7, ал. 1, последно изречение, му бил оказал пълно съдействие за установяване на истината. Това обаче било само привидно. Районният съд бил назначил не една, а две допълнителни експертизи, но те не били по поставените от него въпроси. Фокусирани били единствено върху въпроса прехвърлени ли са на “Агенция за събиране на вземания ЕАД вземания по договори, които вече длъжникът бил погасил и де факто и де юре нямало как да има вземания, които да бъдат прехвърляни, което изцяло обезсмисляло назначаването им. Твърди се, че районният съд е намерил за установено, че приетите от него по делото договори за кредит и документи за извършени плащания били неотносими към предмета на настоящото дело, поради което не следвало да бъдат обсъждани. Районният съд Пазарджик, независимо от исканите и отстранявани от него нередовности по отношение на прихващането, бил счел за неоснователно искането за извършване на прихващане с надплатени суми по други договори, освен по процесния.

Следвало объркващо обяснение и заключение. Твърди се, че Районният съд Пазарджик пропускал факта, че жалбоподателят бил физическо лице потребител, който независимо от уж специалната защита, не можел да претендира от финансова институция да му възстанови незаконосъобразно надвзети суми, без да е осъдена да ги възстанови. Нямало как в момента на уведомяването за цесия официално да е предявил каквито и да било претенции към когото и да било, без да разполага със съдебно решение.

Претенциите за прихващане бил предявил не срещу цесионера, а срещу цедента - "Сити Кеш” ООД. В основата на искането за прихващане стоял фактът, че “Сити Кеш” ООД било продало съществуващо само на хартия и несъществуващо от гледна точка на закона задължение, в нарушение на императивната норма на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД. След извършване на ССчЕ, след извършване на прихващане, след признаване от съда за установено, че по процесния договор не дължи нищо (всичко това било изрично поискано от Районен съд Пазарджик, но не било изпълнено) ставало видно, че “Сити Кеш” 3

ООД било продало на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД несъществуващо задължение в нарушение на закона, т.е. договорът за прехвърляне бил нищожен и не можел да доведе до никакви правни последици. Следователно “Агенция за събиране на вземания” ЕАД нямала облигационно правоотношение по процесния договор, а признаването за установено от Районен съд Пазарджик, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 1333 лв., представляваща главница, било порочно и незаконосъобразно. В тази връзка било и преюдициалното запитване до СЕС.

Тоест валидността на цесията отново била под въпрос. За справка се сочи гр. д. № 3975/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, където с Определение от 07.03.2025 г. насрещният иск срещу "Ай Тръст" ЕООД е отделен в гр. д. No 985/2025 г. С определение от 20.03.2025 г. по дело No 3975/2024 г. производството по делото било спряно до влязло в сила решение по дело № 985/2025 г. Съществувала съдебна практика, основана на принципа на стриктното спазване и прилагане на закона. Съдебна практика, неоснована на този принцип, не била противоречива, а порочна и не можело да се говори за уеднаквяване на двете практики, а за изкореняване на порочната такава.

По отношение на присъдените на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД разноски по заповедното производство твърди, че Заповед за изпълнение на парично задължение № 1281/03.06 2024 г. по ч. гр. д. № 2246/2024 г. била издадена в грубо нарушение както на българското законодателство, така и на правото на Съюза. В т. 4 от заповедта изрично било упоменато, че била издадена без проверка на документите. Ако Районният съд Пазарджик стриктно бил спазил закона, въпросното дело би завършило с неиздаване на заповед. Твърди се, че жалбоподателят не дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД каквито и да било разноски по въпросното дело, предвид незаконосъобразното издаване на заповед. По отношение на присъдените на “Агенция за събиране на вземания" ЕАД разноски по исковото производство също заявява, че не дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД разноски. В мотивите на всички решения на СЕС изключително подробно било обяснено защо потребителят не трябвало да бъде притискан със срокове и поемане на разноски. В този смисъл сочи съединени дела С-224/19 и С259/19. Решенията на СЕС били задължителни за националните юрисдикции на страните членки.

Искането е Решение № 1595/19.12.2025 г. по ч. гр. д. № 3389/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик да бъде отменено изцяло като необосновано, несправедливо и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане след влязло в сила решение по образуваното срещу “Сити Кеш" ООД ч. гр. д. № 27/2026 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

4

С допълнение към въззивната жалба, входирано на 10.02.2026 г., счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с приложимото право на Европейския съюз. Твърди, че е налице неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до недопустимост на иска и решението.

Първоинстанционният съд правилно бил констатирал, че представените по делото уведомително писмо за извършена цесия и удостоверение за доставяне не доказвали надлежно уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Независимо от това съдът бил приел, че цесията е породила действие спрямо него въз основа на други съображения, без да е извършил дължимата проверка на оспорената истинност на уведомителното писмо и без да постанови акт по чл. 194 от ГПК, въпреки направеното от него своевременно оспорване. Освен това, дори да се приемело, че уведомяването е достигнало до него чрез връчване на съдебни книжа, това било станало след образуване на заповедното и исковото производство, поради което не можело да санира липсата на надлежно уведомяване към момента на предявяване на иска.

Уведомяването от съда не представлявало факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че Районният съд Пазарджик бил обявил договора за потребителски кредит за недействителен.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), когато потребителският договор бил обявен за нищожен в цялост, той се считал за никога несключен (ex tunc). Вземането, произтичащо от такъв договор, било несъществуващо в правния мир. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, цедентът отговарял за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.