Определение № 200 от 09.05.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. ХАСКОВО, 09.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно частно наказателно дело № 20245600600225 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба подадена от адв. Т. Т. ,като пълномощник на В. Г. Т. , против Определение № 29 от 25.03.2024 г., постановено по ЧНД № 84/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград , с което е потвърдено постановление от 15.02.2024 г. на прокурор при РПДимитровград за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 357/2023 г. по описа на РУ Димитровград, водено за престъпление по чл.311 от НК.

В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение с доводи, че за необоснованост и неправилност ,доколкото на досъдебното производство по категоричен начин се установявало изготвяне на документи с невярно съдържание от страна на длъжностно лице и ползване на тези документи в счетоводството на РПК като официален удостоверителен документ не са били изследвани и проверени оплакванията за лъжесвидетелстване от .Оспорва се извода на първоинстанционният съд ,че деянието не съставлявало престъпление по НК. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното определение и постановлението на прокурора и да върне делото със задължителни указания по приложението на закона.

След служебна проверка на предпоставките, регламентирани в чл.243 ал.4 от НПК настоящият въззивен състав констатира, че частната жалба е 1 подадена е от лице, чиято жалба против прекратителното прокурорско постановление е отхвърлена ,а постановлението потвърдено , в предвидения в чл.243 ал.7 от НПК преклузивен 7-дневен срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и пред надлежния съд. Въпросът за допустимостта на жалбата пред първата инстанция е включен в обхвата на въззивния контрол и подлежи на проверка.

Прекратеното с постановлението досъдебно производство № 357/2023 г. по описа на РУ Димитровград е образувано за това, че през периода от 01.08.2016г. до 11.11.2019г. /на дати 01.08.2016г, 16.06.2017г., 30.10.2017г., 12.06.2018г. и 11.11.2019г./ в гр. Д. длъжностно лице в кръга на службата си съставило официални документи - заповеди за разрешаване да се ползва платен годишен отпуск на работник в РПК „Т.“ гр. Д., в които удостоверило неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документипрестъпление по чл. 311 ал.1 от НК, т. е. документно престъпление. Съгласно застъпеното в Постановление № 3/1982 г на ВС на РБ становище, отличителната характеристика на документните престъпления по глава ІХ от особената част на НК е, че те накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени органи и организации. Обект на посегателство и на наказателноправна защита при такива престъпления е установения ред и начин за съставяне и използване на документите, нормалното и законосъобразно осъществяване на документооборота в страната. С оглед очертания от закона и относимата обвързваща съдебна практика обект на защита - реда и правната сигурност на документирането, при документните престъпления не е предвидена принципна възможност за паралелно и едновременно засягане както на непосредствения им обект, така и на конкретна правна сфера на дадено физическо лице. Това пък разбиране, възприето и в съдебната практика, води до заключение за изначална невъзможност при документните престъпления да съществува фигурата на "пострадал" от извършването им в смисъла на чл.74 от НПК . Документното престъпление е формално, на просто извършване, настъпването на вреди не е обективен признак от неговия състав, доколкото специфичният предмет на посегателството е конкретният документ. Идентифицирането на пострадалия в наказателните производство се осъществява чрез изследване на въпроса, дали конкретно физическо лице е 2 претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, предмет на наказателното производство, а при положителен отговор – дали тези вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.

Регламентът на чл.243 ал.4 от НПК обезпечава интересите само на физически или юридически лица, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението-предмет на наказателното производство. При преценка на процесуалната легитимация по чл.243 ал.4 от НПК, надлежния критерий касае наличието на право и възможност по чл.84 от НПК лицето да встъпи в качеството на граждански ищец в едно бъдещо съдебно производство. В случая, районният съд неправилно е приел , че жалбоподателката В. Г. Т. е пострадала от разследваното престъпление по чл.311 от НК по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК . Видно от състава на престъплението по чл.311 ал.1 от НК с, то е довършено когато длъжностното лице състави официалния документ с неверни обстоятелства с цел да бъде използван като доказателство за тях. Законът не изисква настъпването на конкретна вреда от извършването на това престъпление,поради което не може да се приеме, че жалбоподателката Т. има качеството на пострадал по смисъла на чл.243 ал.4 от НПК , тъй като за нея не са настъпили и не могат да настъпят съставомерни вреди от престъплението по чл.311 ал.1 от НПК , за което е образувано настоящото наказателно производство. Лицата, които могат да сезират съда за проверка на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство са изчерпателно изброени и техния кръг не може да се разширява. След като жалбоподателката не се явява пострадало лице от престъплението по чл.311 от НПК , то тя не разполага с надлежна активна процесуална легитимация да обжалва постановлението за прекратяване на досъдебното производство по реда на чл.243 ал.4 от НПК . По тази причина подадената от нея , чрез процесуалния й представител жалба до първоинстанционния съд е следвало да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима на изложените по-горе основания и съдебното производство –прекратено .Като не е сторил това, а е приел жалбата за допустима,произнасяйки по законосъобразността на обжалвания прекратителен акт на прокурора,първоинстанционният съд е постановил определение ,което не е съобразено с приложението на закона и като такова подлежи на отмяна от 3 въззивната инстанция.

Предвид недопустимостта на жалбата, за жалбоподателката Т. на практика ще възникне възможност да инициира инстанционен прокурорски надзор на прекратителното постановление на Районна прокуратура – Димитровград по реда на чл.243 ал.10 от НПК,като остава открита възможността да защити накърнените си права по гражданско- правен път.

Така мотивиран, съдът ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 29 от 25.03.2024 г., постановено по ЧНД № 84/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград , вместо което:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата, депозирана от адв. Т. Т. , в качеството му на пълномощник на В. Г. Т. от с.Д. Б.,общ.Д. срещу постановление от 15.02.2024 г. на прокурор при РП- Хасково ТОДимитровград за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 357/2023 г. по описа на РУ Димитровград, водено за престъпление по чл.311 от НК.

ПРЕКРАТЯВА производството по чл.243 недопустимост на жалбата. ал.4 от НПК ,поради

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4