Решение № 134 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900067 по описа за 2024 година

Предявени са с обективно и субективно съединени искове с правно основание гл.37, чл.382 и сл. КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците Е. З. Д., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********, и Р. С. Г., ЕГН **********, всички от **, чрез пълномощници адв.Е. А. и адв.М. Т., твърдят, че са наследници (първата – преживяла **, а останалите двама – родители) на В.М. Г., ЕГН **********, починал на **. Приживе последният е сключил два договора за потребителски кредит от 19.11.2020 г. и 31.03.2021 г. с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“С.А., клон България, ЕИК 204915054 – заличен търговец с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749. Твърдят, че към двата договора за кредит починалото лице има застраховки „Защита на плащанията“ с ответните дружества, за което са издадени съответните сертификати на датите на сключване на всеки от договорите. Въпреки наличието на валидно застрахователно покритие и реално настъпило застрахователно събитие (смърт на кредитополучателя), ответниците са отказали да изплатят застрахователно обезщетение под претекст, че липсва основание за това – застрахователното събитие смърт е в причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване.

Предявени са частични искове, за което е образувано т.д.№192/2022 г. на ОС Пловдив, за сумата 26 000 лв., частично от 74 196,72 лв. – дължима към датата на смъртта **. по договора за кредит от 19.11.2020 г., и за сумата 4 000 лв., частично от 10 395,14 лв. – дължима към датата на смъртта **. по договора за кредит от 31.03.2021 г. С решение по в.т.д.№525/2023 г. на АС Пловдив исковете са уважени. Със счетоводна експертиза по това дело е установено, че дължимият остатък по договора за кредит от 19.11.2020 г. е 77 763,87 лв., а дължимият остатък по договора за кредит от 31.03.2021 г. е 11 662,84 лв. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум на иск, с който се желае 1 осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят на съищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, сумите, както следва: 51 763,87 лв. – дължим остатък към **. по договора за кредит от 19.11.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 13 184 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от ** г. (деня, следващ датата на смъртта) до датата на исковата молба; 7 662,84 лв. – дължим остатък към **. по договора за кредит от 31.03.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 1 952 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение в размер на законната лихва за периода от ** г. (деня, следващ датата на смъртта) до датата на исковата молба, които суми представляват застрахователно обезщетение по договорите за застраховка „Защита на плащанията“, дължимо поради настъпило на **.застрахователно събитие „смърт“ на В.М. Г. – кредитополучател по горните договори за кредит. Претендират се деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

С молба от 19.06.2024 г. ищците признават, че на 30.04.2024 г. е извършено плащане на горепретендираните главници, съответно от 51 763,87 лв. и 7 662,84 лв., от страна на ответниците. Плащането е извършено в хода на процеса и молят да бъде съобразено като обстоятелство от значение за основателността на иска по реда на чл.235, ал.3 ГПК.

Поддържат претенцията си за заплащане на обезщетение за забава за периода, предхождащ подаването на исковата молба, искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до плащането на 30.04.2024 г., както и искането за присъждане на разноски, тъй като вземанията са погасени след образуване на делото.

С определение от 07.02.2024 г. като съищец е конституирано „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, гр.София. Становище по исковете не е взето от съищеца.

Ответниците „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК 175190059, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, вх.А, ет.1-3, и „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ, ЕИК 175190073, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христо Белчев“№29, ет.1-3, двете дружества представлявани от М.Е.К., оспорват исковете под претекст, че вземанията по договорите за потребителски кредит са изцяло погасени. На 30.04.2024 г. застрахователите са заплатили в полза на съищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749, посочените в допълнителната молба на ищците суми. По отношение претенцията по чл.86 ЗЗД ответниците възразяват, че застраховките не покриват просрочия на главница и лихви при забавено плащане от страна на застрахования по погасителния план по кредита. Евентуално възразяват, че законна лихва се дължи от 14.01.2022 г. – деня, следващ този, в който застрахователят е отказал застрахователно плащане, а не от датата, следваща смъртта на застраховащия. Възразяват, че не дължат лихви преди изтичане на законоустановения срок за произнасяне по предявената пред тях застрахователна претенция. Застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 07.12.2021 г., на 06.01.2022 г. му е представен документ, необходим за установяване основателността на претенцията (справка от НЗОК), като се е произнесъл в срока по чл.108, ал.1 КЗ на 13.01.2022 г. За периода от 2

14.01.2022 г. до датата на исковата молба обезщетението за забава би било 13 903,91 лв. върху сумата, дължима по първия договор за кредит, и 2 058,26 лв. – върху сумата, дължима по втория договор за кредит. Направени са възражения и по искането на ищците за присъждане на деловодни разноски, като се възразява за прекомерност на адвокатските възнаграждения по съображения, подробно изложени, свързани с решение на СЕС от 25.01.2024 г. Изтъква се, че производството не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, която да обосновава получаване дори на минимално възнаграждение по Наредба №1/09.07.2014 г. на ВАС.

В срок е постъпила допълнителна искова молба от главните ищци. В нея се изтъква, че единственото основание за отхвърляне на главните искове би било извършеното на 30.04.2024 г. плащане. По отношение възраженията на застрахователите за началния момент, от който се дължи обезщетение за забава, се изтъква, че общите разпоредби на КЗ са неприложими, тъй като има специална норма на чл.383 КЗ, предвиждаща дължимост на лихви към датата на настъпване на застрахователното събитие. Направени са и възражения по искането за присъждане на по-нисък размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат вече заявените възражения. По отношение възражението за началния момент на обезщетението за забава се изтъква, че приложима е нормата на чл.382 КЗ, а не тази на чл.383 от същия кодекс, тъй като застраховащ в случая не е длъжникът по договорите за кредит, а кредиторът с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД. Разпоредбата на чл.382, ал.1 КЗ е идентична на тази, на която се позовават ищците, но с нея не се урежда началният момент на забавата на застрахователя, а параметрите на застрахователното обезщетение. Обезщетението за забава е определимо според общите правила на чл.84 и св.ЗЗД и специалните такива на КЗ относно предявяването на застрахователна претенция, имаща характер на покана за плащане на застрахователно обезщетение, и сроковете за произнасяне на застрахователя, които са обвързани с представяне на допълнителни документи. Едва след представяне на всички документи и след изтичане на срока по чл.108, ал.1 КЗ може да се твърди, че застрахователят е изпаднал в забава. По отношение възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, не се спори по това, че ответниците са станали повод за завеждане на делото и че дължат разноски. Оспорва се единствено размерът на възнагражденията в светлината на горепосоченото решение на СЕС. Поддържа се виждането, че делото не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност, предвид наличието на уважен с влязло в сила решение частичен иск за същото вземане и предвид приложимостта на безспорна тълкувателна практика на ВКС.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че са сключени посочените в исковата молба договори за потребителски паричен кредит, съответно от 19.11.2020 г. и 31.03.2021 г., кредитополучател по които е В.М.

3

Г., ЕГН **********, а кредитодател – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, с правоприемник съищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД.

Установява се, че към всеки от договорите е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски парични кредити, предоставени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с които са покрити застрахователни рискове смърт, инвалидизация, продължителни болнични над 30 дни и др. в резултат на злополука или заболяване. Застраховано лице по договорите е кредитополучателят В.М. Г..

Застраховащ – дружеството, предоставило кредитите, а застрахователи са двамата настоящи ответници. Върху договорите за застраховка не се съдържа подпис на застраховател, но ответниците не оспорват това си качество, не оспорват и твърденията за наличие на солидарна отговорност между тях. Ползващо се лице по договорите за застраховка според чл.8 от общите условия към тях са застраховащият или застрахованият, или неговите наследници. В чл.6 от общите условия към договорите е уредена процедурата за уведомяване на застрахователите за настъпило застрахователно събитие и за извършване на застрахователно плащане. Там е предвидено, че застрахованото лице, респективно ползващото се лице или наследниците на застрахования следва да уведомят застрахователите за настъпилото събитие в срок от 10 работни дни след това, като към уведомлението следва да се представи акт за смърт; съобщение за смърт; удостоверение за наследници; в случай на смърт от заболяване – етапна епикриза от личен лекар с подробна информация за проведени изследвания, прегледи, консултации и лечение; лична амбулаторна карта; амбулаторни листа; епикриза от хоспитализация. Застрахователите взимат решение по предявения застрахователен иск в срок до 15 работни дни от датата на получаване на последния изискан от тях документ.

Установява се, че кредитополучателят по горните договори за кредит В.М. Г. е починал на **. Според приетото по делото удостоверение за наследници ищците са негови наследници – първата от тях е **, а останалите са негови родители. На 07.12.2021 г. е подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие „смърт“ (л.101) от Е. З. Д., към което са приложени акт за смърт, епикриза (тъй като лицето е починало в медицинско заведение), удостоверение за наследници и копия от лични карти на наследниците. На 06.01.2022 г. застрахователите са получили справка от НЗОК за хоспитализации, прегледи от общопрактикуващ лекар и специалисти за В. Г. за периода от 01.01.2018 г. до **. Съответно на 13.01.2022 г. до ищцата Е. Г. е изпратено писмо, с което е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.

С решение от 16.01.2024 г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д.№525/2023 г., в сила от 16.03.2024 г., настоящите ответници са осъдени да заплатят солидарно на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК 204915054 (с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК 000694749) сумата 26 000 лв. – частично от общата сума 74 196,72 лв., която обща сума е дължима към 21.03.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит РНН8-18227348 от 19.11.2020 г., както и сумата 4 000 лв. – частично от общата сума 10 395,14 лв., която обща сума е дължима към 21.03.2022 г. по Договор за 4 потребителски паричен кредит РНН8-18489138 от 31.03.2021 г., които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит (Сертификат №РНН8-18227348) и застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит (Сертификат №РНН8-18489138), във връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт“ на 31.10.21 г. на кредитополучателя В.М. Г., който кредитополучател е бил титуляр на правоотношението по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта РНН8-18227348 от 19.11.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит РНН8-18489138 от 31.03.2021 г.