Решение № 473 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Варна, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

М. Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100***1864 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № ************* г. , уточнена с молба от 08.08.2023г. от адв. Н.Б., действаща като процесуален представител на П. В. С., Л. Н. В., М.

К. К., М. И. А., Е. Д. П., П. Й. В. и Ж. П. П., против решение № 2488 от 06.07.2023 г. по гр. дело № 20223110109263 по описа на ВРС за 2023 г., 7-ми състав, с което е прието за установено в отношенията между страните по делото, че ищците С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г. са собственици въз основа на договор за доброволна делба от 30.01.1991г. и по наследство от М. Г. Р. на реална част с площ от 246 кв.м. от ПИ *************** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № ******************г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. със Заповед № **********************г. на Началника на СГКК, посл. изм. 30.09.2021 г., при граници на реалната част: ПИ № **************, ПИ № *************, ПИ № ************* и останалата част от ПИ №**********.***7, като заключена между точки АБ-В-Г, графика 5 към заключението на в.л. на лист 170 от делото на ВРС, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, която реална част погрешно е отразена в кадастралната карта, изм. със Заповед № *********************** г. в границите на ПИ ***************, на осн. чл. 54 от ЗКИР и П. В. С., Л. Н. В., М. К. К., М.

И. А., Е. Д. П., П. Й. В. и Ж. П. П. са осъдени да заплатят на С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г. сумата от 3185,57лева, представляваща сторени по делото съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и нарушаване на 1 материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че неправилно съдът не е взел предвид регулационните планове преди 1992 г. По силата на ЗРП от 1983 г. парцел ************ е запазил своята самостоятелност, като единствено е намалена площта му със 140 кв.м. (придадена към имотите с лице към ул.

„Е.“). С одобряването на ЧЗРП от 1996 г. са били възстановени старите граници на всеки един от засегнатите имоти, в т.ч. и процесния, по предходната регулация от 1966 г., актуализирана през 1975 г., поради което въпросните 140 кв. м. са се върнали в парцел ************. Границата между имоти *** и *** е незасегната. Въззивниците сочат, че кадастралният план от 1992 г. може и да показва фактическото положение, но той не променя права, като меродавно е състоянието на имотите при първия одобрен дворищнорегулационен план от 1966 г.

На следващо място, се навежда като оплакване обстоятелството, че парцелът е реално неподеляем, както е било прието в заключението на вещото лице в допълнителната СТЕ. Невъзможно е било изготвянето на проект за два УПИ, които да отговарят на изискванията на строителните норми – за лице и площ. Сочи се и липсата на път към вътрешната част на парцела.

Изложено е становище, че важно значение за определяне границите на собствеността имат отговорите на въпросите за приложението на уличните и дворищно-регулационните планове, както и на техните изменения.

В кадастралния план от 1***6 г. частите от лозето, собственост на Д.Я., предмет на покупко-продажбите по НА № ******** и НА № ******** г., са отразени като самостоятелни имоти. По силата на РП от 1966 г., актуализиран със Заповед № 77 от ********** г. двата имота са обединени в общ парцел и вътрешната граница е заличена.

Общият имот е с дворищно-регулационните граници на парцел ************. Според допълнителната СТЕ границите на РП от 1966 г. (в червен цвят) съвпада т с тези на имот № *** по кадастралната карта след изменението от 2013 г. Разлика има в регулационната граница към ул. „П.“. Посочва се също, че в НА № ***** г. имотът е индивидуализиран според регулацията от 1966 г. и е описан с административен адрес на ул. „П.“ № 7а. Този адрес е посочван във всички нотариални актове. Излага се, че няма пречка собствениците на обединения имот да ползват границите, както са били преди регулацията, но границата не е имотна и не следва да се отразява в кадастралната карта.

По преписката за изменение на КК от 2013 г. непълнотата е била в неотразяването на имотната граница между имоти *** и ***, която е преустановена с влязлото в сила ЧЗРП от 1996 г. Имот **** не е бил обединяван с имот *** (по КК) във всички планове.

Неприложеният РП от 1983 г. е засегнал 140 кв.м. от имот ****, като останалото е част от парцел ************. Границата по неприложения план от 1983 г. е различна от тази между старите имоти с номера **** и ****. Видно е, че по всички планове тези два имота са обединени. Не е провеждана процедура за обединяване на имот № ***, като по преписката липсва необходимото по закон съгласие на съсобствениците. От ЧЗРП от 1996 г. се установява възстановената границата между *** и ***, която граница минава по северните стени на гаражи 7 и 8 по графика 1 към заключението по основаната СТЕ. Правилно, поради това, в КК след изменението от 2013 г., имот *** е отразен с граници, съвпадащи с приложената регулация от 1966 г., актуализирана 1975 г.

Твърди се, че делба на съсобствения парцел не е извършвана. Делбата от 1991 г. е делба на съсобствена сграда, находяща се във вътрешната част на имот ***, към ул. „П.“.

Моли се въззивният съд да отмени изцяло решението на ВРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от адв. Н.А. – процесуален представител на въззиваемите С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г.. В него е изразено становище за 2 неоснователност на жалбата, обосновано в подробно изложение.

Възразява срещу твърдението, че двата имота са обединявани в общ парцел и е възникнала съсобственост между страните по делото. В приложените по делото документи за собственост (при действието на РП от 1966 г. и Заповедта за отчуждаване от 1982 г., издадена след актуализацията на плана през 1975 г.) спорният имот е индивидуализиран като самостоятелен с площ от 305 кв. м., съответно 270 кв. м. Планът от 1992 г. не е влязъл в сила, съответно предвижданото с него обединяване не се е реализирало. Правилно в одобрената от 2008 г. КК , имотите са били нанесени с кад. № № ************** и *************. Погрешно при изменението през 2013 г. тези два имота са отразени без имотна граница, с един кадастрален номер. Твърди се също, че има достъп до улица откъм имота на ответниците (кад. № *************). Имот с кад. № **************, видно от СТЕ, отговарял на строителните норми, конкретно на изискванията за самостоятелно УПИ.

Въпросът за делимостта не е относим в конкретния случай, тъй като реално имотите не са били обединявани. Преди 2013г., когато са нанесени промени в кадастралната карта, имотът на ищците е бил самостоятелен, съгласно предходните регулационни планове. Обръща внимание, че предмет на делото е собствеността върху имот с № ***.

Моли се съдът да остави без уважение жалбата и да им бъдат присъдени разноски.

Относно разноските твърди, че обжалваното решение в тази му част е правилно и законосъобразно. Делото с е отличава с фактическа и правна сложност, което обосновава присъдения размер за разноски.

Така изразеното становище С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г. , чрез адв. Н.А. поддържат в представените писмени бележки по спора по същество.

ВОС констатира следното:

В исковата си молба, уточнена с молба вх. № 57917/23.08.2022г. С. Д. Д., Г. М. Г. и Х.

М. Г., чрез адв. Н.А. са предявили срещу П. В. С., Л. Н. В., М. К. К., М. И. А., Е. Д. П., П. Й.

В. и Ж. П. П., иск с правно осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз основа на договор за доброволна делба от 30.01.1991г. и по наследство от М. Г. Р. на реална част с площ от 270.00 кв.м. от ПИ *************** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № ******************г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. със Заповед № **********************г. на Началника на СГКК, посл. изм. 30.09.2021 г., при граници на реалната част: ПИ № **************, ПИ № *************, ПИ № ************* и останалата част от ПИ №**********.***, очертана на скицата на л. 80 с неонов цвят, коаято реална част е погрешно заснета в действащата КК не като самостоятелен имот, какъвто е била по всички предходни платоне, а като част от съседния ПИ **********.***. по КК и КР на гр. Варна, евентуално иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици въз основа на придобивна давност, текла за ищцата С. Д. Д. от 1991г., а за Г. М. Г. и Х. М. Г. от 16.09.2009г. на процесната реална част от ПИ **********.***7 по КК и КР на гр. Варна.

Излагат, че са били собственици на дворно място с площ от 305кв.м. по документ за собственост от 1963, а след отчуждителна процедура от 1982г.-с площ от 273кв.м., погрешно отразени в действащата КК като част от ПИ **********.***7 с адрес гр. Варна, ул. „П.“, № **, със стар идентификатор по РП ************-****,**** в кв. 606 по плана на 25-ти подрайон на гр. Варна, а по КП от 1988г. ************ и на двуетажна жилищна сграда, построена в дворното място. С. Д. Д. се явява съсобственик с квота 2/4ид.ч. от дворното място, придобита чрез съдебна делба и наследаване, а Г. М. Д. и Х. М. Д.-на по 1/4ид.ч., придобити по наследяване.

3

При закупуване на дворното място с договор, обективиран в НА № ****, т. 1, д.

№*********г. от наследодателя на С. Д. Д.-Д. М. Д., цялото е било с площ от 305кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „П.“, № 7, съставляващо палцел **** в кв. 606 по плана на гр.

Варна.

През 1970г. наследодателят на ищцата С. Д. Д.-Д. М. М. продал на Д. М.а М. и Г. Р.

М. само 1/2ид.ч. от дворното място и построената в него жилищна сграда, като продажбата е обективирана в НА № **, т. ***, д. № **********г., в който дварното място еиндивидуализирано като самостоятелен имот, целият с площ от 270кв.м. ,представляващо парцел ХХ-****,**** в кв. 27 на 25-ти подрайон на гр. Варна, при граници: парцел **********, ************** и улица.

През 1982г. със заповед за отчуждаване са отчуждени 32кв.м. от процесното дворно място, като отчуждаването е извършено откъм уличната регулационна линия.

През 1982г. между Д. М. Д. от една страна и Д. М.а М. и Г. Р. М. от друга е извършена съдебна делба, като с протокол от 20.012.1982г. по гр.д. № ***********г. е одобрена спогадба, по силата на която страните си поделят собствеността на жилищената сграда, а дворното място, индивидуализирано като парцел ХХ-****,**** в кв. 27 на 25-ти подрайон на гр. Варна с площ от 270кв.м., остава съсобствено при ковоти по 1/2ид.ч.

През 1988г. Д. М.а М. и Г. Р. М. са дарили на сина си М. Г. Р. собстваната си 1/2ид.ч. от дворното място и жилищната сграда с договор за дарение, обективиран в НА № **********г. Дворното място е индивидуализирано като УПИ ********, кв. 4 по плана на 25-ти подрайон на гр. Варна, цялото от 270кв.м.

След смъртта на М. Г. Р. и неговата съпруга В.Д. Р.а, негови наследници по закон са ищците Г. М. Г. и Х. М. Г., собстевници на 1/2ид.ч. от дворното място и построената сграда.

След смъртта на Д. М. Д. и неговата съпруга К. Д. Д., по силата на наследствено правоприемство, като собственици на дела на Д. М. Д. са С. Д. Д. и М. Д. М.. С договор за доброволна делба от 30.01.1991г., сключен между С. Д. Д. и М. Д. М., С. Д. Д. става собственик на 1/2ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ ХХ-****,****, в кв. 27, по плана на 25-ти микрорайон.

През 2021г. ищците узнали, че в действащата КК собственият им ПИ е заснет като част от съседния, направили проверки в Сл.по вписванията за УПИ *******, граничещ с техния от запад и УПИ *********, който е с адрес гр. Варна, ул. „Е.“, № 4. Установили, че на 18.09.1998г. с НА № ***, рег. № ****, д. **** на нотариус О.Ш., С. Г. Д. и В.П. Д. родали на Т. Г. Й. жилищна сграда в гр. Варна ,ул. „П.“ № 7а, ведно с 205кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ 464кв.м., съставляващо УПИ ********, *** в кв. ** по плана на **-ти микрорайон на града, при граници: *******, *******************.