Присъда № 5 от 28.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 436/2025
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 28.01.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Йоана Николаева Такова, Мирослав Милчев Начев
Цитирани разпоредби
- чл.483 · Граждански процесуален кодекс
- чл.35а · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.323, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.105, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.115 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.279, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.336 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.336, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към присъда №5/28.01.2026 г. по НОХД № 436/2025 г. на Кюстендилския окръжен съд
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 23/ 22.05.2025 г. на Кюстендилския районен съд по НОХД № 186/24 г. по описа на същия съд подс.Р. К. П. от гр. Кюстендил е признат за виновен в това, че в с. Н.Г., общ. Невестино, обл. Кюстендил, през периода от 2013 г. до настоящия момент, самоволно, не по установения от закона ред /чрез изграждане на ограда и ползване на земеделски нужди/, е осъществил едно оспорвано от другиго – Р. Г. К. от гр.Кюстендил, свое предполагаемо право – правото на владение на част /196 кв.м./ от поземлен имот с идентификатор ***, който е включен в строителните граници на селото и е с площ 637 кв.м., като случая е немаловажен, с което е извършил престъление по чл.323, ал.1 НК. На основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и му е определно кумулативното наказание „глоба“ в размер на 300 лева. На подс.П. са възложени и разноските по делото.
Присъдата се обжалва от защитника на подс. П.- адв.К. С. от АК[В.Търново. Изтъкнати са съображения за незаконосъобразност и неправилност на същата. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установява доказаност на обвинението от обективна и субективна страна; както и че не е налице осъщественост на фактическия състав на престъпното деяние по чл.323, ал.1 НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава, с която подс.П. бъде оправдан.
Преди насрочване на делото е постъпило и допълнително писмено изложение от адв.Е. В.- също защитник на подс.П. с изтъкнати доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно- отмяна и връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав или изменение на същата чрез приложение на чл.55 НК.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител оспорва въззивната жалба; изтъква съображения за доказаност на обвинението.
Пледира се за потвърждване на присъдата.
Пострадалият от престъплението, конституиран като частен обвинител по делото- Р. Г. К., редовно призован, не се явява и не взема становише пред въззивния съд.
Повереникът му- адв.В. П. изразява снановище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за доказаност на обвинението и иска присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подс. П.- адв.К.С. поддържа въззивната жалба; изтъква доводи за недоказаност на обвинението. Сочи, че по време на възникналия през 2013 г. имотен спор подс.П. не е бил страна по него, не е бил страна по имотното парвоотношение с пострадалия и че няма доказателства, че именно той е осъществил вменените му действия. Пледира се за необходимостта от отмяна на постановената присъда и оправдаване на подс.П..
1
Защитникът на подс.П.- адв.Е.В. също поддържа въззивната жалба; излага доводи за липса на състава на деянието по чл.323, ал.1 НК от обективна страна; изтъква аналогични доводи за това, че подс.П. не е бил страна по имотния спор, както и че не става ясно кога е точния момент на инкриминираното деяние. Пледира за оправдаване на подсъдимия Подсъдимият Р. К. П. дава обясенния по обвинението; твърди, че е невинен и иска постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, както и събраните нови писмени доказателствени средства, дадените пред настоящата инстанция обяснения на подсъдимия и приобщените от ДП по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 НПК намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, тя е основателна, което налага поставовената присъда на основание чл.334, т.2 НПК вр. чл.336, ял.1, т.3 НПК да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, оправдателна такава, поради следните съображения:
Като съобрази събраните пред двете съдебни инстанции доказателства и доказателствени средства, данните от способите за доказване, и като извърши самостоятелна преценка на установената доказателствена съвкупност, настоящият въззивен състав, в рамките на правомощията си да прави нови фактически установявания, счита, че атакуваната присъда е необоснована. Първостепенният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, свързани с анализа и интерпретацията на доказателства и цялостната им оценка съгласно разп. на чл.107, ал.5 НПК, в резултат на което е допуснал грешка в приетите за установени факти, което е довело и до неправилни изводи относно твърдяното престъпно деяние. Настоящият въззивен състав прие следната фактическа обстановка
Подсъдимият Р. К. П. е български гражданин, със средно образование, неосъждан, роден на
******** с настоящ адрес в
*********************************.
Подс. П. е наследник на К. П. – негов баща, починал през 25.09.2014 година- срвн. препис – извлечение от акт за смърт на л.40 от делото. След смъртта му негови наследници са съпругата му –С.П.- починала на 01.07.2021 г. и сина му Р. П..
С нотариален акт №79, т.XI, дело 3505/1996 г. на нотариус при РСКюстендил бащата на подсъдимия К. П. е признат за собственик на основание чл.483 ГПК вр. §4 от ЗСПЗЗ на имот от 500 кв.м., ведно с построена в него барака от 32 кв.м. в м. „Реката“ в землището на с.Н.Г. при съседи: от севермера, изток- река, юг- имот на Б. К. и от запад- собствен парцел- срвн. л.3 от гр.д. №643/2011 г. на КнРС. Посоченият имот обаче не попаднал в по-късно одобрения план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени 2 на гражданите за ползване въз основа на актове по §4 от ЗСПЗЗ и за него не можело до се издаде скица- срвн. удостоверение № 1329/27.05.2011 г. на Кмета на Община Невестино- л.51 от същото гражданско дело.
С нотариален акт №24, т.II, рег. №4029/1999г. на нотариус с рег.№ 146 при НК св.Р. К. закупил от няколко лица имот VII в масив 55 с ЕКНМ 51336 по плана на с.Н.Г., състоящ се от 3.667 дка, при съседи: жилищна територия на населено място, нива на наследниците на Д.П., вътрешна река на ДПФ и нива на наследниците на Й.Н. К.- срвн.л.34 от гр.д. №643/11 г. на КнРС. Посоченият имот е идентичен с имот пл. №055007 в м.“Ханджийски хан“, отразен на скица № Ф68455/ 27.08.2008 г. – л.71 от същото гражданско дело От този момент той започнал да го владее, засажда с овощни дръвчета и пр.
През 2010 г. св.Р. К. се снабдил с разрешение за поставяне на ограда на същия. В тази връзка при извършени заснемания на място, се установило, че площта на имота е около 700 кв.м. в повече, при което същият започнал процедура по отразяване на това фактическо положение.
Със заповед №РД-16-10-209/27.10.2009 г. на Началника на СГКК Кюстендил по искане на Р. К. се открила процедура по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в землището на с. Неделкова Гращица- л.70 и сл .от т. II от ДП. В резултат на това с протокол №16 на комисия е приета кадастрална карта на поземлен имот №*** в землището на селото.- л.72; за това обстоятелство е уведомен К. П.- л.73 и на 10.03.2010 г. е издадена заповед №РД-18- 10- 36 на Началника на СГКК Кюстенидл, с която кадастралната карта и регистри за територията на имот ***, изработени по реда на чл.35а от ЗКИР, са одобрени. За това обстоятелство е уведомена майката на подсъдимия- С.П. (която притежавала съседен имот в регулация)- л.74, същата е обжалвала тази заповед пред АСКюстендил, като е представил доказателства за собственост върху друг имот, находящ се в парцел V-247; но жалбата й е оставена без разглежданесрвн.л.80-81 , т. II ДП С нотариален за собственост на недвижим имот № 188, т.I, рег.
№1824/2010, дело 139/10 г. въз основа на обстоятелствена проверка, св.Р. К. е признат за собственик на имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД- 18-10-36/ 10.03.2010 г. на Началника на СГКК Кюстендил, в с.Н.Г. с площ от 637 кв.м. Този имот е съседен на собствения му имот с идентификатор № 55007, идентичен с имота по нот. акт №24/1999 г., като границите му са: имоти на К. П., М.К., Г. К. и Р. К., от север- имот на Й.П., на изток- имот на Р. К. и от юг- имот на А. К..
През 2011г. наследодателят на подс.Р. П.- К. П. подал искова молба в РС – Кюстендил срещу Р. К., по която било образувано гр.дело № 643/2011г. по описа на съда. Искът бил квалифициран по чл.108 ЗС, като се искало да се признае за установено, че К. П. е собственик на 500 кв.м. дворно място в м.“Реката“ и за осъждане на ответника на Р. К. да му предаде владението върху този имот. Било е предявено и искане за отмяна на нот. акт №188/2010 г. в частта, касаеща имота.
Искът на П. бил отхвърлен от РС- Кюстендил. С решение на КнОС по гр.д.514/12 г. от 28.06.2013 г. решението на РС е потвърдено. Прието е, че не са установени предпоставките за собственост от страна на ищеца П. по 3 отношение на спорната част, възлизаща на около 260 кв.м., установена като част от имот с идентификатор *** , включваща се в имота на Р. К.).
КнОС е изтъкнал, че дори да се приеме, че правото на ползване върху земеделски имот е било трансформирано в право на собственост в полза на К.
П. съгласно разп. на §4 от ЗСПЗЗ, както е било отразено в нот. акт №79/1996 г., на който се е позовал ищеца, то впоследствие тази спорна част е придобита по давност като част от площта на имот №№***, както е отразено в нот. акт №188/2010 г., с който като собственик се е легитимирал Р. К.. Прието е, че К. е установил фактическа власт върху тази спорна част още през 1999г.
(когато е закупил съседния имот №55007 с нот. акт №24/99г.), че е владял тази спорна част необезпокоявано до момента на предядяване на иска през 2011г. и че давността върху нея по чл.79, ал.1 ЗС към този момент е изтекла.
Решението на ОС- Кюстендил е влязло в сила на 28.06.2013 г., респ. спорната част от имота, която и към този момент се ползвала от ответника по гражданското дело и частен обвинител в настоящото производство – К., останала негова собственост.
След влизане в сила на решението и въпреки резултата от делото, бащата на подс.П.- К. П., заедно с сина си подс.П. развалил поставената от К. ограда. Това се случило през лятото на 2013 г.-м. юли-август, като поведението им било възприето от св.В.- дъщеря на св.К., която била на посещение при родителите си, но не афиширала присъствието си – срвн. показанията на св.В. на л.71 от делото. Същата видяла подс.П. и родителите му при поставената от баща й ограда- че подс.П. клати колчетата на оградата и двамата я блъскат. Оградата било частично разрушена (около 15-20 метра). В по- късен момент- на неустановена дата отново била поставена ограда по старата граница на спорното място, което съгласно СТЕ на в.л.Д.Х. – л.41, т.II от ДП възлиза на 197 кв.м., като тази част от този имот се завладяла отново от бащата на подс.П., а след смъртта му през 2014 г. останала във владение на сина му подс.К. П..
По делото са приети две СТЕ, изговени от в.л. инж.Д.Х.- л.40 и 52 от т. II от ДП, които настоящият съдебен състав кредитира като обективни и компетентни. От тях се установява, че е налице невъзможност за конкретизиране на имота на К. П., описан в нотариален акт №79/25.11.1996 г., находящ се в м.“Реката“. Доколкото този имот е бил придобит въз основа на земи по §4 от ЗСПЗЗ, след извършени справки в институции, не е установено наличие на териотории по този парагарф на закона- в близост или засягащи поземлени имоти с идинтификатор ***. и ***. Констатирана е невъзможност за установяването му и СТЕ не е могла да изведе заключение за наличието или липса на припокриване на претендирания имот в м. „Реката“ с тези с посочените идентификатори. Не била открита скица №39/20.11.1996г., описана в нотариалния акт №79/96г.; липсата й води до невъзможност за точно дефиниране на имота; но е възможно тези 500 кв. м. да попадат в имоти***- 237 кв.м. и ***- 263 кв.м. От извършеното геодезическо заснемане на материализираните на място огради и нанасянето им на цифров модел е установена площ от 196 кв.м., ползвана от сем.П.и , попадаща в имот с идентификатор – ***, собственост на К.. (срвн. приложените от СТЕ скици). На място поземлените имоти се ползват за земеделски нужди.
Разпечатката съдържа 31 от 197 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bc15df9-bf7b-4576-b637-307102882e10