Решение № 21348 от 27.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21348 гр. София, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110126816 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „======== СОФИЯ“ ЕАД срещу А. П. Х. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 926,38 лева – цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2022 г., до окончателното изплащане, 129,29 лева – мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.01.2022 г., 28,63 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2022 г., 3,79 лева –мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 26.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2022 г. по ч.гр.д.

№ 5671 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 24 състав.

В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Света Троица“, бл.

303, вх. Б, ет. 6, ап. 41, аб. № 167413, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия на стойност 926,38 лева, която ответницата не е заплатила, поради което и изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 129,29 лева за периода от 15.09.2019 г. до 26.01.2022 г.

Развива съображения, че ответницата му дължала и сума за главница за услугата дялово разпределение в размер на 28,63 лева за периода 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва на 1 стойност 3,79 лева, за периода от 01.12.2019 г. до 26.01.2022 г., както и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.02.2022 г., до окончателното изплащане. Моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи посочените суми. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. В отговора се релевира възражение за недопустимост на исковете за сумата за дяловото разпределение и мораторната лихва върху тази главница, тъй като услугите били предоставени от третото лице-помагач, поради което ищецът предявявал чужди права.

Посочва се, че дори уговорките в Общите условия на ищеца не може да обвърже трето лице, неучастващо по този договор, доколкото дружеството, извършило дяловото разпределение, се явява неучастваща страна по договореностите. Твърди се, че ответницата не е собственик на процесния недвижим имот, нито е подавала заявление за откриване на партида за имота.

Възразява се срещу методиката на изчисляване на сумите за дялово разпределение и се твърди, че претендираните суми са начислени произволно от ищеца. Посочва се, че неоснователно ищецът е включил в общия размер на претенциите си и това вземане, доколкото с исковата молба се търси вземане за доставена топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност. Навеждат се доводи, че претенцията за мораторна лихва не била установена по размер, освен това ответницата не била изпадала в забава, поради което не дължи претендираната сума, което обосновава, като излага доводи за нищожност на чл. 33 от Общите условия на ищеца. Оспорва се ответницата да е изпаднала в забава за плащане на задължението по общата фактура, тъй като отчитането, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в Общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Оспорва се претенцията на ищеца за стойността на услугата дялово разпределение като неоснователна, тъй като услугата била извършвана не от „======== СОФИЯ“ ЕАД, а от третото лице – помагач на договорно основание. Посочва се, че ищецът не е представил доказателства за поставяне в забава на ответницата за заплащане на сумата за дялово разпределение, за да е основателна претенцията за лихва върху тази главница. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, не е взело становище.

В открито съдебно заседание ищецът е бил представляван от процесуален представител. На етап устни състезания представляващият го юрисконсулт е направил искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна също е била представлявана от пълномощник, който на етап устни състезания е направил искане за произнасяне по исковите претенции съобразно събраните доказателства. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от 2

ГПК.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 20555/04.02.2022 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за исковите суми. В срок е постъпило възражение от ответника. На 26.04.2022 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените от длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.

По делото е представен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 138, том III, рег. № 4785, дело № 422 от 2016 г., с който трето за спора лице на 08.07.2016 г. прехвърля на ответницата правото на собственост върху апартамент № 41, находящ се в гр. София, жк. Света Троица, бл. 303, вх. Б, ет. 6. По делото липсват данни, а и оспорвания, в насока ответникът да е прехвърлил правото на собственост впоследствие.

Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е доказано, че ответникът е бил носител на правото на собственост върху процесния обект за исковия период.

С Договор от 03.06.2020 г. ищцовото дружество е възложило на третото лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

От представеното по делото копие от Договор № 3624/13.09.2002 г. между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, жк. Света Троица, бл. 30, вх. А и вх. Б става ясно, че на дружеството е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата.

По делото е изготвено заключение по съдебно-техническа експертиза.

Експертът по тази експертиза е достигнал до изводите, че процесният апартамент се захранва с гореща вода, а в имота са демонтирани двата радиатора, като е налице щранг – лира. Вещото лице е стигнало до извод, че дължимата сума за главница за процесния период възлиза на 990,00 лева при дължима сума от изравнителните сметки в размер на 23,34 лева. Експертът е посочил, че ежемесечните отчисления на дружеството са съобразно нормативната уредба. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно, и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към фактури.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове, предявени при условията на обективно съединяване с правно основание по чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от 3

ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В този смисъл ирелевантно е дали лицето е живяло на адрес, дали то лично е ползвало топлинната енергия, която е била доставена, и дали е подало заявление за смяна или откриване на партидата, водена от дружеството ищец.

По делото е представен нотариален акт за собственост на процесния апартамент, от който се установява, че през 2016 г. ответницата е придобила правото на собственост върху имота. По делото липсват данни, а и оспорвания, в насока ответникът да е прехвърлил правото на собственост впоследствие. Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е доказано, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния обект преди исковия период и като клиент на топлофикационното дружество следва да отговаря за заплащане на калкулираните впоследствие задължения.

В отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване по давност на задълженията, което съдът счита за основателно досежно част от претендираните суми. Съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД с три годишна давност се погасяват периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Процесните вземания са периодични, поради което и за тях съобразно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия и за лихви върху него. Задълженията са еднородни и 4 повтарящи се през определен период от време, като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен. Вземанията са срочни, предвид предвиденото в приложимите към тяхната изискуемост общи условия.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано на 04.02.2022 г., предвид което задълженията с настъпил падеж преди 04.02.2019 г. се явяват погасени по давност. Исковият период за задължението за незаплатена цена на топлинна енергия е от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. За задълженията за главници и за мораторните лихви върху тях за целия исков период са приложими Общите условия от 2016 г. Според разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.