Решение № 2803 от 23.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110203003 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Производството е образувано по подадена жалба от хх срещу Заповед за задържане с рег. № 225зз202 от 11.02.2025 г., издадена от Н. Ц. М., заемащ длъжност „разузнавач“ при ОИП-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

С жалбата се иска процесната заповед да бъде изцяло отменена като незаконосъобразна, нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са оплаквания, че на 10.02.2025 г. около 22:30 ч. служители от 01 РУ – СДВР са задържали жалбоподателя, а на 11.02.2025 г. в 18:15 ч. същият бил освободен, като неправилно в заповедта било посочено, че е освободен в 17:15 ч. Посочва, че е бил задържан до склад в хх, който той наел за дейността, с която се занимавал. Жалбоподателят твърди, че след задържането му е бил отведен в 01 РУ-СДВР и доколкото разбрал бил задържан, защото името на фирмата му хх било използвано при изпращане на кашони с дрехи за чужбина чрез куриерска фирма хх. Във връзка със задържането му подписал документи, като не му били предоставени копия от тях. Счита, че фактическото му 1 задържането било незаконосъобразно и безцелно. присъждането на сторените по делото разноски.

Претендира се

В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебни прения, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, а бил е представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения последният е изложил съображения за това, че заповедта за задържане била издадена в нарушение на изискването за форма на административните актове, което било основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му. Сочи се, че заповедта не съдържала фактически основания за задържането на жалбоподателя съгласно чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, което водело до това, че актът бил постановен при липса на мотиви, следователно същият бил постановен в противоречие с материалния закон. Твърди се, че оспорената заповед била в противоречие с целите на закона. Отново се претендират разноски по делото.

В открито съдебно заседание ответната страна – Н. Ц. М., не се е явил лично и не е бил представляван от процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки (писмен отговор), в които са изложени доводи за правилност и законосъобразност на обжалваната заповед за задържане.

Посочва се, че лицето е било задържано във връзка с установяване съпричастност към престъпление по чл. 175б от НК. Цитира се съдебна практика във връзка с довода, че за мотивиране на административните актове било допустимо мотивите да не са изложени в самия завършващ производството акт, а в друг отделен документ. Нямало пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документа, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, а в производствата по издадени заповеди за задържане функцията на такъв подготвителен документ имала докладната записка, изготвена по повод постановената принудителна административна мярка (ПАМ). За полицейския орган, прилагащ разпоредбите на ЗМВР за задържането, не било предвидено да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вина на лицето, предполагаем извършител на престъпление. Всяко съмнение за това, че задържаното лице може да препятства или затрудни разследването, можело да оправдае налагането на мярка, като не можело да се отрече правото на самостоятелна преценка на полицейските органи за прилагат същата.

Налагането на ПАМ било оправдано, тъй като били налице данни, че задържането е извършено с оглед обществения интерес, който независимо от 2 презумпцията за невиновност, надделявал над правилото за зачитане на личната свобода. Понятието „данни“ по ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по чл. 207, ал. 1 от НПК имали различно съдържание, като при прилагане на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР били необходими само данни за извършено престъпление, но те можело да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице имало съпричастност към извършване на съответното престъпление. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да остави в сила процесната заповед. Претендират се разноски за юрисконсултско възражение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От заповед № 513з-9991/19.09.2024 г. на директора на СДВР (л. 51) и от акт за встъпване в длъжност от 04.11.2024 г. (л. 52) се установява, че към 10.02.2025 г. ответникът Н. Ц. М. изпълнявал длъжността „разузнавач“ в 04 сектор „Престъпления във финансово-кредитната система“ към отдел „Икономическа полиция“ при СДВР.

От докладна записка до началника на 01 РУ - СДВР се установява, че на 10.02.2025 г., около 17:00 ч. в 01-РУ при СДВР бил получен сигнал от служител по сигурността на хх че през офис/складова база на куриерска фирма хх неизвестно лице щяло да получи пратки, съдържащи артикули с логота на различни, валидно регистрирани търговски марки. Служители на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към 01 РУ при СДВР извършили проверка на товарен автомобил „хх. В товарния автомобил било установено наличието на няколко кашона, съдържащи артикули с лого на различни търговски марки, за които не били представени документи за произход, нито такива удостоверяващи връзката им с правоимащите маркопритежатели. В докладната се сочи още, че в хода на проверката било установено, че пратката в товарния автомобил била изпратена от адрес: хх от лице с имената на жалбоподателя. Органите на СДВР посетили посочения адрес и установили жалбоподателя, като извършили действия по 3 разследването в складовата база на адрес.

Със заповед за задържане на лице с рег. № 225зз202 от 11.02.2025 г., издадена от Н. Ц. М., заемащ длъжност „разузнавач“, жалбоподателят бил задържан за срок от 24 часа.

В заповедта за задържане било отбелязано, че същата се издава на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като не било посочено на кое конкретно правно основание от посочените в т. 1 -8. В частта, в която следвало да се опишат фактическите и правни основания за издаване на заповедта, било отбелязано „чл.172б от НК“. Заповедта била подписана от полицейския орган – издател, от задържаното лице и свидетели на съставянето . Видно от началната част и разписката, обективирана на гърба на заповедта, лицето било задържано в 22:30 часа на 10.02.2025 г. и на 11.02.2025 г. в 17:15 часа било освободено в присъствието на преводач.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед за задържане за срок до 24 часа, издавана по реда на ЗМВР, представлява принудителна административна мярка. Законодателят е предвидил законосъобразността да подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е ограничен само с основанията, посочени от оспорващия в жалбата, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Проверката за законосъобразност обхваща компетентността на издалия го 4 орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

След запознаване със съдържанието на оспорения акт съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл.

57, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.

Заповедта за задържане е издадена обаче в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържание, доколкото в същата не са посочени конкретните фактически основания за издаването й. Съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, обозначаването на фактическите и правните основания, обуславящи издаването на акта, е задължителен негов реквизит. Липсата му съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.

За да е законосъобразно издадена заповедта за задържане, е необходимо в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до предположението за евентуално извършено от задържаното лице престъпление. Процесната заповед за задържане не съдържа данни за това кога, къде и при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние, и в какво се изразява съпричастността на задържания в престъпната деятелност, за което се споменава в заповедта. В заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Обстоятелството, че органите на разследването, а и полицейският орган е разполагал с допълнителни данни, но не ги е споменал като конкретни фактически обстоятелства, не заличава констатираната празнота в акта.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се отнася до правомощията на полицейския орган, a разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР обслужва информираността на лицето, което се задържа. Това, че полицейският орган има достатъчно данни за съпричастност на задържаното лице към дадено престъпление, не го освобождава от задължението при издаването на заповедта за задържане да посочи в нея фактическите и правни основания на задържането, за да може задържаното лице да разбере за кое деяние му се налага конкретното ограничение. Още повече, че по делото не са представени доказателства към момента на задържането на лицето да е обезпечена 5 възможността на същото да се запознае с горепосочената докладна записка, на мотивираността на която се позовава ответникът в депозираните писмени бележки по делото. Посоченият порок е съществено нарушение на производствените правила и засяга правото на защита на задържаното лице, като рефлектира впоследствие върху възможността му да се запознае с фактическите съображения, въз основа на които е задържано.

Съгласно установеното в константната съдебна практика, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Единствено посочване на правното основание за ареста е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

В настоящия случай се явява бланкетно и недостатъчно за осведомеността на задържаното лице като основание за задържането му да бъде посочен само цифров израз на правната квалификация. Като тук следва да се подчертае, че в заповедта дори не е посочен конкретен престъпен състав, а бланкетно е вписано „чл. 172б НК“, а посоченият текст има три алинеи. Не са описани конкретните причини за задържането на лицето, нито фактическия състав на извършеното престъпление, за да разбере лицето за какво престъпление е задържан. Липсват доказателства за предположение задържаното лице да е имало достъп до каквито и да е материали във връзка с мотивирането на задържането му. Нещо повече, дори задържаният да имаше достъп до тези материали, това не освобождава органите на СДВР от задължението да изготвят достатъчно мотивирана и ясна от фактическа и правна страна заповед, доколкото това е тяхно задължение, вменено по закон и условие за законосъобразност на издадения административен акт.