Решение № 2824 от 19.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2824 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа М.-Тонева

Десислава Алексиева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100512251 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20090141 от 08.04.2021 г. по гр.д.№ 12487 по описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 124 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “Т.С.“ ЕАД срещу К. С. Д., установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 17.10.2019 г. по ч. гр. д. № 47656/2019 г. на СРС, 124 състав:

- 4359,71 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот с адрес гр.София, ж.к.“****, аб. № 241935, за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. до изплащане на вземането;

- 802,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2017 г. до 31.07.2019 г.;

- 15,40 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за 1 периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.;

- 3,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2016 г. до 31.07.2019 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., както и за разликата над 4359,71 лв. до пълния му предявен размер от 7108,71 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 802,49 лв. до пълния му предявен размер от 1052,48 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., както и за разликата над 15,40 лв. до пълния му предявен размер от 24,97 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над 3,27 лв. до пълния му предявен размер от 4,92 лв.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от:

1-Ищеца пред СРС- „Т.С.“ ЕАД. Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца по чл. 422 ГПК относно главницата, представляваща стойност на ТЕ за сумата над 4359,71 лв. до пълния предявен размер от 7108,71 лв. и лихвата за забавеното й издължаване за разликата над 802, 49 лв., са били отхвърлени, като неоснователни.

Решението се обжалва и в частта за разноските. Твърди се, че СРС неправилно е приложил института на погасителната давност, като не се е съобразил с Общите условия на дружеството. Цитират се ОУ-2008 г. относно момента на възникване на задължението за потребителя на ТЕ, както и ОУ2014 г. Твърди се, че за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г. са приложими ОУ-2016 г. По правилата на последните ОУ задълженията по Общата фактура от 31.07.2017 г. ставали изискуеми на 15.09.2017 г. и от този момент започвал да тече давностния срок. Затова счита, че задълженията не са погасени по давност. За изпадане в забава при действието на ОУ-2016 г. не била необходима покана.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и вместо това да се постанови друго с което същите претенции да бъдат 2 уважени. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответницата пред СРС К. С. Д.. В хода на въззивното производство процесуалният й представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техемсървисис“ ЕООД не взема становище по жалбата.

2-Ответницата пред СРС -К. С. Д..

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която претенциите срещу ответницата пред СРС, по чл. 422 ГПК са били уважени. Излагат се доводи, че ответницата е наемател на общински имот, поради което не е титуляр на вещно право на ползване и не дължи заплащане на предявените от ищеца за установяване, вземания.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и вместо това да се постанови друго с което същите претенции да бъдат отхвърлени.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СРС – „Т.С.“ ЕАД. В хода на въззивното производство процесуалният представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техемсървисис“ ЕООД не взема становище по жалбата.

По допустимостта на въззивните жалби:

За обжалваното решение въззивникът /ищец/ е бил уведомен на 12.04.

2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 26.04.2021 г.; следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

За обжалваното решение въззивникът /ответник/ е била уведомена на 01.06.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 07.06.2021 г. следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

3

Следователно въззивната жалба е допустима.

В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени /частично/ претенциите на ищеца досежно стойността на услугата дялово разпределение и лихвата за забавеното й издължаване, решението като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2019 г. , издадено по ч.гр.д.№ 47656 по описа за 2019 г. е съобщена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

Възраженията по чл.414, ал.1 ГПК са подадени на 21.07.2020 г.

Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 20.02.2020 г.

Исковата молба е предявена на 06. 03.2020 г., т.е. в срок.

При постановяване на решението СРС се е съобразил с диспозитивното начало провъзгласено в чл.6 от ГПК.

По основателността на въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са обвързани от облигационно отношение. Действително ответницата била наемател на Столична община, но била подала декларация за откриване на партида на нейно име при ищцовото дружество. Установило се, че процесната сграда е топлоснабдена. Облигационното отношение по арг. на чл.150, ал.1 ЗЕ възниквало по силата на ОУ на ищцовото дружество. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установило, че стойността на реално потребената за процесния период м.05.2015 г. до 04.2018 г. възлиза на 9 618,28 лв. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установило, че ответницата не е заплащала стойността на потребената ТЕ. Същевременно вещото лице било констатирало, че ищеца е начислил като задължение на ответницата стойност на ТЕ в размер на 7108,71 лв., т.е. по-малко от това, което било изчислило 4 вещото лице по СТЕ.

Възражението за погасяване на вземанията на ищеца по давност е прието за основателно за периода м.05.2015 г.- м.06.2016 г. Непогасени и дължими от ответницата били месечните вноски за периода м.07.2016 г.м.04.2018г., които възлизали в размер на 4359,71лв. За разликата до 7108,71 лв. претенцията е приета за неоснователна и като такава –отхвърлена като погасена по давност за периода м.05.2015 г.- м.06.2016 г. СРС е приел, че лихвата за забава е дължима за периода от 14.09.2017 г. до 31.07.2019 г., която изчислена по реда на чл.162 ГПК възлизала на 802, 49 лв. За тази сума е признато вземане на ищеца, а за разликата до 1052,48 лв.- претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена.

По отношение на претенцията за стойност на дяловото разпределение СРС също е уважил възражението за погасяване на част от вземанията по давност като е приел, че този иск следва да се уважи за сумата в размер на 15,40 лв. за периода от м.07.2016 г. до м.04.2018 г. и да се отхвърли за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., както и за разликата над 15,40 лв. до пълния предявен размер от 24,97 лв.

Относно лихвата за забавеното издължаване върху стойността на услугата дялово разпределение СРС е, приел, че претенцията е основателна за периода от 30.08.2016 г. до 31.07.2019 г. и в размер на 3,27 лв., а за разликата до 4,92 лв. искът е отхвърлен като размера е определен по реда на чл.162 ГПК.

По доводите във въззивните жалби:

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя мотивите на СРС поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.

И двете възззивни жалби са явно неоснователни, а изложените в същите доводи не съответстват нито на мотивите на СРС, нито на събраните по делото доказателства, защото:

Противно на соченото от въззивницата /ответник пред СРС/ същата е подала на 26.09.2002 декларация за встъпване в облигационно отношение с ищцовото дружество по доставка и потребление на топлинна енергия /виж л.18 и 19 по делото пред СРС/.

5

Следователно страните са обвързани от облигационно отношение.

Така постановеното съдебно решение в частта в която са признати вземания в полза на ищеца/в тежест на ответницата е съобразено с приетото в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.