Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 580 от 11.07.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1664/2024
Вид
Решение № 580
Подписан
11.07.2024
В сила
22.11.2024
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от А. В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20242120201664 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. С. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-0434-000235/05.04.2024 г., издадено от началника на 02 РУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, му е наложено административно наказания глоба от 50 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С. К. от БАК, който поддържа подадената жалба и моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2024 г., около 12:00 часа, в село *, служители на МВР - Бургас, при 1 извършена проверка, установили, че жалбоподателят А. С. управлява лек автомобил Фолксваген с рама № WVWZZZ3CZCE076864, който нямал поставени регистрационни табели и не бил регистриран по надлежния ред на територията на Република България, както и че управлява МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван същия.

За установеното нарушение св. П. съставил срещу жалбоподателя акт за нарушение на чл. 140, ал. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на водача, който го подписал с признание, че е управлявал автомобила - „50 метра от нас бях“. В писмено сведение до полицията жалбоподателят отново признал, че е управлявал автомобила без регистрационни табели и без да има регистрация на същия. Преписката била изпратена на РП - Бургас, като с постановление от 22.03.2024 г. прокурор при БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били върнати отново в полицията. На 05.04.2024 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От показанията на полицейските служители Т. П. и * се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, които съдът кредитира изцяло.

Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил.

Съдът не дава вяра на показанията на св. * и св. * досежно твърденията, че в този момент жалбоподателят качвал автомобила на платформа. На първо място и двете свидетелки са заинтересовани от изхода на делото. Това е така, защото първата свидетелка (*) е съпруга на жалбоподателя, а с втората (*) са комшии - живеят на една улица в с. *. По мнение на съда това сочи на субективност и пристрастност, както и лесно обясним стремеж за представяне на фактите в максимално изгодна светлина за жалбоподателя. На второ място, показанията на свидетелките, с които се опитва оневиняване на жалбоподателя, са в противоречие и със събрания по делото доказателствен материал. Видно от показанията на полицейските служители жалбоподателят се е движел срещу полицейския автомобил, като нито се е опитвал да паркира, нито е правел маневри, и понеже се е движел без регистрационни табели е бил спрян за проверка. Нещо повече. От показанията на св. * се установява, че дори платформата на улицата е нямала поставени рампи за качване на автомобила, което опровергава защитната теза.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на 02 РУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице - младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция - Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като 2 същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянията и техните съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно. Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

На първо място се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая управляваният от жалбоподателя автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, и същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване - на улица в село *, община Камено. Управлението на автомобила е станало в населено място на отворен за обществено ползване път по смисъла на чл. 2 от ЗДвП, като в случая са ирелевантни сочените от жалбоподателя обстоятелствата дали улицата по която се е движил има някакво име, дали се намира в края на селото, дали е асфалтирана улицата или не, дали има тротоари, дали в близост има поляни, пасища и ниви, вкл. дали са изминати само няколко метра или километри. Важното за съставомерността на деянието, е, че жалбоподателят е привел в движение МПС без да е регистрирано по предвидения в закона ред, респ. без да има регистрационни табели.

Към датата на управление на МПС жалбоподателят е бил наясно с това, че автомобилът все още няма регистрация и регистрационни табели, и не следва да го управлява, поради което и той е действал виновно, а от там извършеното от него съставлява административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което правилно санкцията е била определена в минималния възможен размер.

Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани.

3

От показанията на полицейските служители по категоричен и несъмнен начин се установи, че въпросният автомобил е бил в движение, с оборудвани обезопасителни колани, но водачът нямал поставен такъв. Жалбоподателят е имал качеството на водач и в същото време е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, предвижда глоба от 50 лв. Тази санкционна норма правилно е приложена от АНО като относима и на жалбоподателя е наложено именно това наказание.

Нарушенията не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретните деяния не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на водача наказания са правилно и законосъобразно индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на спора, разноски принципно се следват в полза на АНО, но доколкото същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0434-000235/05.04.2024 г., издадено от началника на 02 РУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя А. С. С. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказания глоба от 50 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4