Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 04.04.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 29/2022
Вид
Решение № 196
Подписан
04.04.2022
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183 ал.5 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Плевен, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430200029 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №21-0938-004068/29.10.2021г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на АНТ. ИВ. СТ., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Изтъква, че извършването на процесното административно нарушение е недоказано и че почива на предположения. Изтъква, че в АУАН и НП са посочени като нарушени различни разпоредби на ЗДвП; оспорва нарушението по същество като отбелязва, че в действителност, е преминал на жълт, а не на червен сигнал на светофарната уредба. На тази основа, пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление и за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени 1 материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 544854/18.10.2021г. от страна на Г. В. Д. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д. АЛ. Х., както и на нарушителя АНТ. ИВ. СТ.. Съставен е за това, че на на 18.10.2021г. около 17:00 часа в гр.ПЛЕВЕН, кръстовище образувано от улица „***“ и бул. „***“, с посока на движение към улица „***“, управлява лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, като извършва следното нарушение - движейки се по улица „„***“ не спира, навлиза на неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарната уредба в нормален режим на работа, след което извършва десен завой и продължава движението си по булевард „***“ – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; отбелязано е, че водачът заявил, че е преминал на жълт сигнал. При съставяне на АУАН жалбоподателят е отбелязал, че няма възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на АНТ. ИВ. СТ., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.10 – 11 от делото/. Не е налице соченото от жалбоподателя разнопосочно отбелязване на нарушената правна разпоредба в АУАН и НП – напротив, видно е, че и на двете места е посочено, че се касае за нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила.

Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Г. В. Д. и Д. АЛ. Х., писмени доказателства /л.9, л.26 – 31 от делото/. Показанията на свидетелите Д. и Х. са относително подробни, последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране. Тези свидетелски показания са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка, докато в нейно опровержение не се събраха доказателства, в т.ч. – относно твърдяното от страна на С. преминаване на жълт светлинен сигнал на светофарната уредба. Поради това, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я 2 преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП, „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“. Видно е, че наред с другото, налице е изводимо задължение за водачите да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали – което задължение, при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, водачът АНТ. ИВ. СТ., не е изпълнил.

Следователно, нарушението се явява доказано по несъмнен начин и принципно са били налице условията административнонаказващият орган да наложи административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева.

От друга страна обаче, от приетата по делото справка за нарушител е видно, че жалбоподателят няма други административни наказания за нарушения на ЗДвП, т.е. касае се за изолиран случай в неговата практика като водач, която практика впрочем, датира от лятото на 2021г.; наред с това С. е неосъждан и неосвобождаван от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК; същевременно, процесното административно нарушение е такова на просто извършване, т.е. не предвижда настъпване на противоправен резултат и не се отличава с висока степен на обществена опасност. Ето защо Съдът намира, че при съобразяване обществената опасност както на дееца, така и тази на извършеното деяние, следва да се приеме, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН.

Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че е налице доказано административно нарушение, което обаче представлява „маловажен случай“. Поради това и при отчитане на измененията в ЗАНН, влезли в сила на 23.12.2021г. / ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, налага се извода, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на административнонаказателното производство, на основание чл.143 ал.1 АПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да заплати паричната сума в размер на 300 /триста/ лева на АНТ. ИВ. СТ., ЕГН: **********, представляваща разноски за адвокатски хонорар по АНД №29/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН. Доказателства за направените разноски се съдържат в представеното по делото Пълномощно /л.6 от делото/, а основания за намаляване на размера на разноските не са налице, тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.18 ал.4 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ

Наказателно постановление №21-0938-004068/29.10.2021г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на АНТ. ИВ. СТ., ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА АНТ. ИВ. СТ., ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото Решение, за това друго нарушение, ЩЕ МУ БЪДЕ НАЛОЖЕНО АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.

На основание чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на АНТ. ИВ. СТ., ЕГН: ********** паричната сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар по АНД №29/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4