Решение № 453 от 07.08.2013, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№453

07.08.2013г. гр.Кюстендил

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилски районен съд, гражданска колегия на шестнадесети юли две хиляди и тринадесета година в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА секретар: Г.М., като разгледа докладваното от съдия

ДЖОНЕВА

Гр.д.№667 по описа за 2012г. на

РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по исковата молба на Т.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците й адв.Ив.Й. ***, против М.Б.О. с ЕГН ********** ***.

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл.26 ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответницата, че договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2011г., сключен между Т.С.С., от една страна като продавач, и М.Б.О., от друга страна като купувач, по силата на който първата е продала на втората собствения си недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, находящ се в сграда №3, построена в ЖСК „Надежда-94” в поземлен имот с идентификатор ***, адрес на имота: гр.Кюстендил ж.к.„****” бл.29 вх.А ет.1 ап.3, предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна и входно антре, с площ от 93.61 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с №3, със застроена площ от 4.58 кв.м. и 3.144% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата от 9 800 лева, който договор е обективиран в нотариален акт №76, том II, рег.№4052, дело №223/2011г. на нотариус Б.А. с рег.№325 на НК и район на действие РС-Кюстендил, е нищожен, поради: 1) липса на съгласие у продавача Т.С. за сключването му и 2) привидност – покупко-продажбата е прикривала дарение.

Пълномощниците на ищцата поддържат нищожността на договора с твърдения, че доверителката им, при сключването му не е имала намерение да продава своя имот на М.О., а е считала, че ще прехвърли жилището си срещу поето от бащата на последната – Б.О. – задължение да я гледа и издържа докато е жива. Привидността на сделката обосновават с твърдението, че вписаната в нотариалния акт продажна цена всъщност не е била получена от ищцата, при което на практика имотът се е оказал дарен на ответницата.

В случай, че съдът не намери иска за нищожност на договора за основателен на нито едно от заявените основания, С., чрез пълномощниците си, предявява срещу О. евентуална претенция, която е с правно основание, както следва: чл.31 от ЗЗД за унищожаване на същия договор, сключен във формата на нотариален акт №76, том II, рег.№4052, дело №223/2011г. на нотариус Б.А. с рег.№325 на НК, като сключен в момент, в който С. не е могла да разбира и да ръководи действията си, в следствие на влошено здравословно състояние, поради заболяване „Паркинсонова болест-предимно треморна форма–умерена степен.

Артериална хипертония ІІ-ст. лека степен. Двустранна коксартроза без ФД.

Отслабена горност на мозъчната активност.”, напреднала възраст и неграмотност.

Претендира се унищожаване на договора и в хипотезата на чл.33 от ЗЗД – като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, наличието на което основание се обосновава с твърдение, че ищцата е живяла в изключително лоши битови условия и договорената цена е многократно под пазарната стойност на имота и двукратно под данъчната му оценка.

Така се поддържат претенциите, като се излагат подробни аргументи в съответната посока, в това число и в писмените защити, които пълномощниците на ищцата представят. Търси се присъждане и на сторените разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК се оспорват заявените искови претенции с принципни твърдения за неоснователността им. В писмената защита пълномощниците на ответницата – адв.Св.Канева и адв.Р.А.

***, отхвърлят възможността договорът да е нищожен на твърдените от С. основания, като излагат подробни доводи за недоказаност на основанието за унищожаемост на договора, визирано в нормата на чл.31 от ЗЗД. Поддържа се отхвърляне на исковете и присъждане на разноските, направени в хода на съдебното производство.

РС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:

През 2004г. Т.С., чрез участие в

ЖСК, придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ жилище – апартамент №3 на първи жилищен етаж във вход „А” на жилищна сграда блок-ЕП-29, построена от ЖСК „***” върху общинска земя в парцел І в кв.395 по плана на гр.Кюстендил, кв.„***”, който апартамент се състоял от дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна и входно антре, с площ от 93.61 кв.м., ведно с избено помещение с №3, със застроена площ от 4.58 кв.м. и 3.144% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Правото на собственост е удостоверено в нотариален акт с №147 том І дело №133/2004г. по описа на нотариус с рег.№188 по Регистъра на НК (л.11 от делото).

Първоначално в имота имало проблеми със свързването и функционирането на водопроводната и електрическата инсталации и собствениците на отделни обекти търсели решения, за да направят възможно ползването на жилищата. Т.С. заживяла в своето жилище без да подсигури функционирането на тези инсталации и това е фактическото положение и към настоящия момент. Ищцата живее в апартамента, без стените да са боядисани, да са сложени подови настилки. В жилището мебелировката е изключително бедна – ищцата спи на две дъски, покрити с китеник; за сядане ползва празна тенекия от сирене. Канализацията в апартамента също не функционира. С. се отоплява на твърдо гориво, като печката се намира в стаята, в която спи, а в съседна стая държи дървата за огрев. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите Г. В. (л.77) и Л.Г. (л.77-78).

Същевременно, от показанията на свидетелите А.М. (л.78), А.С. (л.85) и Д.

О. (л.85) става ясно, че въпреки условията, в които е живяла, Т.С. през последните години е била спретната, гримирана и добре облечена жена.

С. страда от заболяване с водеща диагноза: „Паркинсонова болест-предимно треморна форма–умерена степен.

Артериална хипертония ІІ-ст. лека степен. Двустранна коксартроза без ФД.

Отслабена горност на мозъчната активност.”, за което с експертно решение на ТЕЛК от 15.10.2009г. е инвалидизирана пожизнено (вж.л.12).

Освен жилищния имот не се спори, че ищцата притежавала и вилен такъв в местността „Гола Велика” в близост до гр.Кюстендил, във връзка с който от 2007г. насетне подавала жалби до РПУ-Кюстендил за съдействие по повод поведение на съседи на имота (вж.изискваните преписки от РП-Кюстендил и л.13-21 от делото). По повод образуваните преписки по подадените жалби С. се запознала с полицейски инспектор Б.О., с когото постепенно станали по-близки познати, тъй като О. й оказвал съдействие, както във връзка с жалбите, така и в някои от личните и имотните й дела (в т.см. са показанията на св.Л.Г. (л.78), както и показанията на св.Б.О. на л.86 от делото). Според свидетелката Л.Г., ищцата е неграмотна – не можа да пише и чете – научила се е само до полага подпис, както и трудно се ориентира в действията, които трябва да предприеме. При получаване на поща, социални помощи и други, въпреки треперенето, поради паркинсоновата болест, С. обичайно е поставяла подпис, като комуникацията със съответните служители се е осъществявала нормално (в т.см. вж. показанията на свидетелитеА.М. на л.78, А.С. на л.85 и Д.О. на л.85).

Пред свидетелката Л.Г.,***, която неколкократно е оказвала съдействие на ищцата при изготвяне и подаване на жалби, С. е заявявала, че е сама, няма близки, роднини, няма на кого да разчита, като е казвала, че ще трябва да даде апартамента си на някого, за да я гледа, без да е заявявала намерение да продава жилището си.

На 19.07.2011г. Б.О. оставил в кантората на нотариус Б.А. документи, нужни, за да се сключи договор за покупко-продажба на апартамента на Т.С., с купувач – М.О., негова дъщеря (вж.показанията на свидетеля нотариус Б.А. в съдебното заседание от 16.07.2013г.). Към този момент, съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК, същият имот представлявал самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в сграда №3, построена в ЖСК „***” в поземлен имот с идентификатор *** (вж.скицата на л.10 от делото).

На следващия ден – 20.07.2011г. в кантората на нотариуса се явили Т.С., М.О. и Б.О., като на нотариуса направило впечатление, че продавачката била ентусиазирана, подхождала с голямо желание към сделката; казвала, че ще остане да живее в апартамента, а те (М. и Б.О.) ще се грижат за нея, ще направят имота годен за обитаване. Нотариусът видял, че продавачката трепери и провел разговор с нея, за да установи дееспособността й, попитал я дали има деца и тя отговорила, че няма такива, а и не желае никой родственик да може да оспори сделката, която ще бъде сключена. Нотариусът преценил, че прехвърлителката разбира каква сделка сключва, разбира последиците от нея, прочел нотариалния акт на страните и запитал С. дали действително е получила там посочената сума. С. потупвайки чантата, която носела, казала, че „паричките” са в нея и, че ще ги скрие така, че никой да не ги намери. Поради треперенето на ръката й, нотариусът решил продавачката да не се подписва, а да положи отпечатък от палеца на дясната си ръка, който именно способ бил използван. Изложеното се установява от показанията на свидетеля нотариус Б.А..

Така, с нотариален акт №76, том II, рег.№4052, дело №223/2011г. на нотариус Б.А. с рег.№325 на

НК и район на действие РС-Кюстендил, Т.С. продала на М.О. апартамента в кв.„***” за сумата от 9 800 лева, която, според вписаното в акта, й била изплатена изцяло преди подписването му (вж.официално заверения препис от нотариалното дело на л.48-58). Данъчната оценка на имота към момента на сключване сделката възлизала на 18 119.10 лева. Продавачката пожизнено си запазила правото на безвъзмездно ползване и обитаване на имота.

Банков превод на подобна сума по сметка на продавачката в деня на сделката, в дните преди и/или след нея не е извършван. Единствената по-голяма сума, която е постъпвала по сметка на С. е сумата от 1000 лева, внесени на 16.08.2012г. (вж.заключението на в.л.М.Н. на л.91-101 от делото). Ищцовата страна представя разписка, без дата, според която Т.С. удостоверява, че на 16.08.2012г. е получила от адв.Й. и адв.А. сума в размер на 1 500.00 лева, предадена им от неин длъжник – А. Х. С. (л.104).

През месец март 2012г. С., след едно сравнително дълго отсъствие, посетила адв.Л.Г. и й се оплакала, че доверието, което имала на Б.О., когато й обещавал да й отнесе дърва, останало излъгано. Адв.Г. се поинтересувала защо С. е очаквала именно той да й набави дърва и тя обяснила, че е прехвърлила апартамента, за да я гледа, че ще живее там, докато е жива, а после ще остане на дъщеря му. Тъй като С. не разполагала с документи, адв.Г. се снабдила с препис от нотариалния акт и установила, че сключения договор е покупко-продажба. Пред нея С. отрекла да е получавала посочените там пари (л.77-78).

Свидетелят Б.О. твърди, че не е обещавал на С. да й доставя дърва и въглища, но го е правил - през зимата, след закупуването на апартамента (л.86). Свидетелката Д.Орлова твърди, че й е известно, както, че С. е продала жилището си на О. – факт, който бил известен на целия блок №3а, така и това, че О. е карал въглища и се е грижил за ищцата (л.85-л.86).

По делото е прието заключение с вх.№12932/27.05.2013г. на в.л.д-р В.Р., психиатър, д-р А.А., невролог, и А.К., психолог. Експертите, след извършените прегледи, интервю, изследвания, са приели, че С. няма патологични неврологични изменения и тежки нарушения от дементен тип, а паркинсоновата й болест се характеризира със статичен тремор и лека мускулна ригидност (слаба мимика на лицето). В психолого-психиатричната част, вещите лица обосновават извод, че Т. Смилокова страда от персистиращо налудно разстройство, представляващо психично разстройство, което се отличава с развитието било на единична налудност, било на множество взаимосвързани налудности, които обикновено са трайни и пожизнени, като съдържанието им е разнообразно. Обикновено началото е в зряла възраст, като характерни за възрастните хора са налудностите от малкия кръг /близки, съседи/ - за ограбване, тормоз и унищожение и почти винаги са съпроводени с кверулантски действия /писане на нелепи жалби/ в подкрепа на налудното поведение. Вещите лица считат, че у Т.С. мислите и поведението, както към месец юли 2011г., така и сега, са били подчинени на чувството за застрашеност на собствения й живот и желанието да си осигури защита и сигурност, в нейния случай – като се довери на лице, олицетворяващо защита и власт. Волеизявлението й е било повлияно негативно и от фактори, като лесна внушаемост, неграмотност, възрастта, с нейните харатеристики – самотност, боледуване, необходимост от грижи и подкрепа. В заключението се сочи, че установеното психично разстройство представлява продължително разстройство на съзнанието, свързано е и е довело до трайно нарушение на емоционално-волевите, мисловни, интелектуално-мнестични и когнитивни функции, като доказателство за непрекъснатото им протичане е задълбочаващата се социална дезадаптация, която към настоящия момент се изразява в това, че Т.С. е загубила всичките си имоти, поради невъзможност да ги стопанисва и управлява. Заключението на вещите лица е, че психичното разстройство, датиращо от 2007г., с персистиращи налудни мисли за отравяне, преследване и ограбване и психотична мотивация на поведението, съобусловено от неврологичната болест на Паркинсон и неграмотността е довело Т.С. до частична невъзможност да възприема правилно действителността, да взема правилни решения, да защитава интересите си, да извършва сделки и да сключва договори, да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да преценява последствията от извършени такива. Въпреки че през м.юли 2011г. С. формално е разбирала и е планувала прехвърлянето на жилището си, не е могла в достатъчна степен да предвиди и прогнозира последствията от действията си. Съхранената й способност да функционира краткосрочно в ежедневието, както и да разпознава близкото й обкръжение, според вещите лица, е причина ищцата активно да участва в извършеното от нея през месец юли 2011г., но параноидните проекции, породили нереални очаквания към околните, психотичната мотивация на поведенческите изяви, високата степен на лесна внушаемост и възможност за манипулиране от лица, които й предлагат закрила и защита, както и неграмотността й, в сериозна степен са влошили волеизявлението й, с некритичността, както към собственото, така и към поведението на другите. В съдебно заседание експертите поддържат тези си изводи, както и, че въпреки активното участие на С. при сключването на сделката и формалното разбиране на случващото се, волеизявлението й е опорочено, поради психотичната мотивация и параноидни проекции. Именно с оглед последните, вещите лица не изключват възможността и сегашните й твърдения да са плод на внушение от трето лице. В подкрепа на тези изводи, както се каза по-горе, д-р Р. изтъква и появилата се разлика в имотоното състояние на С. преди и след боледуването, позовавайки се на твърденията на ищцата, че е загубила всичките си имоти. Доказателства за наличието или липсата на разпореждане с имота в местността „Гола Велика” по делото няма.