Решение № 1233 от 30.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9443/2025
- Вид
- Решение № 1233
- Подписан
- 30.03.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1233 гр. Варна, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110109443 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Н. К. И. твърди, че на 27.02.2023 г. сключил с ответника „С.-к.“ АД Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *****, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 300 лева при годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42.58 %. Срокът на договора бил 12- месечен.
Излага, че съгласно чл. 19, ал. 1 от договора потребителят следва в 3дневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, отговарящи на изискванията подробно описани в договора и общите условия към него. Съгласно чл. 29, ал.
1 от договора, при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, платима заедно с месечните погасителни вноски по кредита.
Навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора за потребителски кредит поради заобикаляне на закона, евентуално - поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Излага съображения, че посредством посочената клауза се постига заобикаляне на закона и в частност - на чл. 33. ал. 1 ЗПК, съгласно който при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Излага, че с тази неустойка се обезщетяват вредите от невъзможността вземането да бъде събрано, по който начин се кумулират неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение.
1
Счита, че клаузата има за цел заобикаляне нормата на чл. 16 ЗПК.
Поддържа, че клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като на потребителя е вменено задължение да обезпечи заема си, след като той е отпуснат, което води до значително несъответствие на правата и задълженията на страните.
Счита, че чл. 29, ал. 1 от Договора прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и опасността от свръхзадлъжнялост.
Навежда доводи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В тази връзка се позовава на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. Поддържа, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и целта й е да доведе до неоснователното обогатяване на кредитора.
Ищецът твърди, че съгласно погасителния план към договора за кредит кредитополучателят дължи такса в размер на 90 лв. за удължаване с още един лихвен период, начислена на основание чл. 29 от Общите условия.
Поддържа, че така уговорената такса противоречи на регламентираната в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Намира, че в случая не се касае за допълнителна услуга по смисъла на ЗПК.
Поради изложеното клаузата се явява нищожна поради противоречие със закона.
В допълнение изразява становище, че така описаните неустойка и такса е следвало да бъдат включени в процента на ГПР. Заявява, че пропускът това да бъде сторено води до нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради изложеното, на основание чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
Заявява, че до датата на подаване на исковата молба е заплатил сума в размер на 648.78 лв. по договора за кредит, като счита, че разликата над чистата стойност на кредита в размер на 300 лева се явява платена без правно основание.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 178.33 евро, представляваща равностойността на 348.78 лева, платена без основание по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *****/27.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда - 28.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „С.-к.“ АД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че договорът е сключен във формата на електронен документ 2 при спазване на всички нормативни изисквания за това. Излага, че сключването му е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка на сайта на дружеството. Твърди, че на същия е изпратена необходимата преддоговорна информация, като преди подписването му потребителят е имал възможност да се запознае с проект на договора за кредит.
Заявява, че са спазени изискванията на ЗПК при формиране на ГПР, който е посочен както в самия договор за кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр. Сочи, че размерът на ГПР е в рамките на законоустановения максимум и не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Оспорва доводите на ищеца, че уговорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР. В тази връзка се позовава на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно която от ГПР са изключени дължимите от потребителя суми за неспазване на задълженията му по договора за кредит. Изтъква, че както начинът, така и периодът на начисляване на неустойката са ясно описани в договора, като към датата на сключването му кредиторът не е бил наясно дали ще възникне основание за плащането й.
Оспорва изложените от ищеца аргументи за неизпълнение задължението на кредитора за извършване на проверка на кредитоспособността на потребителя.
Излага подробни съображения за действителност на неустоечната клауза. Поддържа, че предоставянето на обезпечение при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.
Подчертава, че кредитополучателят не се е възползвал от правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК.
Счита, че потребителят не е имал намерение да предоставя обезпечение, а с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно, като впоследствие заведе неоснователни искове срещу своя кредитор.
Оспорва клаузата на чл. 29 от договора да противоречи на добрите нрави. Излага, че при сключване на договора ищецът не е предоставил обезпечение, като от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка.
Намира за изпълними и адекватни на икономическата обстановка условията за предоставяне на обезпечение.
Твърди, че ищецът е сключил общо пет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, поради което очевидно е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и задължението за заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на такова. Поради изложеното счита, че е налице злоупотреба с право, целяща неоснователно обогатяване за сметка на кредитора и водеща до неоснователност на предявения иск.
Предвид сключването на множество договори при идентични условия поддържа, че в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва 3 възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните.
Ответникът признава получаването на процесната сума, но поддържа, че тя е платена на валидно правно основание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба е представен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *****/27.02.2023 г.
/л. 14-23/, сключен между ищеца Н. К. И. и ответника „С.-к.“ АД. От съдържанието му се установява, че уговореният лимит на кредитната линия е в размер на 300 лева. В чл. 1 са посочени основните параметри на кредита, както следва: лихвен процент – 0 %, годишен процент на разходите – 0, срок за погасяване на първи транш – 30 дни. Съгласно чл. 5 от договора кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на подписване на договора. Съгласно чл. 6 сумата по кредитната линия се отпуска на траншове, като всеки следващ транш се отпуска след пълно погасяване на задълженията по предходните траншове, подаване на ново заявление за кредит и одобрение от кредитора. За всеки следващ транш се подписва анекс към договора за кредит /чл. 6, ал. 3/
По силата на чл. 19, ал. 1 потребителят следва в тридневен срок от подписване на договора да:
- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, в т.ч. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или
- предостави банкова гаранция със срок най-малко 30 дни след падежа на последната вноска по договора за кредит, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.
Съгласно ал. 2 на чл. 19 третото лице-поръчител и банковата гаранция се одобряват по преценка на кредитора и следва да отговарят на изискванията, описани в общите условия /л. 46-65/. Тези изискания се съдържат в Раздел VI от ОУ. Конкретно по отношение на лицето, което може да бъде поръчител, се изисква минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева, да е с непрекъснати осигурителни права за последните 12 месеца, да не е потребител на кредитора нито поръчител по друг договор за кредит в която и да е банка или кредитна институция и др.
Неизпълнението на горното задължение е основание за заплащане на 4 неустойка по чл. 29, ал. 1 от договора за кредит в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение. Неустойката се заплаща периодично, заедно с погасителните вноски по договора за кредит /ал. 2/.
Съгласно погасителния план към договора за кредит /л. 25-26/ кредитополучателят дължи такса в размер на 90 лв. за удължаване с още един лихвен период.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че ищецът е заплатил сума в общ размер от 648.78 лв. по процесния договор за кредит. Последното се потвърждава и от приложената на л. 24 от делото разписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.
Чл. 11 ЗПК регламентира изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, като съгласно т. 10 на ал. 1 в него задължително следва да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит /ал. 3/. Изискването за посочването на ГПР в договора за кредит има за цел потребителят при сключването му да се информира за икономическите последици от сделката, въз основа на което да може да вземе информирано решение за поемане на задълженията, включени в съдържанието на облигационното отношение.
Разпечатката съдържа 50 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bc0243c-c713-4efa-a89d-53b9e0158640