Решение № 320 от 15.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Варна, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20213100502879 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №297086/30.08.2021г. по описа на ВРС, на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК 200299615, със седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б.М..

Предмет на обжалване е частта на решение №262430 от 05.08.2021г. на Варненски районен съд, 26-ти състав, постановено по гр.д. №15734/2020г. по описа на ВРС, с която ответното застрахователно дружеството – настоящ жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца ЛЮБ. ИВ. В., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата 6 212,50 лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените от него имуществени вреди по собствения му мотоциклет „Кавазаки ВН750А” с peг. №********, и предпазното му облекло (яке Arrow Kawasaki XXL, Ботуши A-Pro-N, Каска Nitro 2200 UNO), вследствие на ПТП, настъпило на 24.05.2019г. в гр. Каспичан по вина на водача на лек автомобил „Мазда 6” с рег. №********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, 1 сключен по застрахователна полица №BG/30/119003493281, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 24.05.2020г., до окончателното й плащане, както и сумата 1 113,65 лева , представляваща сторени разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Основното оплакване, обосновано във въззивната жалба, е за допуснати нарушения на процесуалния закон, като се твърди, първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищеца, като е игнорирал част от установените по делото обстоятелства. Според въззивника, с тези свои процесуални действия съдът е възпрепятствал установяването на обективната истина и е дал превес на доказателствата, изготвени и представени от ищеца. По този начин съдът е формирал погрешни изводи относно точния механиза на процесното ПТП и вината за неговото настъпване, както и за размера на дължимото обезщетение от ответника, което е опорочило крайния съдебен акт. Оспорва се в тази връзка като необоснован извода на първоинстанционния съд, че ПТП е виновно причинено от застрахования при ответното дружество водач на лекия автомобил С.И.Р., като се поддържа насрещно твърдение, че същият не носи каквато и да било, а още по-малко изключителна, вина за настъпването на пътния инцидент. Според въззивника, в хода на първоинстанционното производство не е установен механизма на процесното ПТП, настъпило на 24.05.2020г. в гр. Каспичан. В условие на евентуалност се поддържа оплакване за необоснована прекомерност на присъденото обезщетение като се твърди, че същото е и неправилно изчислено с оглед установения факт, че се касае в случая за тотална щета на увредения мотоциклет. Според въззивника, в случаите на тотална щета обезщетението следва да се определи в размер на 70% от действителната стойност на увреденото имущество като от получената сума следва да се приспадне „изкупната стойност на остатъците от мотоциклета”. Частта от претенцията за обезщетение, касаеща увреденото имущество (яке, ботуши, каска), на първо място, намира за недоказана по основание (ищецът не е доказал, че собственик на тези вещи), а в условие на евентуалност – за необоснована по размер предвид факта, че присъдената стойност съответства на цени за нова екипировка, а увредената е 2 такава не само не е била чисто нова, но е била употребявана значително време. Поради това, според въззивника, при евентуалното определяне на обезщетение и за тези движими вещи следва да се съобразят цените на пазара за употребявани дрехи и оборудване за мотоциклетисти.

Оспорва се като незаконосъобразен и неправилен и извода на първоинстанционния съд относно дължимо обезщетение за забава като се твърди, че тъй като в случая се касае за тотална щета на увредения мотоциклет, то плащането на застрахователното обезщетение е обусловено от представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, поради което и до изпълнението на това условие застрахователят не е в забава.

При тези основни оплаквания въззивникът – ответник в първоинстанционното производство моли въззивният съд „да обезсили като неправилно” решението в обжалваната му част, а в условия на евентуалност да го отмени и по същество да отхвърли исковите претенции, евентуално - да бъде намален размера на присъденото застрахователно обезщетение поради неговата прекомерност. Претендира и присъждане на всички разноски, направени за производството по делото, в т.ч. и за осъщественото процесуално представителство.

В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна ЛЮБ. ИВ. В., гр. Варна оспорва въззивна жалба. Като предлага подробен коментар на твърденията за относимите към главната претенция факти, посочените и събрани по делото доказателства за тяхното установяване, въззиваемият ищец счита, че по делото са били надлежно доказани всички предпоставки за възникване на вземането му, съответно на задължението на ответния застраховател да му плати обезщетение за вредите от процесното ПТП.

Оспорва оплакването за неправилно определен размер на полагащото се застрахователно обезщетение като твърди, че обосновано и законосъобразно същото е определено от първоинстанционния съд в размер на стойността на мотоциклета и повреденото предпазно облекло към датата на настъпване на ПТП. С оглед на това счита, че, макар и допустима, подадената въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави „без разглеждане“.

Моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло като правилно законосъобразно и достатъчно добре мотивирано. Претендира и присъждане на разноски за въззивното 3 производство.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД не е взел участие – чрез законен или упълномощен процесуален представител. В молба, подадена преди съдебното заседание от пълномощника на страната юрисконсулт М. , е заявено, че подадената въззивна жалба, изложените в нея основания и искания, се поддържа подадената. Приложен е и списък по чл.80 ГПК на претендираните разноски.

Въззиваемата страна ЛЮБ. ИВ. В., чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Иванина Влахова, поддържа обоснованото в подадения отговор оспорване на въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана, съответно за потвърждаване на обжалваното решение на първоинстанционния съд и присъждане на разноски за въззивното производство като представя и нарочен списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е предявения от ищеца ЛЮБ. ИВ. В., ЕГН ********** - собственик на ППС, увредено при ПТП, настъпило на 24.05.2019г. в гр. Каспичан, пряк иск срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач на другото МПС – участник в произшествието л.а. „Мазда 6” с рег.

№********.

Претенцията си ищецът обосновава с твърденията, че застрахователят на виновния за ПТП водач дължи обезщетяването в пълен размер на причинените му в резултат на това пътно произшествие имуществени вреди.

И тъй като, въпреки отправената му покана и предоставена възможност да извърши оглед, застрахователят е отказал да заплатил доброволно каквото и да било обезщетение, същото се претендира по съдебен ред. Първоначално искът е предявен за сумата 8 257,94 лева, като впоследствие същият е намален по размер на сума в пълен общ размер от 6212,50 лева, включваща дължимите обезщетения за увредения мотоциклет – 5 400 лева, и за повредените предпазни средства (яке, ботуши, каска) – 812,50 лева.

4

В предмета на делото е включена и акцесорната претенция на ищеца за осъждане на ответника да му заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на увреждането – 24.05.2019г., до окончателното му плащане.

Така предявените искове се квалифицират правно по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Част от основните факти, на които е основан предявения главен иск – че на 24.05.2019г. в гр. Каспичан, е настъпил пътен инцидент, при който са се сблъскали л.а. „Мазда 6” с рег. №********, и управлявания от ищеца мотоциклет „Кавазаки ВН750А” с peг. №********; от удара мотоциклета и водачът му са паднали на пътната настилка на лявата си страна; в резултат на това на собствения на ищеца Л. В. мотоциклет били причинени увреди в предна и странична предна дясна част; към датата на събитието водачът на л.а. „Мазда 6” с рег. №********, С.И.Р. от гр. Каспичан е бил обхванат от застрахователната закрила на сключена със ЗК „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/30/119003493281, не са спорни между страните.

Не се спори и че собственика на пострадалия мотоциклет „Кавазаки ВН750А” с peг. №********, е отправил искане до застрахователя за плащане на обезщетение за причинените му щети, което е изрично е било отказано.

По същество правният спор, поддържан и с подадената въззивна жалба, се свежда до правоизключващото исковата претенция възражение на ответника, че процесното ПТП, при което на мотоциклета на ищеца, както и на носеното от него предпазно облекло са били причинени вреди, не е настъпило в резултат на виновно и противоправно деяние на застрахования водач на л.а. „Мазда 6” с рег. №********, поради което липсва основание за ангажиране както на деликтната отговорност на този водач, така и на отговорността на неговия застраховател ЗК „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД . В условие на евентуалност са наведени твърдения, че вина за настъпилото пътно произшествие носи и ищеца, тъй като в нарушение на чл.20 и чл.23 от ЗДвП се е движел с висока и несъобразена с пътните условия скорост, без да спазва необходимата дистанция с предходно движещия се автомобил, позволяваща му във всеки един момент да реагира по адекватен 5 начин, за да не допусне настъпване на ПТП.

Макар още в отговора на исковата молба ответникът да е оспорил механизма на пътното произшествие, твърдян от ищеца и описан в съставения протокол за ПТП от 07.01.2016г., същият не е навел конкретни твърдения за обстоятелствата, при които според него е настъпило същото.

Липсва и конкретно обосноваване на твърдяното невиновно поведение на застрахования водач на л.а. „Мазда 6” с рег. №********.

Възражението за съпричиняване или за изключителна вина на пострадалия възлага в доказателствена тежест на възразяващия ответник да установи всички факти, обуславящи това негово възражение. В конкретния случай тази доказателствена тежест не е изпълнена от ответния застраховател. По делото не са посочени и представени доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено от ищеца като водач на мотоциклет „Кавазаки ВН750А” с peг. №******** деяние, довело в причинно-следствена обусловеност до настъпване на пътния инцидент, съответно до причинените от него вреди (по вид и/или обем). Ответникът дори не е представил данните за организацията на движението в пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП (хоризонтална и вертикална маркировка), за снабдяването с които му е било издаден съдебно удостоверение.

С оглед на това и като има предвид представения по делото протокол за ПТП №1743974 от 24.05.2020г. и влязлото в сила наказателно постановление, с което на водача Сунай Р. е било наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП , съдът приема, че фактическия състав на извършеното от него увреждащо деяние e надлежно установен в процеса.