Решение № 2191 от 24.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. Бургас, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.А като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120101558 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София 1408, р-н Триадица, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от управителя Б.И.Н., чрез юрисконсулт А.С., с която е предявил срещу ответника И. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******/ 19.04.2022 г.: 1916,67 лева – главница и 717,57 лева - договорна лихва за периода 19.05.2022 г. - 10.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 23.11.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3521/27.11.2023 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7056/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с Определение № 2172/08.04.2024г. по ч. гр. д. № 7056/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

В исковата молба се твърди, че на 19.04.2022 г. „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сключило с ответника по делото договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******, който бил сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на договора се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, включително и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които договорът се сключва след регистрация на клиента в сайта, попълване на въпросник и маркиране на 1 полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Твърди се още, че потвърждаването става като клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. Получава и втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения код. Преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочения от него телефонен номер, а разговорът се записва. По този начин клиентът отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Описва се подробно и процедурата по идентифициране самоличността на кредитополучателя.

Според ищеца сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК вр. чл.9 от ЗПФУР и чл.18, л.2 от ЗПФУР, вр. чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Счита чл.3, т.35 от Регламент №910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.за приложим по повод на дефиницията на това какво е електронен документ.

Твърди, че описаната в исковата молба процедура по сключване на договора за кредит от разстояние била извършена от ответника, в резултат на което на същият бил отпуснат кредит с главница в размер на 2000 лв. Сумата била преведена на посочената от ответника банкова сметка в Райфайзенбанк, съгласно чл.2, ал.2 от договора. Ответникът се задължил да върне заетата сума ведно с уговорената възнаградителна лихва на 24 вноски за периода 19.05.2022г. - 08.04.2024г. Погасена била първата вноска за главница и лихва с падеж 19.05.2023г. На основание гл. IX, т. 5 от Общите условия бил изпратен имейл, с който вземането било обявено за предсрочно изискуемо на датата на получаването му - 14.11.2023г. Периодът на претендираната възнаградителна лихва бил съобразен с датата на предсрочната изискуемост.

За посочените задължения ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7056/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Представени са писмени доказателства. Претендира присъждане на направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

Направени са доказателствени искания.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се поддържат предявените искове. Иска се постановяване на неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Ответникът чрез своя особен представител в съдебно заседание признава предявените искове. Заявеното признание на иска е одобрено от съда на основание чл. 29, ал. 5 ГПК.

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР.

2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед така направеното признание на иска, то същото иманентно съдържа в себе си признание на фактите, от които произтича вземането а именно на валидно облигационно правоотношение между страните, както и че ответникът получил сумата по кредита.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК по отношение на предявените искове за главница и лихва за забава. В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба, но правото му да признае иска не се преклудира.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска в съдебно заседание, което съдът е одобрил на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, както и отправеното искане от страна на ищеца в молбата от 30.09.2024 г. за постановяване на решение при признание на иска се налага извод, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да обсъжда доказателствата по същество.

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагането им в тежест на ищеца, тъй като ответника е дал повод за завеждане на делото, въпреки че е признал иска.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. Н. с ЕГН ********** дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК 201196810 следните суми по договор за предоставяне на кредит от разстояние №******/19.04.2022 г.: 1916,67 лева – главница и 717,57 лева - договорна лихва за периода 19.05.2022 г. - 10.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 23.11.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3521/27.11.2023 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7056/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с Определение № 2172/08.04.2024г. по ч. гр. д. № 7056/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА И. Д. Н. с ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК 201196810 сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4