Решение № 1362 от 29.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330203187 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление Наказателно постановление № 24-1030-002907/30.04.2024г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Л. С. Я., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Л. С. Я. оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ с аргументи за неправилност и незаконосъобразност, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Прави искане същото да бъде отменено. В съдебно заседание редовно призована, се явява и се представлява от процесуалния си представител адв.Я., който поддържа жалбата, като излага съображения за отмяна на НП. Претендира направени разноски по делото за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна - Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Депозира молба-становище, с която пледира за потвърждаване на НП. Възразява относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение на 1 насрещната страна с искане за намаляването му до минимално предвидения.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Л. С. Я. за това, че на 22.03.2024г. в 09:10 часа в гр. Пловдив, на ул. „Оборище“ – на кръстовището с ул. „Победа“, управлявала мотоциклет „Хонда Хорнет 600 С” с рег. № **, лична собственост, като извършила следното нарушение : Водачът използвал ляв завой за да навлезе в друг път по ул. „Победа“, като не пропуснал и отнел предимство на насрещно движещият се направо лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № **, като допуснал ПТП с него. За същото бил издаден протокол за ПТП с пострадал от 22.03.2024г. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ARNA 0184 с фабр.

№ ARNA-0184, като уреда отчел 0 промила алкохол, с което е извършил:

1. Не пропуска насрещно движещото се ППС при завиване на ляво за навлизане в друг път.

С това виновно е нарушил чл.37, ал.1 от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН Серия GA Акт № 1237372 от 22.03.2024г., съставен от Р. В. Ж. – ** при ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични и безпротиворечиви.

Съдът приема за категорично осъществено от страна на водача Я. административното нарушение по цитираната правна квалификация, като същата била правилно и законосъобразно квалифицирана и съответно санкционирана в размери предвидени в санкционните норми, действащи към датата на деянията и съответни на степента на обществена опасност на 2 деянията и предвид вредоносния резултат.

При служебна проверка на НП и АУАН, обаче, съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респективно съставянето им, довели до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което е абсолютно отменително основание за същото.

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Изключението от това процесуално изискване е строго регламентирано в разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН – нарушителят е известен, но не може да бъде намерен, или след отправена покана не се яви за съставяне на акта. Редакцията на текста посочва, че поканата по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН следва да бъде изрична, т.е нарушителят следва да бъде уведомен, че е необходимо да се яви пред съответния компетентен орган, за да му бъде съставен акт за нарушение. Липсата на такава изрична покана води до незаконосъобразност на съставения акт. Това е така тъй като именно с акта нарушителят бива уведомяван за отпочналата срещу него административнонаказателна процедура и за нарушението, в извършването на което същият е обвинен. Именно при съставянето на акта нарушителят може да направи и своите възражения във връзка с нарушението, което се твърди, че извършил и това му право не може да бъде отменено, по аргумент, че разпоредбата на чл.

44, ал. 1 ЗАНН му дава допълнително време за възражения.

В случая е безспорно, че актът е съставен на 22.03.2024г. в отсъствие на нарушителя или негов надлежно упълномощен представител. Липсват и данни същият да е бил поканен да се яви в конкретния ден и час, за да му бъде съставен акт за нарушение. В показанията си актосъставителя категорично заявява, че АУАН бил издаден по-късно на същия ден, а като причина за същото сочи чакани резултати от медицинско заведение, в което нарушителката била откарана с линейка като същата заявила, че била с фрактура на крака. Видно от АУАН Серия GA Акт № 1237372 от 22.03.2024г. същият е бил връчен на нарушителя три дни по-късно, а именно на 25.03.2024г. като същото категорично се потвърждава от показанията на свидетеля-актосъставител, който заявява, че АУАН бил връчен на нарушителката на следващият или по-следващият ден. Това обстоятелство води до извода, че на 22.03.2024г. актът не е бил съставен в присъствието на 3 нарушителката, тъй като същата го е подписала на 25.03.2024г., като прави впечатление, че датата 22.03.2024г. е зачертана, а на нейно място ръчно и с химикал посочена 25.03.2024г. Съставянето на акта и неговото предявяване са два различни момента в административно-наказателната процедура, в случаите, когато нарушителят не е присъствал на акта. Изключенията от правилото, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно „когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставянето на акта“. Ето защо, в случай, че актосъставителят прецени, че са събрани достатъчно данни, за да бъде съставен акт за нарушение, то същият следва да уведоми лицетонарушител, че ще състави такъв акт и да го покани да присъства при съставянето. Липсата на такава покана води до съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се нарушава правото на защита на лицето, на което е вменено извършване на нарушение. В тази връзка обаче и на плоскостта на конкретния казус, съдът констатира, че прилагането на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН при съставянето на процесния акт е станало без да са налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват установяващи доказателства че макар да е било известно наказаното лице, то не е било намерено или че след покана не се е явило за съставяне на акта. Като дори и да се предположи от свидетелските показания на актосъставителя, че нарушителката е била със знание, че ще й бъде съставен АУАН за извършеното и признато от нея нарушение, то категорично липсват доказателства за същото.

Констатираното в горния смисъл нарушение на императивно установените процедурни правила в образуваното административнонаказателно производство се явява достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № 24-1030-002907/30.04.2024г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Л. С. Я., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.

4

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от последния, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 1000 лева, което е било изплатено изцяло и в брой. Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, което Съдът счита за основателно и във връзка с предвидения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 400 лв. в полза на жалбоподателя.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-002907/30.04.2024г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Л. С. Я., ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на Л. С. Я., ЕГН ********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5