Определение № 4256 от 12.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4256 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов като разгледа докладваното от Николай Николов Частно наказателно дело № 20251100208070 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба, депозирана от А. Г. П., в качеството на пострадал, срещу постановление от 30.07.2025 г. на прокурор при СГП, с което е спряно наказателното производство по ДП № 927/25г. по описа на 04 РУ СДВР, пр. пр. № 12133/2025г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Сочи се, че неправилно представителят на държавното обвинение е приел, че по делото няма данни за умисъл към извършване на потежко престъпление за което се излагат подробни съображения.

Жалбоподателят счита, че видно от отправените заплахи от страна на Б.С., използваното средство, а именно нож, както засегнатото от нападението място по тялото, може да се извлече заключение, че намерението на нападателя не е било нанасянето на лека телесна повреда, а по-тежка последица – умъртвяването на пострадалия. На следващо място, се инвокират доводи, че освен опит за убийство по настоящото дело е осъществен и съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК – закана за убийство.

Моли се прокурорският акт да бъде отменен, като съдът да даде задължителни указания на прокуратурата за продължаване на разследването.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата и доводите на жалбоподателя, намира следното:

1

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срока, посочен в чл. 244, ал. 5, изр.1 от НПК. Същата изхожда от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Досъдебно производство № 927/2025 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр.

№ 12133/2025 г. по описа на СГП, е образувано на 18.05.2025 г. за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 18.05.2025 г., около 14:20 часа в гр. София, в „Южен парк“, в близост до бул.

„Арсеналски“, е направен опит умишлено да бъде умъртвен А. Г. П., ЕГН:

**********, като му бил нанесен удар с нож в областта на лявото рамо.

С постановление от 31.07.2025 г. прокурор при СГП, на основание чл.

244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, е спрял наказателното производство. Държавният обвинител се е мотивирал, че по делото не се установят данни за извършено престъпление от общ характер, а единствено за извършено престъпление от частен характер по чл. 130, ал. 1 от НК – умишлено нанесена лека телесна повреда при което наказателното преследване се възбужда по частна тъжба на пострадалия.

На първо място, съдът намира за необходимо да изясни правомощията си по чл. 244 от НПК, във връзка със съдебния контрол на постановлението за спиране на наказателното производство.

Съгласно чл. 127 от Конституцията на Р.България и чл. 46, ал. 1 от НПК прокурорът е органът, който притежава дискрецията да ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; да извършва разследване; да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.

Въвеждането на съдебен контрол върху спирането на наказателното производство не отнема това негово правомощие. Съдебният контрол е относно обосноваността и законосъобразността на спирането.

Съдът в това производство е длъжен да провери дали са установени всички обстоятелства, необходими за изясняването на обективната истина, респективно предприети ли са всички необходими процесуално-следствени 2 действия за събиране и проверка на относимите към предмета на делото доказателства.

В постановлението за спиране на наказателното производство представителят на държавното обвинение е приел, че от показанията на разпитаните до момента по досъдебното производство свидетели, както и от извършената СМЕ не се установяват данни за осъществено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а за такова по чл. 130, ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на представителя на СГП, че са извършени необходимите действия по разследването в хода на досъдебното производство, необходими за изясняване на обективната истина.

От анализа на разпитаните по делото свидетели: А. Г. П., Д.С.Б., А.А.М., се установява, че всички те са възприели процесното нападение, като се наблюдават известни различия относно мотива на С. за започването на физическата конфронтация, както и характера на самото нападение.

Св. А. П. описва как спречкването между него и Б.С. започнало след проведен телефонен разговор помежду им, при който С. отправял към пострадалия обиди „****“, „****“, като същевременно го заплашил, че „ей сега ще видиш ножовете, ще те разпоря“. В продължение, свидетелят твърди, че при последващата среща в „Южен парк“, при която са присъствали и св. Б. и св. М., Б.С. директно се насочил агресивно към жалбоподателя, като държал дясната си ръка в джоба на якето. Така след кратка словесна конфронтация, С. извадил ръката от джоба си, при което свидетелят възприел, че същият държал нож, който използвал за да нанесе нараняване на пострадалия в областта на лявото рамо, при което останалите присъстващи на процесното деяние застанали между двамата с цел да ги разтърват, докато С. отправял към св. П. думите „ей сега ще те наръгам още 5 пъти“.

В насока на показанията на пострадалия са твърденията на св. М., който твърди, че конфликта между жалбоподателят и С. е започнал след проведен телефонен разговор и впоследствие по време на срещата им в „Южен парк“ прераснал във физическа конфронтация при която С. наръгал с нож св. П. в областта на лявото рамо.

Свидетелят Б. твърди, че между пострадалия и С. съществувал конфликт от 16.05.2025 г. при който св. П. обвинил С., че бил откраднал от него билет от 3 казино „Winbet“. От показанията на свидетеля се потвърждава също, че между жалбоподателят и Б.С. на 18.05.2025 г., в „Южен парк“ е имало физическа саморазправа, но същевременно свидетелят не успял да възприеме С. да е нанасял удар с нож по тялото на св. П., твърдейки, че към този момент разговарял по телефона и бил обърнат с гръб, като впоследствие видял единствено окървавеното ляво рамо на пострадалия.

Обстоятелството за нанесената рана в лявото рамо на св. А. П. се подкрепя и от изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, според заключението на която по тялото на пострадалия се установя прободна рана в областта на лявото рамо към лявата подмишнична ямка; кръвонасядания на гръдния кош вляво; повърхностна драскотина на четвърти пръст и оток на лявата ръка. Същевременно, вещото лице предвид дължината на раната на лявото рамо приема същата за прободна, но от друга страна не изключва същата да е прорезна и да е получена от тангенциалното действие на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът.

В насока на изложеното, за необходимо съдът намира да обсъди анализа на доказателствения материал на представителят на СГП. Видно от обжалваното постановление, прокурорът е приел, че по настоящото дело няма данни за извършено престъпление от общ характер, в частност такова по чл.

115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – опит за убийство или по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК – лека телесна повреда, нанесена по хулигански подбуди. В тази връзка, настоящият съдебен състав приема изводът на прокуратурата, че по делото липсват данни за извършването на гореописаните престъпления за незаконосъобразно, по следните съображения:

Представителят на прокуратурата е приел, че от вида на нанесеното нараняване и относително малката сила, с която бил нанесен ударът към областта на рамото било видно, че Б.С. не целял умъртвяването на пострадалия, но от прокурорският акт не става ясно конкретните съображения, които са довели до достигането на този извод, по-конкретно по какъв начин видът на процесното нараняване свидетелства за липсата на умисъл за умъртвяване и как е било извършена преценката за относително малката сила на нанесеният удар. В този смисъл, настоящия съдебен състав държи да отбележи, че при решаване на въпроса за умисъла /пряк или евентуален/ за умъртвяване на пострадалия се изхожда от психическото отношение на дееца към резултата с оглед на средството, с което действа, силата на удара/ударите, техния брой, насоченост, интензивността на посегателството, уязвимостта на органа от човешкото тяло, върху който се посяга, разстоянието, от което се посяга, тежестта на нараняванията, предходните взаимоотношения между 4 дееца и жертвата и по-специално предшестващото поведение на виновния и пострадалия.

Нито едно от въпросните обстоятелства не е обсъдено от представителя на държавното обвинение, което представлява съществено процесуално нарушение -липса на мотиви, изразяващи се в не излагане на правни съображения относно липсата на субективна страна на престъплението по чл.

115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

По отношение съставомерността на процесното деяния по престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, съдът отново намира правният анализ на прокуратурата за повърхностен. В обжалваното постановление е посочено, че хулиганските подбуди са налице, когато липсват лични отношения между дееца и пострадалия, като се описва, че по категоричен начин по настоящото дело е установено, че между Б.С. и св. А. П. съществувал личен конфликт, породен от употребеното голямо количество алкохол от Б.С.. Според константната съдебна практика, наличието на предшестващ личен конфликт между пострадалия и дееца изключва възможността деянието да е извършено по хулигански подбуди. Недоумение буди обаче как от анализът на доказателствата, представителят на прокуратурата е приел, че употребата на алкохол е именно причината довела до конфликта между С. и пострадалия.

Видно от показанията на св. М., неразбирателството между Б.С. и св. А. П. било породено след като ден преди процесното събитие, последният обвинил С., че откраднал от него билет от казино „Winbet“, спор който е продължил и през процесния ден. В този смисъл, алкохолът може да е снижил задръжките на С., но от данните по делото може да се достигне до заключението, че личен мотив, а именно предшестващия спор е причината за нападението.

Впечатление прави също, че в прокурорският акт не е обсъдена възможността по настоящият случай да е осъществен престъпният състав по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК – закана за убийство. От показанията на пострадалия могат да се извлекат данни, че преди и след нападението, С. е отправял заплахи към св. П. - „ей сега ще видиш ножовете, ще те разпоря“, респективно „ей сега ще те наръгам още 5 пъти“. Употребените изрази имат характера именно на закана за убийство, като същевременно отправени непосредствено преди и след нападението с нож довеждат до основателното предположение, че същите биха възбудили страх в съзнанието на пострадалия от осъществяването им. В този смисъл за да бъдат спазени изискванията на чл.

14 от НПК при провеждане на разследването, в частност при извършените разпити на свидетелите, е било необходимо разследващите органи да изследват и обстоятелства, покриващи фактическия състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

Проведеното до момента разследване според съдебният състав е формално и непълно, което от своя страна обосновава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, което е ограничило процесуалните права на жалбоподателя, тъй като липсва 5 пълно, всестранно и обективно извършено разследване.

С оглед извършването на необходимите действия по разследването съдът намира, че задължително следва да бъдат извършени повторни разпити на свидетелите Д. Б. и А. М. при които да им бъдат отправени конкретни въпроси относно това дали същите са възприели Б.С. да е отправил заплахи срещу пострадалия П. и съответно какво е било тяхното съдържание.