Решение № 108 от 26.05.2020, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./26.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., след като разгледа г. д. №

301/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, с правно основание чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето, за настаняването на малолетната Г.Р.К., ЕГН **********, в семейството на нейните баба и дядо по майчина линия: К.Я.Б., ЕГН ********** и К.

Г.Я., ЕГН **********, за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила.

В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-024/12.03.2020 г. на директора на ДСП - Провадия детето е настанено в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия: К.Б. и К. Я..

В удостоверението за раждане на детето е посочена майка – Р.К.Я., ЕГН ********** и баща – неизвестен. Твърди се, че мярката за закрила на детето е предприета, тъй като от есента на 2019 г. майката е напуснала дома и децата си, едното от които е Г., и се е установила в друго населено място, където съжителства с друг мъж. Оттогава същата не е полагала грижи за децата, изключително рядко търси контакт с тях и не се грижи за тяхната издръжка. Понастоящем детето Г. се отглежда от своите баба и дядо по майчина линия, които задоволяват основните му потребности. Детето е в добро здравословно състояние. Баба му има здравословен проблем с очите и трудно вижда. Семейството има избран личен лекар. Хигиенно битовите условия в къщата, в която се отглежда детето са добри. Дядото на Г. работи по трудово правоотношение, а бабата е безработна и получава обезщетение за безработица. Освен това майката е подпомагана от ДСП – Провадия с месечна помощ за деца по чл. 7 от ЗСПД за детето Г.. Становището на ОЗД при ДСП – Провадия е, че настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия е в негов интерес. По този начин детето ще бъде отглеждано в среда близка до семейната и рискът за него ще бъде сведен до минимум. Моли съда да постанови решение в този смисъл.

В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.

Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат А.П. пледира за уважаване на разглежданата молба.

При условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето Г.Р.К. в присъствието на социален работник Жечева. Твърди, че се чувства добре при баба си и дядо си и че не иска да живее на друго място. Посочва, че те се държат добре с нея и изразява желание те да я гледат.

Изслушана е К.Б. /баба на детето по майчина линия/, която изразява желание да се грижи за детето.

Изслушан е К. Я. /дядо на детето по майчина линия/, който изразява желание да се грижи за детето.

Изслушана е майката на детето – Р.Я., която твърди, че родителите ѝ се справят добре с отглеждането на детето.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-024/12.03.2020 г. на ДСП - Провадия; декларации за съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от К.Б. и К. Я.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0256/23.09.2009 г. на Община Провадия; заявление от Р.Я., се установява, че малолетната Г.Р.К. е родена на *** г., като в удостоверението за раждане е посочен само един родител на детето – майка Р.К.Я. и баща - неизвестен. Детето е родено от кратко съжителство на майката с мъж, който след раждането му отказва да го припознае и не се интересува от неговото израстване и развитие. Г. е отглеждана от своята майка с помощта на родителите на последната, но през есента на 2019 г. майката напуска дома и детето си и заживява в друго населено място с друг мъж, който по – късно е починал. Оттогава и понастоящем, въпреки смъртта на съжителя си, майката не полага грижи за детето и не осигурява неговата издръжка, а детето е оставено на грижите на неговите баба и дядо. С оглед на това детето е настанено в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия по административен ред. Същите са подали декларации, в които са изразили съгласие да поемат грижите за отглеждане и възпитание на детето, а майката е подала заявление, че желае детето да бъде настанено при баба си и дядо си.

От изготвените по делото социални доклади на ДСП - Провадия се установяват годността, желанието и възможностите на К.Б. и К. Я. да полагат грижи за детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подадено е искане с правно основание чл. 28, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето.

Съгласно чл.

10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия, обективирани в Заповед № ЗД/Д-В-П-024/12.03.2020 г., както и тези на социалните работници в социален доклад от 11.03.2020 г. относно възможностите за полагане на грижи за дете и социален доклад № СЛ/Д-В-П/619-002/12.03.2020 г., обосноват извода на решаващия състав на съда, че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета исканата мярка за закрила.

Изхождайки от регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт. Съобразявайки поредността по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в конкретния случай детето има роднини, които имат желание и възможност да се грижат за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че предлаганата от ДСП – Провадия мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗЗДт, а именно: настаняване в семейство на роднини, е в интерес на детето, поради което са налице предпоставките за положително произнасяне по искането.

Ето защо молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

НАСТАНЯВА детето Г.Р.К., ЕГН **********, в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия: К.Я.Б., ЕГН ********** и К. Г.Я., ЕГН **********, за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: