Решение № 486 от 16.06.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2024363010**** по описа за 2024 година

Производство по иск с правна квалификация по чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 от ЗПК за прогласяване изцяло нищожността на договор за кредит, иск в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, във вр. с чл.4, ал.2 от Договора, иск в условията на евентуалност по чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл.9 от Договора, както и насрещни искове с правна квалификация по чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК, акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, както и в условията на евентуалност иск по чл.23 от ЗПК.

Предявена е искова молба от В. К. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, бул.“М“ № 15, вх.1, ет.3, ап.14, чрез адв. А Д от АК-София, със съдебен адрес гр.София, район Средец, ж.к.“Я“, ул.“**********“ № 74, ет.1, ап.1 срещу „*********“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“В“ № 146 (сграда А), Бизнес Център „България“, представлявано заедно от С Р Я и С Е Ц.

В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит XTRA № **********. Ищецът разяснява реда за кандидатстване за кредит посочен в т.3.2 и т.3.3 от Общите условия на ответното дружество, който е приложим съгласно цитирания Договор за кредит. Излага се, че на ищеца бил предоставен кредит в общ размер на 4394.18 лв., от които 3500 лв. главница и застрахователна премия от 894.18 лв., при срок на кредита от 36 месеца. Погасителните вноски били в размер на 211.40 лв., при лихвен процент 40% и ГПР 48.21 %, като общия размер на всички плащания бил 7610.40 лв. Погасителния план се съдържал в Приложение № 1 от договора. Бил предоставен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на преддоговорна информация, както и Декларация – съгласие за присъединяване на застрахованото лице по застраховка „Живот“ 1 на клиентите на „*********“ АД, Застрахователен сертификат и Общи условия на застраховката. Платената от ищеца сума по договора била на две вноски – 100 лв. на **/**/****г. и 150 лв. – на **/**/****г. Посочва се, че в случая договорът за кредит бил недействителен, поради неточното посочване на ГПР, тъй като не включвала застрахователната премия, която била включена като част от главницата в нарушение на ЗПК. По този начин се завишавал размера на главницата, без реално потребителят да е получил сумата от 894.18 лв. При включването на тази сума, то размера на ГПР би се завишил до 65.60 %, което е над нормативно установения минимум. Така въпросната застраховка представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да бъде включено в ГПР. В подкрепа на това е цитирано Решение от 21****/**/**/****г. по дело С-377/14 на СЕС, както и практика на ВКС. Освен горното не е посочено и кои точно разходи са включени в ГПР, като отново се цитира съдебна практика. Излага се, че посочването камо в цифрово изражение на процента на ГПР не е достатъчно за спазването на законовите изисквания. Така също не бил посочен лихвен процент на ден, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Налице била и недействителност на чл.1, във вр. с чл.4, ал.2 на Договора, във вр. с т.1 от Приложение № 1 към него, уреждащи застрахователната премия, както и чл.9 от Договора за дължимата възнаградителна лихва. В тази връзка се твърди, че шрифта, на който е изготвена Декларация-съгласие е 6.95 Calibri, което е в противоречие с изискванията на ЗПК. От своя страна възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, която в случай надхвърляла три пъти законната лихва. Към датата на сключване на договора ОЛП е 3.12%, от което следвало, че уговорената лихва следвало да бъде 13.12 %. Поради това клаузата на чл.9 от Договора била нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Отново се цитира практика на СЕС.

В заключение се иска прогласяване недействителността на Договора за потребителски кредит, като в условията на евентуалност се иска прогласяване недействителността на чл.1, във вр. с чл.4, ал.2 и чл.9 от Договора, както и присъждането на разноски, съобразно практиката на СЕС.

В исковата молба се прави искане за разсрочване на задължението на основание чл.241, ал.1 от ГПК за връщане на главницата по договора, както и освобождаване на ищеца от държавна такса и разноски, поради това, че бил материално затруднено лице, което искане се отправя и в нарочна молба Вх.№ 6071/**/**/****г..

Съдът се е произнесъл с Определение № *** от **/**/****г., с което е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса и разноски, което частично е отменено с Определение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д. № ***/****г. на ШОС и ищецът е освободен от заплащане на половината от дължимата държавна такса.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответното дружество. В постъпилият в срок писмен отговор се посочва, че исковата молба е нередовна, поради непредставяне на писмени доказателства, на които ищеца основава исковете си. В случая кредитополучателят не дължал застрахователна премия по процесния договор за кредит. Главницата по кредита била в размер на 4 394.18 лв., от които 3500 лв. са 2 усвоени от кредитополучателят за потребителски цели, а сумата от 894.18 лв. била заплатена от ответника по сметка на застраховател и имала характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получавал парична сума, а със същата се заплащала цената на стоката/услугата по застраховката, а усвояването ставало чрез погасяване задължението от ищеца към застрахователя. Сочи се, че сключването на застрахователен договор не било вменено като задължение на кредитополучателя, а негово право. В този смисъл застрахователната премия не била част от главницата. Възражението, че декларациятасъгласие по застраховка „Живот“ не била на шрифт 12, било неоснователно, тъй като документацията била по договор със страни застрахователя и кредитополучателя. Твърди се, че размерът на ГПР е ясно посочен и липсата на данни за лихвата на ден, не пречи на преценката на потребителя да прецени задълженията си. По твърдението, че лихвата надхвърля три пъти законната лихва за периода, се счита, че настоящия кредит спадал към „бързите кредити“ при които рискът от несъбираемост бил висок, поради което и с оглед разпоредбите на ЗПК, петкратния размер на ГПР в случая бил обоснован и логичен.

В срока за писмен отговор била депозирана насрещна искова молба, с която се иска осъждането на ответника за сума от 4 349.18 лв. – главница по договора за кредит и договорна възнаградителна лихва в размер на 1 451.16 лв. и в условията на евентуалност иск за сумата от 4144.19 лв., представляваща чистата стойност на кредита формирана от главницата намалена с плащанията по кредита от ответника в размер на 250 лв.

Въпреки, че писмения отговор по насрещната искова молба е депозиран преждевременно (преди връчване на насрещната искова молба), съдът счита, че следва да бъде приет по делото. В него се сочи, че ищецът следва да върне само остатъкът от главницата след приспадане на извършените от кредитополучателя вноски, а именно 3 250 лв., като над тази сума искът се явявал неоснователен, като се цитира съдебна практика в подкрепа на искането.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, като не изпраща и представител. Депозирани са становища за разглеждане на делото в отсъствието на ищеца и упълномощения му представител, като се моли исковете да бъдат уважени, поради тяхната основателност. След приключване на последното съдебно заседание се прави искане за възобновяване на производството по делото, поради липсата на отговор от вещото лице на един от въпросите по СТЕ. Представя се списък за разноски по чл.80 от ГПК, в който адвокатът сам е определил размерите на адвокатското си възнаграждение.

В съдебно заседание за ответникът по ПИМ и ищец по НИМ не се явява представител, като се депозира становище за даване ход на делото в тяхно отсъствие, както и по съществото на спора.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и видно от представения от ищеца Договор за 3 потребителски кредит XTRA № ********** от **/**/****г. (лист 26 от делото) между него и ответника възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставен от „*********“ АД кредит от разстояние за сумата от 4394.18 лв., включваща предоставен кредит от 3500 лв. и размер на застрахователна премия от 894.18 лв. Договорът бил сключен за срок от 36 месеца при лихвен процент от 40% и фиксиран ГПР от 48.21 %, при размер на месечна вноска от 211.40 лв. Общата сума, която следвало потребителят да върне бил 7610.40 лв., включващ и възнаградителната лихва. В чл.4, ал.2 от договора било посочено, че при подаване на заявлението кредитополучателят имал възможност сам да избира какъв пакет да използва, като само част от пакетите съдържали възможност за сключване на застрахователен договор или присъединяване към групов такъв. В случая на такъв избор застрахователната премия се превеждала директно, като част от средствата по главницата, за което потребителят давал изрично съгласие с подписването на договора.

Застрахователната премия се включвала и в погасителните вноски, за което съгласно чл.9 от договора заемополучателя давал изрично съгласие. При забава в плащанията се дължало и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за всяка забавена погасителна вноска. В Приложение № 1 от договора се съдържат параметрите на кредита и погасителен план.

По делото са представени Стандартен европейски формуляр, в който кредита е посочен с различни параметри от договора – главницата е в размер на 12 055.30 лв., срока е 29 месеца, размера на вноската е 654.89 лв., общия размер на кредита е 18 991.81 лв., а застрахователната премия 2055.30 лв., като датата посочена в СЕФ е **/**/****г. Приложена е Декларация съгласие за присъединяване на потребителя като застраховано лице по Застраховка „Живот“ съгласно групов договор № **************г. (лист 96 от делото), както и полица на застраховател „Евроинс Живот“ ЕАД и Застрахователен сертификат № *****1/**/**/****г.. Приложени са и Общите условия на заемодателя.

Видно от представени вносни бележки (лист 43 от делото) от страна на ищеца били внесени на **/**/****г. - 100 лв. по кредита, а на **/**/****г. - 150 лв.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертизи, които са приети от съда.

Вещото лице по ССчЕ заключава, че сумата от 3500 лв. е усвоена от кредитополучателя на **/**/****г. чрез превод по неговата банкова сметка, като е преведена и сума в размер на 894.18 лв. Сумите заплатени от лицето са в размер на 250 лв. Дължима е главница в размер на 4 349.17 лв., от която падежирана 894.16 лв., предсрочно изискуема 3 455.01 лв. и договорна лихва 1 451.16 лв. Размерът на ГПР е посочен в два варианта.

Първият е 48.2132 %, като застрахователната премия е включена в главницата и разпределена в месечните вноски за погасяване и разходите по кредита са само от договорна лихва и втори вариант, при който ГПР е 79.4975%, където застрахователната премия не е включена в главницата, а е отнесена като разход по кредита, заедно с договорната лихва.

СТЕ дава заключение, че при кандидатстване за кредит в раздел „Данни за заема“ 4 кандидатстващият има възможност да избере дали да включи пакет застраховка, като кредита може да бъде отпуснат без значение от типа на пакета, който е избран. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание се дава отговор на въпрос втори от първоначалната експертиза, поставен от ищеца, като посочва, че самите разлики в пакетите за включване на допълнителните услуги, ако не са избрани от кредитоискателя се включват от „*********“ АД като екстра в различните пакети.